СИМВОЛИ: ГАРВАН

/Снимка: ravens-tree.com/

В навечерието на Хелоуин няма как да не си поговорим малко за тази мистериозна и мрачна птица. Но този път няма да си говорим за лошата страна на гарвана – всички сме чували, че е предвестник на смърт, злини и прочее. Гарванът може да ни предложи многоповече от суеверието на необразованите. Голяма част от негативния символизъм на гарвана идва от неговия вид на бойното поле. Той е мършояд, силно любопитен, и обикновено бива видян как яде остатъци от падналите воини след битката.

Знам, че лесно извиквате картината на разпръснатите тела по бойното поле и ятата гарвани, които кръжат над него, кацат тук-там и си клъвват по нещо. Кошмарни асоциации.

Мястото на гарвана в келтския символизъм е пряко свързано с битките и с келтската богиня Моргана, която, също така, е забележителна пророчица.

Интелигентността на гарвана е най-печелившата му черта. Тези птици могат да бъдат научени да говорят. Тази тяхна способност води до легендата за гарваните като най-добрите оракули.

Всъщност, често биват чувани да грачат нещо подобно на “cras, cras”, което е истинска дума на латински и означава „утре”. Това допринася за легендарните твърдения, че гарванът е птица, която може да предсказва бъдещето, да разкрива поличби и знаци.

Безброй култури сочат гарвана като носител на могъщи тайни. Той също е считан за носител и на послания, така че неговата работа е не само да пази, но и да разкрива мистериите.

Символизмът на гарвана на мъдрост и знание е свързан с уелския герой Бран Благословения, чието име означава гарван. Бран бил пазител на спомените на предшествениците и неговата мъдрост била толкова легендарна, че накарал да премахнат главата му /съд за съхранението на тази могъща мъдрост/ и да я сложат в свещения Бял хълм в Лондон. Гарваните все още се вият там /Кулата на Лондон/ и пазят мъдростта на Бран жива и защитена. 

 /Снимка: www.pbase.com/

Гарванът е символ за ум, мисъл и мъдрост, според северните народи, тъй като техният бог Один бил съпътстван от два гарвана – Хугин, който представлявал силата на мисълта и активното търсене на информация; и Мугин - силата на ума. Один изпращал тези гарвани всеки ден да кръстосват земите. Когато се върнели, те му разказвали какво са видяли и какво  са научили по време на пътешествията си.

Один е известен и като Гарвановия бог. Имал много дъщери, познати като Валкириите, които се трансформирали в гарвани. Интересна е мисълта за Валкириите, които летяли над бойното поле във формата на гарвани и прошепвали на душите на падналите в боя воини да се въздигнат от телата си и да придружат Валкириите към Валхала.

Въпреки черните си като нощта пера, гарванът бил слънчево животно при Древните Римляни и Гърци. Бил асоцииран с Атина и с Аполон, а също и със светлината на мъдрожстта.

Аполон е основен бог-оракул, което допринася за гадателските способности на гарвана.

Има гръкоримски легенди, които разказват, че гарваните били бели някога. Но тъй като не могли да пазят тайна, Аполон ги наказал, превръщайки ги в черни птици. Дори се твърди, че бухалът заменил гарвана на рамото на Атина, защото гарванът не можел да си затваря човката.

Смяната на цвета на гарвана е засегната като тема и в Християнството, когато Ной изпраща първо гарван, за да потвърди намаляването на нивото на водата. Когато гарванът не се върнал, казва се, че Бог оцветил перата му в черно, заради провала му.

Гарваните са хуманитарно настроени в индианските легенди. Всъщност, гарванът е герой на множество племена. Инуитите вярват, че гарванът надхитрил гигантско морско чудовище да му се подчини и до ден днешен тялото му служи като земята на Аляска.

Други северноамерикански племена виждат гарвана като носител на светлина. Те смятат, че той е излетял от черната утроба на космоса и е донесъл светлината на слънцето. Също се счита за птица на съзиданието, тъй като без него хората щели да живеят във вечен мрак. 

 /Снимка: www.wildaboutbritain.co.uk/

Според Юнг гарванът представя нашият сенчест Аз – тъмната страна на нашето психе. Признавайки и приемайки тъмната си страна, само тогава можем да бъдем цели.

А какво прошепва на вас гарванът?

Символи: Сова

/Снимка: Личен архив на Принцесата/

Совата е свещена птица на гръцката богиня Атина и дори е изобразявана на някои гръко-римски монети като символ на статус, интелигентност и, разбира се – богатство.

