Вярата, Надеждата, Любовта и Мъдростта

Добро утро и честит празник на всички, носещи името Вяра, Надежда, Любов и майка им София!!! Бъдете здрави, щастливи и имайте поводи за много усмивки! Нека на този ден си припомним наистина тез добродетели, защото понякога наистина е трудно да вярваш, да имаш надежда и да обичаш, а мъдростта никога не се постига без болка, за съжаление. Принцесата ви желае лек и спокоен вторник!

Символи: КОТВА

Някои хора възприемат котвата като нещо, което ги приковава, но по-добра аналогия е за нещо, което им помага да преодолеят бурите в морето на живота. То те задържа през вятъра, през дъжда и през вълните. Твоят кораб може и да се мята из безбрежното море, но знаеш, че ще превъзмогнеш бурята. Това е да се държиш за надеждата и да знаеш, че дори и в най-тъмните и трудни времена, ще успееш да се справиш и да изплуваш, а когато го направиш, ще вдигнеш котва и ще отпътуваш отново.

Котвата е скрит символ на кръста. Това в миналото е било удобен начин да покаже някой, че е християнин, докато се крие от гърците. Така древните християни изработили символи, които могат да използват свободно, но въпреки това ги свързват с вярата им. 

Моряците държат много силно на този символ, особено във формата на татуировка, тъй като това им напомня за вълнуващите им преживявания в морето, след които са оцелели, именно заради котвата.

През Викторианската ера хората обожавали използването на символи в ежедневните си предмети, чрез които предавали тайни съобщения за любов и приятелство. Имало цял език на цветята, който, в различни комбинации на букетите, предавал различни чувства и съобщения. Дори поставянето и посоката на марка върху пощенския плик си имало своето значение. Може да се очаква, че котвата е означавала нещо за военните или флотата, но, противно на това, тя се слагала често във викториански бижута, аксесоари и копчета, заедно със сърце и кръст. Това трио представлявало вяра, надежда и благотворителност (или любов), където котвата значела вяра. 

В миналото, когато корабите навлезели в пристанището, те спускали котвата си. това било знак, че са достигнали дестинацията си и са в безопасност. Корабът и всички на него са оцелели след пътуването и вече спокойно могат да отидат на брега да си починат, да презаредят стока и да се забавляват.

Във всички случаи, котвата символизира надежда и спокойствие – има ли надежда, значи има и спокойствие, че всичко ще се нареди.

Символи: Трилистна и четирилистна ДЕТЕЛИНА

Детелината получава своята репутация в Ирландия, около пети век. По това време Свети Патрик проповядва християнството сред хората.

Природата има свои начини да разкрива дълбок символизъм на едно просто ниво. Как? Природата е съставена от чисто съзнание, което означава, че посланията й са също чисти и освежаващо прости.

Свети Патрик е разбрал това, тъй като легендата разказва, че той използвал трилистната детелина, за да изобрази Светата троица в Християнството. Той страстно споделял вярата си с хората от Ирландия и хитроумно асоциирал всяко листо на детелината с аспектите на Светата троица – Отца, Сина, Светия дух.

Друг символизъм може да бъде на Вяра, Надежда и Любов.

Очевидно, духовното учение имало успех и се разпространило из обществото, тъй като и до ден днешен Детелината е символ на Свети Патрик и духовната му страст.

Детелината като келтски символ отново е била свързвана с триединство. Древните келти имали дълбоко разбиране за връзката си с природата и имат множество могъщи вярвания за триадите, за част от които вече говорихме в тази статия:

Келтски символ за триединство, триаграма

В по-земен аспект, детелината е била виждана като храна за добитъка, което й носи символизъм на охолство, провизии, храна.

Четирилистната детелина се счита и днес за символ на късмета, заради своята рядкост. Според ирландските вярвания, всяко листо символизира една от четирите късметлийски характеристики:

Уважение

Богатство

Любов

Здраве

От духовна гледна точка, четирилистната детелина представя същата божествена троица, която описва и Свети Патрик, но четвъртото листо е за човека, човечеството. Присъствието на това четвърто листо означава изкупление.

Детелината в сънищата отговаря за въпроси, свързани с растеж, финансови придобивки, успех, добро здраве и постиежения. Това се дължи и на зеления й цвят, тъй като зеленото символизира богатство и охолство, а какво друго символизира, може да прочетете тук:

Цветовете и тяхното значение: ЗЕЛЕНО

Също така, миризмата на детелината е сладка, което, според изследвания на учените, носи усещане за спокойствие – това допълва символизма на задоволеност и постижение, свързани със сънуването на детелини. 

