Кралица Виктория

 /Снимка: history1800s.about.com/

Виктория е родена като Александрина Виктория в двореца Кенсингтън, Лондон, на 24 май 1819 година. Единствена дъщеря на Едуард, Дук на Кент, четвърти син на Джордж III. Баща й умира малко след нейното раждане и тя става наследник на трона, защото нейните трима чичовци, които са преди нея в реда за трона, Джордж IV, Фредерик, Дук на Йорк и Уилям IV – нямат законни деца, които са живи.

Жизнена и с добро сърце, Виктория имала дарбата да рисува и водела дневник през целия си живот. След смъртта на Уилям IV през 1837 тя става Кралица на 18 години.

Кралица Виктория се асоциира с ерата на голямо индустриално разрастване, икономически прогрес и имперски граници на Великобритания. По време на смъртта й Великобритания е била световна империя, над която слънцето не залязвало.

В ранния период на нейното господстване, тя е повлияна от двама мъже – нейният министър председател, Лорд Мелбърн, и съпругът й – Принц Албърт, за когото се омъжва през 1840. И двамата мъже я научават как да бъде владетел в конституционна монархия, където монархът има много малко власт, но може да използва голямото си влияние.

Албърт има силен интерес към изкуствата, търговията, науката и индустрията,  а проектът, с който ще бъде запомнен, е Голямото изложение от 1851 година, печалбата от което помага за създаването на музейния комплекс Южен Кенсингтън в Лондон.

От брака си с Принц Албърт Кралица Виктория ражда 9 деца за периода 1840 до 1857 година. Повечето от децата й се женят в кралски семейства из Европа – 8 от децата й сядат на европейски тронове. Виктория е силно привързана към съпруга си и изпада в дълбока депресия след смъртта му през 1861 година, когато той е само на 42 години. Кралицата губи верен съпруг и най-доверения си съветник по въпросите на държавата. До края на своето управление носи само черно.

До края на шейсетте години на 19ти век тя рядко се появява в публичното пространство, въпреки че никога не неглижира официалната кореспонденция и продължава да дава аудиенции на своите министри и официални посетители.

Принудена е да открие Парламента лично през 1866 и 1867 година, но е широко критикувана за отшелническия си живот и силно републиканско движение е създадено.

Седем покушения над живота й са направени между 1840 и 1882 година – нейният кураж за тези атаки засилва нейната популярност.

С времето, окураженията от страна на семейството й и ласкателното внимание на Бенджамин Дизраели, министър председател през 1868 и от 1874 до 1880 година, Кралицата постепенно възобновява публичните си задължения.

Като цяло, политиката на Кралица Виктория, по отношение на външните въпроси, е свързана с поддържане на мира. През 1864 година тя притиска министрите си да не се намесват в Пруско-австрийско-датската война, а писмото й от 1875 година до немския император /чиито син е женен за дъщеря й/ предотвратява Френско-немска война.

Кралица Виктория и семейството й пътували и били виждани безпрецедентно често, благодарение на подобренията в транспорта и други технологични промени, като разпространението на вестниците и изобретяването на фотографията. Виктория е първият монарх, който използва влакове.

През 1876 година става Императрица на Индия.

Виктория умира на 22 януари 1901 година след  като е управлявала почти 64 години – най-дългото властване в британската история.

Викторианската ера, белязана от технологичен прогрес и индустриален напредък, е любима на стиймпънк феновете, които я използват като основа на своята субкултура.

Кралица Хатшепсут

Хатшепсут е една от малкото жени фараони наЕгипет, още повече, че е имала дълъг и успешен живот на владетел, маркиран сграндиозни строителни проекти и търговски експедиции.

Хатшепсут е най-голямата дъщеря на Тутмос І иАамес. Тя е един от забележителните владетели в Новото кралство иживее през 15 век преди Христа, управлявайки ранната 18 Династия вЕгипет – период, познат като Новото кралство. Тя е на трона 15-20 години.

Хатшепсут е полусестра и жена на Тутмос ІІ, койтоумира след само няколко години на трона. Тутмос ІІІ, нейният племенник изаварен син, е наследникът за трона, но е твърде малък за тази длъжност иХатшепсут застава начело на Египет. Бидейки жена е пречка, но Собекнеферу,жената фараон от Средното кралство, вече е управлявала преди нея в 12 династия,така че Хатшепсут има прецедент. Представяна е с пола, корона, яка и фалшивабрада. Статуя я изобразява без брада, с гърди, но обикновено видът й е мъжки.