Древните египтяни, келти и индуси почитали совата като пазител на отвъдното и защитник на мъртвите. В тази светлина, совата е владетелка на нощта и вижда всички души. Недоразумение в тази насока оставя совата с негативните асоциации със смъртта.

Трябва да бъде ясно, че совата е почитана като пазител на душите, преминали от единия свят в другия. Често митовете разказват за совата, която придружава духа в отвъдното.

Други значения на совата включват: мъдрост, мистерия, преход, послания, интелигентност, мистицизъм, защита, тайни.

Индианците асоциират совата като мъдра птица, пазителка на свещеното знание. Това може би е, защото совата е добър синоптик – предсказва добре какво ще бъде времето. Също така има способност да вижда през нощта, което бива често инвокирано по време на церемонии, на които е нужен оракул с тайнствено знание.

Африканците и аборигените в Австралия виждали совата като послание за тайни, родственица на магьосници, а също и придружителка на ясновидците, мистиците и лечителите.

По време на Средновековието, в западна и централна Европа, смятали совата за преобразена жрица /вещица/ или магьосник. До ден днешен совата се счита за спътница на вещиците.

Тя е същество на нощта. Като такова притежава допълнителен символизъм – сънища, сенки, Отвъдното, тайнствено познание, ясновидство. Когато се свързваме със совата в нейната среда, тя ни помага да разберем какви послания има за нас. Совите са чиста енергия и идват от място на пълнота. Като такива, те комуникират с унифициран глас. Говорят езика на дръвчетата, на вятъра, на луната, на небето.

Символи: Паяк

Тъй като остава приблизително месец до най-любимия празник на Принцесата, настроението й вече е хелоуинско и започваме седмицата със символизма на паяка.

Паякът е древен символ, въплъщаващ в себе си мистерия, сила и растеж. Както паякът плете мрежата си, така ние трябва да тъчем живота си. Той ни служи като напомняне за изборите ни, които изграждат нашия живот.  Когато паякът ни се появи, това е послание да не забравяме за изборите си. Той ни кара да си зададем следните въпроси:

Как изборите  ни влияят на живота ни?

Как могат изборите ни да подобрят живота ни?

Как изборите ни влияят на живота на другите около нас?

Не само че паяците и техните мрежи привличат внимание към изборите, които правим, а и ни дават поглед над това как можем да манипулираме мисленето си, така че да изградим живота, който искаме да живеем.

Паякът прави това чрез призоваване на нашето внимание към невероятната конструкция на неговата мрежа. Функционална, практична, гениална като дизай – дом, склад за храна, инкубатор за яйца – няма граници в приложението й.

Когато мислим за това разнообразие, ние се чудим как точно да изградим най-ефективния живот за самите нас. Виждайки решенията ни, изборите ни, действията ни като важни и трайни, ефективни инструменти в живота си, ние може да разберем как да изплетем мрежата си така, че да ни служи, или да ни зароби. Трябва да бъдем умни и хитри, когато градим живота си.

Друга страна на паяка е свързана с безкрайността. Това е така, защото паяците имат осем очи и осем крака, а осмицата е символ на безкрайността. Вибрацията на числото осем е свързана с цикли, минаване на време, еволюция.

Символи на паяка – хитрост, прогресивност, женственост, цикличност, прераждане, смърт, изобретателност, съзидание, защита, съдба.

Индианците считат паяка за защитен знак срещу бури, а също и като учител и защитник на езотеричната мъдрост. В Индия се свързва с Мая, което идва от санскритската дума „Ма”, която означава „безформен, безграничен”. Този термин описва илюзиорната природа на външния вид. Паякът добавя, че не всичко е така, както изглежда. В Египет паякът е свързан с лова, а също и със съзиданието.  И разбира се, в Гърция митът за Арахне, смъртната, която била невероятна тъкачка. Слухът за нейните способности стигнал и до ушите на Атина. Арахне твърдяла, че била най-добрата тъкачка, затова и била предизвиана от Атина. Състезанието продължило в няколко рунда без победител, от което Арахне била доста доволна.  Атина я поразила с доза съвест и вина. Арахне приела тежко този удар и не можела да живее с наситеното чувство на вина и мъка, от което се самоубила. Атина се почувствала зле и решила да съживи Арахне във формата на паяк, за да може тя и нейното поколение да бъдат най-добрите тъкачи във вселената.