 (На тази снимка: Lucky Clover от Crimson Princess Jewelry, продадено)

За живота, селото, технологиите и единството..

            В света трябва да има баланс. Трябва да има зло, за да оценяваме доброто, да има тъга, за да можем да се радваме, да има сълзи, за да се смеем. Балансът е нарушен от твърде много време, обществото, земята и цялата планета гние от това. Забравили сме къде е този баланс. Нормалните жестове на доброта ни се струват на неестествени и им се чудим и маем, а в същото време възприемаме убийствата, кражбите и всичко останало за съвсем нормално и в "реда" на нещата. Заливани сме от безпаметна помия, която отдавна ни е осакатила от способността ни да мислим и да живеем. Комуникациите са все по-лесни, но взаимоотношенията - все по-трудни, както бях прочела някъде. Позволяваме на технологиите да отнемат толкова много от нас, че сме забравили откъде идваме и защо е толкова важно да помним. Сърцето ми се къса, докато се разхождам из призрачното ми вече село, а в спомените ми то е пълно със живот и надежда, и бъдеще. Това, че хората са си отишли, е част от естествения ход на нещата, но това, че няма кой да ги замени и да кара сърцето на селето да бие - там е тъжната част. Зададох си въпроса: Та кой в днешно време ще отиде да се бъхти там? Кой ще остави удобствата на града, не, по-лошо кой ще "жертва" от безценните си двадесет дни отпуска, която и без това трудно му дават, за да отиде някъде, където ще копае, тъй като за това кратко време няма смисъл да се занимава с животни? Позволили сме да осакатим живота си, да се откъснем от онова, което ни храни. О, не мислете, че прекарвам времето си на село! Знам как се държи и лопата, и гребло, и кирка, и мотика. Повечето неща в градината съм ги вършила сама, само животни не съм гледала, защото така са се стекли обстоятелствата, но въпреки това съм виждала, докосвала и наблюдавала всички селскостопански животни. проблемът е, че повечето ми познати не са. И знам, че имам невероятен късмет в това. Децата ми едва ли ще го имат, освен ако не отидем на селски туризъм, което си е чиста пародия на действителността. Романтиката на селото. В селото няма романтика. Земята е сурова господарка. Тя изисква жертви, затова ние сме се отказали от нея. Повечето от нас, де. Сигурно в някоя друга реалност във Фейсбук се качват снимки на новата реколта от нивата и се публикуват статуси за новороденото теленце и не изглеждат абсурдни. Говоря за селото, защото по един или друг начин всички сме произлязли от земята, а тя ни и храни. И ние я съсипваме. Съсипваме животите си с безхаберие, с технологии и съществуване под маската на някой, който не сме, но искаме да бъдем. Колко малко познаваме невероятната си страна? Защо не я познаваме? Защото не я уважаваме. Ако я уважавахме, ако уважавахме себе си малко поне, щяхме да сме съвсем на друго дередже. Нямаше да сме гладни, да сме болни, да сме по улиците, да сме сред първите страни с най-скъпи и нови коли, но да сме и в първите по бедност и мизерия. Ако се уважавахме повече, нямаше да самоубиваме нацията си, да я претопяваме в други страни, за да си изкарваме прехраната. А ситуацията е все по-тъжна. Не сме едно цяло. Никога не сме били. Моля се да станем, защото иначе ще спрем да съществуваме, а това изглежда тъврде скоро. Докога ли ще търпим кучето да си лае, а керванът да си върви? Господи, има толкова неща, които са изгнили, които поглъщаме ежедневно - с очите, с ръцете, с устите и със съзнанията си. Гнием и ние отвътре, защото отиваме бавно към унищожение - не мога да си избия клипа на The Wall на Pink Floyd от главата - тези чукове, тези маршируващи деца към месомелачката. Това сме ние, за съжаление. Все още имаме избор. Но трябва да сме едно. Без да сме едно, няма да победим всичко онова, което цели да ни превърне в част от тъпоумната маса, а не от могъщото цяло. Биг Брадър отдавна е жестока реалност, която сами допускаме. Тук не са важни парите, новите коли и марковите дрешки. Тук е важно онова бъдеще, в което сме живи и здрави и сме щастливи. А вие щастливи ли сте сега? Искате ли да бъдете щастливи?