Символи: Делфин

/Снимка: www.royle-safaris.co.uk/

Делфинът като символ присъства навсякъде – във филми, гривни, обици, плакати, разговори, чаши, шапки и прочее. Делфините плуват в съзнанията ни доста често.

Делфинът се счита от много древни култури за „Крал на рибите”, като тясно е асоцииран с кралските качества, но не доминиращите. Ако имате възможност, вгледайте се в делфините за някакъв период от време и ще видите, че ако господстват над света, те ще са грациозни в своето управление.

И това е в основата на тяхоното значение – грацията.

Ето и други символи, свързвани с делфина: игривост, преходност, нежност, хармония, интелигентност, задоволство, приятелство, общественост, възраждане, щедрост, сила.

В християнството делфинът е виждан като символ на възкресението. Някои художници предават защитническото, стабилизиращо, състрадателно поведение на делфина като послание за благоденствие на най-чистите сърца.

В древна Гърция легенда ни разказва за това, че делфинът имал задължение да заведе душите на мъртвите в Островите на Благословените. Свързва се с бог Аполон /слънце/ и богиня Афродита /луна/. Лунните и слънчевите символи са представени от делфина.

Слънчевият делфин означава активност, живот, яркост, здраве, обновление, интелигентност, докато лунният делфин е скрита сила, интуиция, сънища, зачеване, женственост.

Това е ключово разбиране, защото значението на делфина е свързано с теми за двойнствеността, тъй като той е и риба, и бозайник. Едновременно принадлежи на водата и на въздуха. Той е олицетворение на това „да живееш в два свята едновременно”.

Посейдон /или римският Нептун/ също е свързан с делфина и носи символи на царственост, власт, авторитет, сила, доминация, свобода, интелигентност, състрадание и бащина защита над цялото кралство /море/.

 Ерос /или римският Купидон/ допринасят за символизма на делфина, свързан с любовта, приятелството, игривостта, чувствеността, желанието, изследователството, любопитството, привличането и радостта

Дионисий /или римският Бакхус/ носят значение на радост, свобода, диващиа, изоставяне, себеизразяване.

Гръцки мит твърди, че Дионисий се превръщал в делфин и пренесъл храма в Делфи, където култът към делфините започнал.

Думата делфи е показателна, тъй като гръцката дума за делфин е „delphis”, а нейното производно „delphys” означава утроба. Това допринася за лунните и женствени значения на делфина.

В келтския символизъм делфинът е високо почитано животно, тъй като се смятал за защитник на свещените кладенци и светената вода. Делфинът, за келтското съзнание, бил пазител на водите и на всичко, свързано с водата.

Пиратското лоно също смята делфинът за символ на защита. Наистина, легенда твърди, че делфините, които моряците забелязвали, се превърнали в доста преувеличените фантазии за русалките. Моряците смятали, че духа на русалките живеел в сърцата на делфините, а древните истории твърдят, че делфините се преобразявали в красиви морски девици и русалки, ако бъдели видяни в правилния момент.  

Дали това е истина или не – предстои да бъде потвърдено. Това, което е истина, са множеството истории за делфини, които контактуват приятелски с хора, дори ги защитават. Това оцветява значението на делфина в краски на състрадание, общественост, грижовност и щедрост на духа.

Естествено, винаги монетата има две страни, макар и при делфините тъмната страна да е много рядка. Те все пак са хищни животни и човек никога не може да бъде сигурен дали няма да се обърнат срещу него.

Символи: РОЗА

                                                    /Снимка: личен архив на Принцесата/

В този тъй женски месец няма как да не споменем за един от най-често свързваните със жената символи, а именно – розата.  Символизмът на това цвете е широко познат на мнозина, иначе нямаше да бъде най- разпространеното цвете за Свети Валентин и Осми март.

Розата символизира някои много могъщи елементи. И това не е изненада. Розите са спиращо дъха красиви, а ароматът им е божествен. С такова присъствие, розите са обречени да привличат вниманието и интереса на човешката култура, поради което са древен символ в нашата история.

Ето някои ключови думи за розата: любов, чест, вяра, красота, баланс, страст, мъдрост, интрига, посвещение, чувственост, неподвластност на времето.

По време на ренесанса, ако розата имала осем листенца на цвета, това било знак за прераждане и обновление.

