Намери приказка

Показват се публикациите с етикет мъдрост. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мъдрост. Показване на всички публикации

понеделник, 27 октомври 2014 г.

СИМВОЛИ: ГАРВАН




/Снимка: ravens-tree.com/


В навечерието на Хелоуин няма как да не си поговорим малко за тази мистериозна и мрачна птица. Но този път няма да си говорим за лошата страна на гарвана – всички сме чували, че е предвестник на смърт, злини и прочее. Гарванът може да ни предложи многоповече от суеверието на необразованите. Голяма част от негативния символизъм на гарвана идва от неговия вид на бойното поле. Той е мършояд, силно любопитен, и обикновено бива видян как яде остатъци от падналите воини след битката.
Знам, че лесно извиквате картината на разпръснатите тела по бойното поле и ятата гарвани, които кръжат над него, кацат тук-там и си клъвват по нещо. Кошмарни асоциации.
Мястото на гарвана в келтския символизъм е пряко свързано с битките и с келтската богиня Моргана, която, също така, е забележителна пророчица.
Интелигентността на гарвана е най-печелившата му черта. Тези птици могат да бъдат научени да говорят. Тази тяхна способност води до легендата за гарваните като най-добрите оракули.
Всъщност, често биват чувани да грачат нещо подобно на “cras, cras”, което е истинска дума на латински и означава „утре”. Това допринася за легендарните твърдения, че гарванът е птица, която може да предсказва бъдещето, да разкрива поличби и знаци.
Безброй култури сочат гарвана като носител на могъщи тайни. Той също е считан за носител и на послания, така че неговата работа е не само да пази, но и да разкрива мистериите.
Символизмът на гарвана на мъдрост и знание е свързан с уелския герой Бран Благословения, чието име означава гарван. Бран бил пазител на спомените на предшествениците и неговата мъдрост била толкова легендарна, че накарал да премахнат главата му /съд за съхранението на тази могъща мъдрост/ и да я сложат в свещения Бял хълм в Лондон. Гарваните все още се вият там /Кулата на Лондон/ и пазят мъдростта на Бран жива и защитена. 

 /Снимка: www.pbase.com/


Гарванът е символ за ум, мисъл и мъдрост, според северните народи, тъй като техният бог Один бил съпътстван от два гарвана – Хугин, който представлявал силата на мисълта и активното търсене на информация; и Мугин - силата на ума. Один изпращал тези гарвани всеки ден да кръстосват земите. Когато се върнели, те му разказвали какво са видяли и какво  са научили по време на пътешествията си.
Один е известен и като Гарвановия бог. Имал много дъщери, познати като Валкириите, които се трансформирали в гарвани. Интересна е мисълта за Валкириите, които летяли над бойното поле във формата на гарвани и прошепвали на душите на падналите в боя воини да се въздигнат от телата си и да придружат Валкириите към Валхала.
Въпреки черните си като нощта пера, гарванът бил слънчево животно при Древните Римляни и Гърци. Бил асоцииран с Атина и с Аполон, а също и със светлината на мъдрожстта.
Аполон е основен бог-оракул, което допринася за гадателските способности на гарвана.
Има гръкоримски легенди, които разказват, че гарваните били бели някога. Но тъй като не могли да пазят тайна, Аполон ги наказал, превръщайки ги в черни птици. Дори се твърди, че бухалът заменил гарвана на рамото на Атина, защото гарванът не можел да си затваря човката.
Смяната на цвета на гарвана е засегната като тема и в Християнството, когато Ной изпраща първо гарван, за да потвърди намаляването на нивото на водата. Когато гарванът не се върнал, казва се, че Бог оцветил перата му в черно, заради провала му.
Гарваните са хуманитарно настроени в индианските легенди. Всъщност, гарванът е герой на множество племена. Инуитите вярват, че гарванът надхитрил гигантско морско чудовище да му се подчини и до ден днешен тялото му служи като земята на Аляска.
Други северноамерикански племена виждат гарвана като носител на светлина. Те смятат, че той е излетял от черната утроба на космоса и е донесъл светлината на слънцето. Също се счита за птица на съзиданието, тъй като без него хората щели да живеят във вечен мрак. 

 /Снимка: www.wildaboutbritain.co.uk/

Според Юнг гарванът представя нашият сенчест Аз – тъмната страна на нашето психе. Признавайки и приемайки тъмната си страна, само тогава можем да бъдем цели.
А какво прошепва на вас гарванът?

понеделник, 16 декември 2013 г.

