Значението на месеците: ЯНУАРИ

Принцесата ви честити Новата 2015 година и ви пожелава да откриете магията в себе си, да бъдете здрави, да вършите добро, да сте щастливи и да живеете в мир със себе си, с природата и с целия свят.

В началото сме на новата година, в нейният първи месец. Януари може да е труден момент за мнозина от нас, които са силно влияещи се от сезоните на нашата планета. Това има общо с древните теми за зимния сън и излизането от дълбоко вглъбяване.

Интересно е да подръпнем нишките на митовете и древните легенди, за да открием отговори за нашата околна среда, включително за сезоните и месеците на годината. Една такава нишка за символизма на месец януари идва от римската митология. Янус, да бъдем точни. Той е римският бог на вратите, проходите, арките и пр. Много от вас може би знаят, че той е двулик бог /може и двуглав, зависи от източника /. Януари е толкова изпълнен с парадокси, че Янус е най-подходящия символ за него.

/Снимка: www.britannica.com/

Месецът е кръстен на този бог, заради способността си да гледа с едното си лице към миналото, а с другото да сочи към бъдещето. Това е подходящо, тъй като януари отбелязва началото на годината за нас. Ново начало. А всяко ново начало ни кара да размислим над изминалите дни и да си направим равносметка за събитията, довели ни до тук. Всеки един наш момент се натрупва, един върху друг, за да срещнем днешния ден, а после тези моменти се разгръщат в нашето бъдеще. Янус, с поглед в двете посоки, отваря вратите на размислите върху миналото и на надеждите за бъдещето.

Бог Янус е пазител на портите в нашата душа. Пред нас и зад нас са безкраен брой врати на потенциал и възможности. Януари предлага перфектната подредба на енергиите, която позволява отварянето на тези врата, за да видим съдържанието зад тях – мисли, възможности, надежди.

Гранатът е камък, подвластен на енергиите на месец януари. Името на този камък идва от латинската дума за „подобен на семе“. Основната тема на месец януари е посаждането на семена /идеи, цели, решения за новата година/ и грижата за тях през годината. Гранатът идва в различни цветове, но основният е в червената гама. Януари запалва искрата на нарастващата светлина. С всеки изминат ден след Зимното слънцестоене през декември започваме да виждаме светлината на слънцето все по-дълго през деня.

 

/Снимка: www.keen.com/

В много индиански племена придават природна мъдрост и феноменалност на характера на всеки месец. Това се е случвало по различни начини, но основно тези хора са наблюдавали и са придавали значение на ключови промени и събития в заобикалящата ги среда, за да усетят есенцията на сезона или месеца. Индианското значение на луната всеки месец маркира важността на всяка фаза на годината. Северните племена наричали януари месецът на Вълчата луна. Това е защото вълците са в пиков момент по това време на годината. В техният регион /Североизточна Америка и Канада/ вълците преживяват в едни от най-екстремните времеви условия. За много диви същества това време е фатално и безмилостно, а оцеляването е ежедневна борба. Вълците, обаче, са опортюнистичен клан и за тях животните, които падат жертва на зимните условия през януари, са лесна плячка за вълчия обяд. Те надават най-могъщия си вой през януари – призив за ясна луна, зов, отекващ в кристалните ледени земи на зимата и който обозначава тяхното властване в този период на годината. Ако сивите и студени дни на януари ви потискат, инвокирайте вълка като тотем на превъзходство и призовете победа над студа. Надайте своя вой и нека той служи като сигнал, че вие сте тук, че сте благородни и сте напълно способни да преодолеете и завладеете всяка лавина, която ви нападне през януари.

 

Карамфилът е друг символ на месеца и има дълга история в символизирането на памет, невинност, вяра и нежност. В християнските митове и легенди карамфилът е познат като цвете на радостта, защото древен мит твърди, че карамфилът е първото цвете, видяно на земята при рождението на Христос. Това е твърде интересно, имайки предвид, че латинския корен на името на цветето идва от думата за „плът“, което се допълва от цвета на карамфила.

/Снимка: beautyfulsuyoung.blogspot.com/

Принцесата се надява да ви е било интересно да научите повече за месец януари и неговото значение. Със сигурност той не е най-лесният месец, но с наученото ще можете да преживеете снежните бури на живота през януари. И не забравяйте: светлината грее най-ярко, когато сме фокусирани в целта си.