Когато Тутмос ІІ умира, Хатшепсут не смята даседи и да чака племенника си да стане на възраст, за да поеме трона си. Католюбима дъщеря и известен фараон, харизматична и красива, тя успява да придобиедостатъчно последователи. През повечето време е изправенапред бунтове заради факта, че е жена, особено когато Тутмос ІІІ пораства достатъчно.Използвайки пропаганда и добрите си политически умения, тя прескачапрепятствията, които се изпречват на пътя й. За да премахне страховете нахората си, тя се превръща в „крал” във всички статуи и релефи. Обличаофициалните мъжки кралски одежди и слага дори брада. Въпреки че няма войни повреме на управлението й, тя доказва независимостта си и прави експедиции доднешна Сомалия, в търсене на слонова кост, животни, подправки, злато и ароматнидръвчета, които египтяните обичали. Тези експедиции са добре документирани вйероглифите в нейния храм. С картини има изобразени сцени отпътуването, включително и забавни картини на пунтите и тяхната кралица, коитоегиптяните със сигурност са гледали някоя ехидна забележка. Изобразяванае със свръхнаднормено тегло, орлов нос и гърбица. Това, в сравнение с ниската ислаба, все още, египетска кралица, със сигурност е било обект на подигравки.

Хатшепсут е ловък политик и елегантна владетелкас достатъчно харизма, за да държи под контрол цялата държава за 20 години. Нонейната харизма и опит успяват да я доведат едва дотук. Затова тя използва два метода,за да подсигури трона си. Единият е да подчертава не само семейната връзка сТутмос І, нейния баща, но и това, че той я е обичал и предпочитал много. Тятвърди, че е избрана от баща си пред двамата си братя и малкия си полу-брат.Втората й самонадеяност, която е доста спорна, обаче, е, че идва от директнабожествена семейна линия. Твърди дори, че Амон е нейният баща. В стените нагробницата е написана история, която детайлно описва нощта, когато Амон-Ре препива сАамес във формата на Тутмос І.

Тази пропаганда работи в полза на Хатшепсут, зада затвърди позициите й. Но когато Тутмос ІІІ пораства, нейният суверенитет серазклаща. Нейният полубрат изпитва силна ненавист към нея и към нейния консортСенмут. Когато Сенмут умира,  първоначално е трябвалода бъде погребан в гробницата, която сам е построил за Хатшепсут, но всъщностбива погребан в собствената си гробница. Не дълго след смъртта му, саркофагътму е напълно разрушен и разбит на над 1200 парченца. Мумията му никога не еоткрита.

След смъртта на Хатшепсут, се предполага, че ТутмосІІІ заповядва името й да бъде заличено, а гробницата разрушена.

В Долината на Кралете има гробница, която Хауърд Картъроткрива през 1903 година. В нея имало две силно повредени мумии на жени. Еднатабила дойката на Хатшепсут, Ситре. Другата била на жена на средна възраст съссилно наднормено тегло, чиято лява ръка почивала на гърдите в „кралска”позиция. Мумификацията е извършена откъм таза, вместо отстрани, както енормално, заради теглото й. Мумията на Ситре е преместена през 1906, но другагае оставена. През 1989 година американският египтолог Доналд Райън преоткривагробницата. Причина за смъртта на кралицата се смята, че е рак на костите. Същотака е имала диабет, развалени зъби и е била около 50 годишна. Тялото еидентифицирано чрез зъб.  Тъй катоповечето нейни образи по релефи и статуи са мъжки, когато Тутмос ІІІ решава да заличи съществуването й, просто името Хатшепсут бива замененос Тутмос І, ІІ, или ІІІ. Името на Сенмут също бива премахнато. Дали Тутмос ІІІе убил Хатшепсут, Сенмут и тяхната дъщеря, е доста вероятно.

Въпреки споровете покрай нейното управление като жена, тя управлява най-могъщата и напреднала цивилизация в света за 20 години. Дори и да е имало хора, които оспорвали нейния успех, той остава за цяла вечност.

Принцеси и кралици - Рани Рудрама Деви

Средновековната кралица на Деккан, Индия – Рани Рудрама Деви

Рани Рудрама Деви (1259-1289)е една от най- знаменитите владетели надинастията Какатия на платото Деккан и една от малкото кралици владетелки виндийската история. Тя блести величествено в средновековието на Южна Индия.Единствено дете на крал Ганапати Дава, управлявал Уарангал. Какатая е една от главнитединастии на Андра.

Рудрама Деви е родена като Рудрамба, дъщеря на Крал Ганапатидева. Тъй катоГанапатидева нямал синове, Рудрама официално е посочена като син чрез древнацеремония Путрика, на която получава името Рудрадева. Рудрамадеви се жени заВеерабхадра, принц от източен Чалукян.