Символи: Сова



/Снимка: Личен архив на Принцесата/

Совата е свещена птица на гръцката богиня Атина и дори е изобразявана на някои гръко-римски монети като символ на статус, интелигентност и, разбира се – богатство.
Древните египтяни, келти и индуси почитали совата като пазител на отвъдното и защитник на мъртвите. В тази светлина, совата е владетелка на нощта и вижда всички души. Недоразумение в тази насока оставя совата с негативните асоциации със смъртта.
Трябва да бъде ясно, че совата е почитана като пазител на душите, преминали от единия свят в другия. Често митовете разказват за совата, която придружава духа в отвъдното.
Други значения на совата включват: мъдрост, мистерия, преход, послания, интелигентност, мистицизъм, защита, тайни.
Индианците асоциират совата като мъдра птица, пазителка на свещеното знание. Това може би е, защото совата е добър синоптик – предсказва добре какво ще бъде времето. Също така има способност да вижда през нощта, което бива често инвокирано по време на церемонии, на които е нужен оракул с тайнствено знание.
Африканците и аборигените в Австралия виждали совата като послание за тайни, родственица на магьосници, а също и придружителка на ясновидците, мистиците и лечителите.
По време на Средновековието, в западна и централна Европа, смятали совата за преобразена жрица /вещица/ или магьосник. До ден днешен совата се счита за спътница на вещиците.
Тя е същество на нощта. Като такова притежава допълнителен символизъм – сънища, сенки, Отвъдното, тайнствено познание, ясновидство. Когато се свързваме със совата в нейната среда, тя ни помага да разберем какви послания има за нас. Совите са чиста енергия и идват от място на пълнота. Като такива, те комуникират с унифициран глас. Говорят езика на дръвчетата, на вятъра, на луната, на небето.

понеделник, 12 август 2013 г.

СИМВОЛИ: КОСТЕНУРКА






Костернурката дава една сигурност и стабилност. Могъщ тотем за защита, тъй като прибирането й в черупката е невероятен механизъм за защита. Костенурката има малко врагове от животински произход, което повишава невинното й излъчване, а също увеличава дължината на живота й, така че към нейното значение се добавя и символизъм за дълголетие.
Костенурката е едно от най-старите животни на планетата. Най-древният фосил на костенурка датира от преди над 200 милиона години. Те са издръжливи, дълголетни, упорити.
Ред, съзидание, търпение, сила, стабилност, дълголетие, невинност, издръжливост, защита – все символи на костенурката. Мъдрост е друго качество, което й се приписва. Костенурките се свързват и с водата, което им дава значение на движение, интуиция, емоции.
В Китай и Япония костенурката е символ на дълголетието. В азиатската митология костенурките представят космическия ред – корубата й е небето, тялото е земята, долната част на корубата е подземният свят. Също така е символ на майчинството и съзиданието. Може да се гадае по черупката на костенурката и нейния корем – смята се, че там има карта на звездите и свещени писания. Повечето коруби са разделени на 13 секции, които съответстват на тринадесетте фази на луната за една година.
В Запада ранните християни не харесвали костенурките, защото ги виждали като символ на злите сили по време на война. В Гърция се смятат за граждани на ада. Но както китайците, индийците имат легенда, която твърди, че светът се крепи на четири слона, стъпили върху огромна костенурка. (Което, впрочем, е доста широко използвано в поредицата Света на диска от гениалния Тери Пратчет).
Костенурките се смятат и за символ на безсмъртието – временно място, което душите обитават през животите си по пътя към Нирвана. Костенурката е второто прераждане на могъщия индийски бог Вишну. След голям потоп, който се случва на всеки четири милиарда години и унищожава земята, бог Вишну се трансформирал в гигантска костенурка. На своя гръб носел съд, в който боговете и демоните смесвали съставките, нужни за възстановяването на земята. След 1000 години земята се преродила, костенурката останала на мястото си,  а върху нея имало слон, който крепял новордената земя.
Според някои индиански предания, костенурка доплувала до дъното на водата, която се разпростира по света. После изплувал с калта, която създателят използвал, за да създаде земята. Костенурката е земноводно – използва и земята, и водата. Всички брегове се асоиират като врати към света на феите. Костенурката се смята за пазител на тези врати. Често са виждани като знаци, оставени след контакт с феите и обещание за награди от тях.
Японска приказка за Урашима разказва за мъж, който защитил костенурка от някакво момче, което я тормозело. Като награда костенурката завела мъжа при Краля на океана. Урашима получли за отплата ръката на дъщерята на краля, която била воден дух. В Нигерия костенурката е символ на женските полови органи и сексуалността.
Модерните китайци виждат костенурката като част от четирите божествени животни, заедно с дракона, феникса и химерата, които са почитани в храмове. Думата костенурка се използва и като псувня или проклятие, а тайванците имат израз за играчи на хазарт „да преобърнеш костенурките”, който означава „да си изгубиш и ризата”. Някои от псувните означават „ костенурково яйце” или „внук на костенурка”. Има предания, че онзи, който убие костенурка, ще го сполети голямо нещастие.

вторник, 16 юли 2013 г.

За бащите и дъщерите....



 Днес някакси има една бащинска вълна и Принцесата не може да не сподели този забавен клип с вас и едно пожелание за прекрасен ден!
А на линка по-долу всички дъщери и бащи има какво да научат. За нас, дъщерите, това е една малко позакъсняла бащина мъдрост, но по-добре късно, отколкото никога. А за бащите е, със сигурност, един урок!
Писмо на един баща към дъщеря му за бъдещия й съпруг