Петъчна приказка: Кукловод

Казаха ми, че не блестя. Казаха ми, че онова, което ме е карало да сияя, вече го няма. Казаха ми, че вече не съм същата. Казаха ми, че истинското ми аз е умряло. Че вече нямам живец. В този момент бяха прави. У мен нямаше живот. Нямаше любов, нямаше омраза, нямаше жажда, нито ситост. Ни радост блещукаше в мъртвите ми очи, ни копнеж. Аз бях една кукла. Кукла, която някой вещ шут ръководеше и с бързите си, гъвкави пръсти ми дърпаше конците, колкото да заблуждава околните, че съм жива. Не ми се услаждаше храната, пушенето не ми доставяше удоволствие, не се смеех, нищо не обичах вече да правя. Една по една, малките радости в живота ми бяха забранени. Живеех в постоянен страх, че нещо, което направя или изям, ще ме повали на земята. И точно този страх ме поваляше всъщност. И аз нямах сили да се изправя, лежах на земята и просто чаках шутът да престане да си и играе с мен, да си намери друга марионетка, която да движи в своя лукав театър.

Но те ми казаха, че не блестя вече. Казаха ми го и това ме нарани. Нарани ме, защото бяха толкова прави, а аз дълго се правех на сляпа за онова, което грееше ярко пред мен. И не можех вече да го пренебрегвам. Не можех да се оставя повече шутът да движи конците ми. Трябваше да ги отрежа, да избягам. Да се освободя и да открия частицата, която бях изгубила. Твърде дълго бях живяла като слънчоглед – гледах към слънцето и чаках да бъда похвалена, да бъда одобрена и наградена.

Изправих се, шутът се стресна и застина за миг. Погледнах към него, изпълнена с ярост. Вдигнах ръка и докоснах хлабавото сега въже, което той не бе опънал от изненада. Огънят, който се бе разгорял в сърцето ми, лумна от пръстите ми и запали нишките му. Те се разгоряха и пламъците плъзнаха към шута.  Изпусна кръстачката, с която ме управляваше. Наведе гигантското си тяло към мен, като постепенно се смаляваше и стигна моя размер, макар и пак да бе по-висок. Вдигнах отново поглед към него. Зад мъртвешки бледата му маска, върху която бе изрисувана сложна плетеница от черни символи, се криеха две искрящо сини очи. Той наклони глава на една страна и звънчетата на шапката му издрънчаха – весел звук в това мрачно място, което сякаш нямаше точно определена граница, а ние се намирахме в самотния лъч на прожектора на някой извратен спектакъл.

Шутът вдигна ръка към лицето ми и още едно звънче – на китката му, издрънча. Не помръднах. Не усещах страх, само ярост изпълваше сърцето ми. стисна силно брадичката ми и се приближи на милиметри от мен. Не усещах тялото му да излъчва топлина. Ръката му беше студена, от нея ме побиваха тръпки.

-                    Няма да търпя повече да ме ръководиш. – просъсках ядно. Шутът ме погледна изненадано, след което отметна глава назад и се разсмя гръмко. Смехът му ме ужаси, но преди да потъна отново в собствените си страхове, той спря и отново се наведе да се вгледа в очите ми:

-                    Това ще бъде интересно, моя малка кукло на конци. Ще се позабавлявам с твоето представление. Знам, че няма да ме разочароваш! – и отново избухна в смях. Притисна ме към себе си толкова силно, че мислех, че ще се задуша. Започна отново да се уголемява, без да ме пуска. Растеше, докато не се превърна в гротеска на гигантски шут и се присви над мен, за да ме погълне в черното си тяло. Отворих уста да надам вик, но единственият звук, който се носеше покрай мен, бе неговият зловещ смях.

Скочих в леглото си,  пот се стичаше по лицето ми, сърцето ми тупкаше от ужас, едвам си поемах въздух след кошмара, който бях сънувала. Ама че странен сън. Легнах обратно и се омотах плътно в завивките си – нормалната ми реакция след кошмар, и зачаках да се успокоя достатъчно, опитвайки се да умра от топлинен удар. След време дишането ми се успокои и установих с лека усмивка на устните си, че това бе наситина тъп кошмар. Явно доста се бях замислила над думите на една от приятелките ми. Свих рамене, докато лежах в своята анти-кошмари поза и се молех да заспя по-бързо.