В алхимичните текстове и изкуства, роза със седем листенца е символ на универсално разбиране и ред. При масоните три рози са символ на водещия принцип. Всяка от розите има собствен символизъм: 1. Любов, 2. Живот, и 3. Светлина.

В митологията, розата се асоциира с Афродита, богинята на любовта, която често е изобразявана с рози на главата, краката и врата си. Ако се върнем малко по-назад, асоциацията идва от розовия храст, пораснал от кръвта на убития любовник на Афродита – Адонис. Това може да бъде разтълкувано по няколко начина, но основният е, че розата символизира безсмъртната любов или съюз, който никога няма да угасне – неподвластен на времето и смъртта.

В Християнството розов храст израства на мястото на смъртта на Христос. Неговата кръв често е асоциирана с червена роза, а в комбинация с тръните е символ на последната жертва.

В добавка на това, че е символ на любов, розата е символичен носител на тайни и на мълчаливото разбиране. Терминът “sub rosa” идва от практиката на римляните да окачват рози над масите за срещи. Разбирало се, че всичко, казано на тази маса, под висящите рози, било забранено да се разпространява другаде.

От езотерична гледна точка може да погледнем в Тарото, където розата е считана за символ на баланса. Красотата на розите изразява обещания, нови начала, надежда. Тази красота е контрастирана с тръните, които представят защитата, физическото, загубата, неразумността. Розата присъства в Големите аркани : Магьосникът, Сила, Смърт, Глупакът. Всички тези карти имат силно значение за баланс и равновесие.

Жълтата роза означава радост, защита срещу ревниви любовници, зряла любов

Бялата роза означава чистота, святост, таен обожател, мистицизъм

Червената роза означава саможертва, безсмъртна любов, здраве, страст

Розовата роза означава първа любов, невинност, лечение.

СИМВОЛИ: ГЪЛЪБ

Знаете ли, че гълъбите произвеждат свое мляко? Нарича се гълъбово мляко и странност за птиците да дават мляко на малките си, но от тази странност идва символизма за грижовността. Гълъбите дори са символ на майчинството.

Те често спират да търсят храна точно преди да се излюпят малките. Този временен глад осигурява чиста формула на млякото, тъй като поколението не може да храносмели твърди частици в него. Саможертва в името на децата.

Гълъбът се асоциира с няколко майчини фигури в исторически план. Гълъбът в творбите с Дева Мария е виждан като символ на грижовността, посвещаването, чистотата и мира. Той е спътник и на богиня Ищар, Майката на асирийците. В тази насока гълъбът е виждан като обещание за надежда и освобождение.

Любов, грация, обещание, посвещаване, божественост, свещеност, саможертва, майчинство, пречистване, съобщение, надежда са само част от символите, които ни носи гълъбът.

Афродита, богинята майка на любовта, често е рисувана с гълъб в близост. Това е висша любов, дори по-голяма от самата богиня. Любов, която си затваря очите за недостатъците на човечеството и вижда в сърцето на чистия потенциал, разкрит само от прозрението в душата през очилата на любовта.

Светият Дух също е представен под формата на гълъб, тъй като повечето птици са виждани като небесни пратеници. А гълъбите, със своя хрисим вид лесно може да бъде ангелски двойник.

Гълъбите имат силно усещане за заобикалящата ги среда, поради което Хачиман, японски бог на войната, ги припознава като свой символ. Сред битката, конфликтът и шума на войната, гълъбът на Хачиман е символ на мира, който, в един идеален свят, ще настъпи след края на войната.

Символизмът, свързан с войната, ни води към концепцията за смъртта.  Душите на умрелите пребивават временно след края на физическия живот. Славянска легенда твърди, че гълъбът е символ на освобождаването на душата от земния й дълг. Всъщност, гълъбът е виждан като знак за завръщането на душата в небесния свят.

Индианците вярват, че гукането на гълъбите може да склони небесата да пуснат живителен дъжд. Дори вярвали, че появата на гълъби е знак за предстоящ дъжд. А по време на суша, индианците разчитали на гълъбите да ги заведат до вода.

Древните келти разчитали гласа на гълъба като зов за печал, тъй като той означавал преминаване на душа от земята в небесата. Циганите пък смятали, че гълъбите са нежни вестители, носещи послания за любов към сърцата ни от другия свят.