Въздъхнах. Не можех да си обясня фигурата на шута какво общо имаше с мен. Може би книгата, която бях прочела наскоро, ме бе пленила повече в историята си, отколкото предполагах. Странното бе, че там шутът бе положителен герой. Можех ли да се надявам и при мен да се окаже така. Все пак и Фиц бе управляван от своя Бял ясновидец като кукла, само че не го движеха конци – той сам решаваше съдбата си.

Внезапен хлад ме накара да се сгуша в обятията на завивките си и затворих очи. Нощем бях толкова уязвима. Всяка сянка можеше да се превърне в най-големия ми кошмар, стига да поисках. Прииска ми се да стана и да запаля цигара на балкона. Странно, но не намерих сили да отида. Не успях да се навия достатъчно, за да се изправя. Отново въздъхнах и се излегнах по гръб, загледана в сенките на тавана, осветявани от време на време от някоя окъсняла кола.

Сложих ръка на челото си и не се опитах да скрия от себе си сълзата, която се стече по бузата ми. Не я скрих, не скрих и следващите. Единственото, което скрих, бяха хлиповете, за да не събудя сестра ми. Не можех да понеса, че бях стигнала дотам, че да ми кажат, че вече няма живец у мен. А толкова се стараех в момента да живея живота си, както го искам. Това означаваше ли, че искам да умра, пламъкът ми да угасне? Не мисля. И не можех да се примиря с това твърдение. Знаех, че наистина бе така, че вече не живеех, а живурках. Нямаше нещо, което да искам, към което да се стремя. Нещо, което да ме кара да се движа, да ми бъде светлина в мрака.

Свих се отново на една страна и за първи път не се завих през глава. Исках да хвърля одеалото на земята в знак на някакъв протест, сякаш щях да умра от студ и с това да покажа, че не се примирявам. Изсмях се безмълвно с горчивина – аз бях шута в момента, но онзи, истинският, на когото всички се присмиват. Затворих очи и започнах да се унасям от умора. Отново странен хлад ме лъхна почти нежно и усетих призрачно докосване на бузата си. Несъзнателно се притиснах, докато потъвах в мрака на подсъзнанието си. Миг преди да изгасне и последната ми будна частичка дочух нежен шепот, сякаш от отдвъдното, да се разнася над мен:

-                    Спи, любима, спи, за да имаш сили... – изгубих борбата със съня, когато се опитах да остана будна, да разбера дали сънувам, и потънах в другия свят...

Изминаха няколко седмици след тази нощ и бях напълно забравила за нея, докато не попаднах случайно на една изключителна картина на шута от съня ми. Можех да се закълна, че е наистина той, въпреки че никога бях виждала това произведение.. Не устоях на изкушението и си я купих. Прибрах се вкъщи и я извадих да я огледам добре. Шутът се намираше в приемната зала на краля, но вместо в краката на владетеля си, бе заел почетното място на трона. Бе облечен изцяло в черно, а единственият намек за шахматното облекло на кралските смешници, бяха бялата и черната ръкавица на ръцете му. На главата му се мъдреше шапка със звънчета, а лицето му бе скрито от маска. Лявата й половина бе изцяло черна, а върху дясната се зееше тъмен процеп вместо око и гротескно извита в зловеща усмивка уста. Потръпнах. В черната си ръка държеше скиптър с умалено свое копие, а бялата бе протегната напред в приканващ жест. На фона на демоничното излъчване на шута, всичко около него бе пресилено весело и триумфално. Художникът бе уловил скритата форма на този персонаж – а именно, тъмната, алтер егото, което обикновено пращаме да убива вместо нас. За разлика от клоуните, които ненавиждах, нещо в него ме привличаше.

Тръснах глава и върнах картината в опаковката й. Беше рано да я окачвам на стената. Опитвах се да не мисля за съня си, но това не ми се удаваше. Подсъзнателно чувствах някаква тревога и трескаво чаках нещо да се случи. Трудно ми бе да си призная, че в главата ми не спираха да кънтят думите от съня ми. Не спирах да си повтарям как не блестя. Колкото и да се стараех да си ги избия, само те се въртяха там.

Запалих цигара с деликатно отвращение и си затананиках една песничка от детството си, зареяла поглед през прозореца. Думите постепенно се връщаха от спомените ми и цигарата застина на милиметри от устните ми. Беше Песента на Шута. Когато баща ми ми я пееше навремето, винаги се разплаквах от историята й. Наивният шут се влюбва в своята кралица. По нейна молба изсвирва серенада и получава целувка. Макар да бленува за нея всяка нощ, тя все друг целува. Ревнив слуга издава злощастния шут и краля подарява на своя смешник главата на кралицата.

Излязох от вцепенението си и се разсмях горчиво, издишайки дима. Значи това бе моята съдба – шутът искаше главата ми на тепсия. Разсмях се още по-силно, на ръба на истерията. Добре. Тъй да бъде, но нямаше да я получи лесно.

Излязох на балкона. Светлините на града бяха в краката ми. На небето нямаше нито една звезда. Потръпнах от хладния вятър, нехарактерно студен за това време на лятото. Скръстих ръце и прокарах енергично длани по тях, за да се стопля. Постоях известно време загледана в бездната на многолюдния град и една решителна мисъл изплува на повърхността на тревожното ми съзнание, която изказах на глас.

-                    Аз сънувам. – в този момент наистина сънувах, защото пред мен изникна вълк. Нямаше как, защото се намирах на шестия етаж и пред мен не можеше да изникне вълк, плуващ в нищото. Но той се появи и пристъпи към мен:

-                    Време е да се събудиш, Айви. Нямаш повече място в тази страна на кошмари!!! – промълви вълчата муцуна и отстъпих крачка назад. Думите му продължаваха да кънтят в главата ми. Събуди се, събуди се!!! Повтаряше вълкът. Озовах се в червено-бял водовъртеж и започнах да падам, докато пред очите ми се сливаха образите на различни персонажи от книги. Алиса ми се смееше, прегърнала Лудия шапкар, Шутът и Фиц клатеха тъжно глави, Бела и Едуард бяха заети със себе си. Накъде водеше този водовъртеж? Какво можех да очаквам от другата страна?  

...

В тронната зала Шутът се размърда на трона си. Сенките около него се раздвижиха, докато той не ги укроти с жест на ръката си. Погледна отново картината, която гледаше допреди малко. Гледаше как Айви се спускаше по мрачния водовъртеж. Там, отвъд. Безжизнена, но свободна, тя отиваше към него, за да остане в света му навеки. Шутът се ухили горчиво и светлината премина по гладката и бяла като мрамор повърхност на онова, което някога беше лицето му... Най-сетне...

Фамилиари или помощници на вещици

В миналото се смятало, че фамилиарите са свръхестествени същества, които служат и помагат на вещиците в тяхното практикуване на занаята.  Според стари текстове, те се появявали във всякаква форма, най-често – като животни, но понякога са човекоподобни.  Основната им цел е да служат на вещицата или на младата вещица, да я защитават, докато не осъзнае и овладее новите си сили.

Има няколко определения за фамилиарите. Едно от тях е, че те са алтер егото, личния демон, тотем или духовен спътник на дадения човек. Не прилича на него, дори може да има собствен живот, но остава тясно свързан с него.  Друго твърдение определя фамилиарите като духовете на мястото, на което живее вещицата или човекът, който ги има.

Как вещицата се среща със своя фамилиар? Има три типа срещи. При пърия тип – помощникът се появява спонтанно пред вещицата, докато тя върши ежедневните си задачи – независимо дали у дома, или навън. Вторият тип среща е, когато на вещицата се дарява фамилиар чрез нейн предтеча, който е член на севейството, или може да е много силен дух. В много случаи, вещицата има трудности преди срещата си със своя фамилиар и той се появява с предложение за помощ, което е третият вид среща. 

Често вещиците правят пакт със своя фамилиар и може да работят с него от няколко седмици до няколко десетилетия. В други случаи те призовават своя фамилиар, само когато имат нужда от него.

Най-често фамилиарът е черна котка. Черните котки са силно свързани вещерството и има достатъчно суеверия за тях. Но фамилиар може да бъде почти всяко животно. Други често срещани форми са куче, сова и жаба.

Когато фамилиарите имат хуманоидна форма, обикновено изглеждат странно, имат някакъв недъг или приличат на демони. Легендите от времето на гоненията на вещици казват, че фамилиарите пият кръв. Те са смятани за поне толкова опасни, колкото и самата вещица, тъй като са свръхестествени същества, приличащи на обикновени животни, които шпионират и сеят разруха и опустошение за своята вещица, без да са лесно забележими.

Докато християнството определя фамилиарите за демони, то уиканите и нео-паганистите смятат, че са еквивалент на ангел закрилник. Фамилиарите могат да бъдат най-близкият спътник на вещицата, предлагайки й морална подкрепа, специално знание, лечение. Има теория, че всеки човек си има демон или дух покровител във формата на животно.  

Как да се свържете със своя животински духовен водач?

 

За да се свържете със своя животински духовен водач, ще имате нужда от време и търпение, а също и място, което е близо до природата – на село или някой голям парк. Макар че водачът ви би могъл да ви намери навсякъде, по-лесно е,  ако сте отворени към природата. Носете удобни дрехи. Къде ще седнете или легнете зависи от вас.  Не използвайте разсейваща музика или тамян. Огледайте се с очите си, слушайте с ушите си, подушете с носа си, почувствайте с кожата си, докато не влезете в ритъма на тази част от света. Помислете си как този ритъм се повтаря всяка година, век след век.

Затворете очи. Ще продължите да чувате и подушвате, но съзнанието ви ще ви дари с видение, без да се разсейвате от света около вас. Ако нямате опит в медитацията, съзнанието ви ще се лута от тема на тема безспирно и различни същества ще се появяват. Първото, което видите не е задължително вашето. Поговорете си с всяко от тях и вижте какво съобщение ще ви предадат. Вашият духовен водач ще има да ви каже нещо важно, а не празнодумни ласкателства или укори. Водачите не искат да ви завладеят – те си имат собствени животи, но могат да ви покажат пътя, по който да вървите.

Не се обезкуражавайте, ако не усетите, че сте се свързали с вашето животно. Помислете си какво сте научили от случилото се. Дали няма да се чувствате по-добре на друго място? По друго време на деня? Опитайте отново и може да се изненадате от успеха си.

Веднъж намерили своя водач, ще го виждате отново и отново. Може да е в сънищата ви или да го разпознаете в някой непознат. Но той ще бъде личният ви водач. 

Как да медитирате за фамилиар:

Концентрирайте се в отпускането на тялото. Започнете с пръстите на краката и ходилата. Накарайте ги да се отпуснат. После бавно продължете нагоре по цялото тяло. Обърнете специално внимание на мускулите на раменете, врата и челюстта, тъй като те се натоварват най-много.  Когато сте напълно отпуснати, заобиколете се мислено с бяла светлина. Вдишайте я, обгърнете се с нея. сега визуализирайте кладенец пред вас. Може да използвате езеро или река, ако искате. Вземете всичките си проблеми, включително хората, които ви ги създават, и ги хвърлете в кладенеца. Ако не искат да стоят там, визуализирайте капак с ключалка, който ги държи там. Правейки това, вие казвате на съзнанието си, че за проблемите ви сте се погрижили и така няма да влезете в медитацията с проблеми и негативни мисли.

Визуализирайте пейзаж покрай себе си – може да е гора, джунгла, пустиня, каквото и да е, стига да няма сгради и хора. Може да се изненадате и да се окажете на място, което изобщо не сте имали предвид. Приемете каквато и сцена да се появи пред вас. Започнете да се разхождате из нея. наблюдавайте съществата там. Ако някое се приближи, опитайте се да комуникирате с него. Вижте какво прави и как ви отговаря. В повечето случаи комуникацията на това ниво е телепатична. Може да ви кажат, че тоав същество ще бъде вашият астрален фамилиар, или е дошло да ви помогне с някое от качествата си. може да се наложи да комуникирате с няколко същества преди да си тръгнете от мястото.

Когато приключите с разходката и разговорите, благодарете на съществата и се насочете към тялото си, внимателно се върнете в него и бавно отворете очи. Раздвижете ръцете и краката си, преди да станете. 

И така, ако имате желанието за собствен фамилиар, може да пробвате на своя отговорност да го потърсите, освен ако той вече не ви е намерил. Успех!