Ганапати Дева послушал съвета на главния си министър Шивадевая и номиниралза свой наследник Рудрама Деви през последните си дни. Когато била само на 14години, Рани Рудрама Деви наследява трона на баща си. През първата от тритегодини на обединеното управление заедно с баща си, кралството е хвърлено вбезредици и объркване, заради инвазията и пбедата на Джатаварма Сундара ПандияИ над Какатая и нейните съюзници. Въпреки че Ганапати успява да отблъсне накраяинвазията, претърпява загуба на територии, което срива неговия престиж иконтрол над феодалите и благородниците му. При тези обстоятелства, той сеоттегля от активната политика, а истинската власт пада на раменете на РаниРудрама Деви, която досега се е грижела за всички административни въпроси. Отразлични личности се установява, че е управлявала самостоятелно от 1261 година.Губи баща си и съпруа си в годините 1266 и 1267, което е голям удар за нея имъката е толкова голяма, че решава да отнеме живота си. Но министрите иблагородниците успяват да я убедят да поеме управлението на страната и да сегрижи за кралството. Тя е официално коронована през 1269 година.

Дама да бъде направена крал на обширна империя, без съмнение, предизвикванегодувание сред някои от благородниците и нейните братовчеди, коитовпоследствие се опитват да направят преврат. Дори нейният съпруг е завиждал, четя ще управлява. Рани Рудрама Деви носила мъжки дрехи и управлявала от трона сжелязна ръка кралството, държейки враговете далече.

След нейното възкачване на трона й се налага да води битки и да потушавабунтове срещу жена владетел. Имала и поддръжници, разбира се.

В следващите години от управлението си Рудрамадеви успява да си върне земитезагубени от баща й при битката с крал Нарашимха, възстановявайки властта иАндра.

През 1272 година владетел на кралство Валуру става Амбадева и ситуацията сепроменя драстично. Той е амбициозен и могъщ. От самото начало, той е решен данаправи кралството си независимо, заради което е в постоянна война със съседитеси през дългогодишното си управление (32 години). Рудрамадеви не може датолерира неговото вироглавство и неподчинение. По това време, нейният внукПратапрудра, вече достатъчно голям, за да поеме част от административнитеотговорности, смел и добър стратег, планира тройна атака над Амбадева.Намерението е да отслаби подкрепящата го система, за да няма достатъчно сила.Пърата атака е водена от старата кралица Рудрама Деви и нейния генералМаликарджуна. Наскоро са открити записки, че Амбадева убива Рудрава заедно сМаликарджуна в битка през 1283година. Въпреки това, армията на Рудрама Девипобеждава и по-късно, Пратапудра ІІ, наследник на Рудрама, успява да потушибунта. Амбадева бива оставен без възможност да си помисли изобщо за нова атаканад империята. 

Легендата разказва, че заради отглеждането си като момче Рани Рудрама не явлечали музиката и изкуството, но била очарована от Шива Тандавам-Перини,танцът на войната и смъртта,  идеалноупражнение за войниците. Но определено кралица, пардон, крал Рудрама Девиостава в историята като една от забележителните жени владетели.

Кралици и принцеси: ЗЕНОБИЯ

Зенобия е родена и отгледана в Палмира, Сирия. Нейният баща, Забай бин Селим, наречен също Юлий Аврелий Зенобиус, е бил вожд на Сирия, а нейната майка най-вероятно е била египтянка. Зенобия е родена с името Юлия Аврелия Зенобия. Пълното й име на арабски е Ал-Забба бил Амр ибн Тараб ибн Хасан ибн Адхина ибн Ал-Самида, съкратено на Ал-Забба. След брака си е позната като Септимия Зенобия, заради съпруга й – Септимус Оденатус. На официални документи слагала името си като Бат-Заббай – дъщеря на Ал-Забба. Описвана е като красива и интелиентна. Била е с мургав тен, перлено бели зъби, черни очи, които блестяли, и красиво лице. Зенобия и майка й били наричани Ал-Забба, което означава „имащи хубава коса”. Зенобия притежавала силен и мелодичен глас и много чар. Обичала да ловува и да пие.
Зенобия става сирийска кралица, като се жени за Септимус Оденатус. След смъртта на своя съпруг, тя се превръща в могъщ военен лидер, завладявайки Египет и повечето от Източната Римска Империя. Наследница на много предци с кралско потекло, Зенобия става кралица на Палмирската империя като втората жена на Крал Септимус Оденатус. Когато той бива убит, тя екзекутира неговия убиец и става новия владател със своя невръстен син. С добро и обширно образование, тя пази и евреите, и еретиците като кралица.
Зенобия предизвиква Рим, завладявайки Египет, побеждава римския префект Тенаджино Пробус. След това се обявява за кралица на Египет и завладява части от Анатолия (съвременна Турция), Сирия, Палестина и Ливан, по този начин слагайки ръка на важни търговски маршрути за Римляните. За съжаление, е победена след няколко години от Римският император Аврелий и е взета за заложник в Рим.
Появява се в златни окови на военния триумфален парад на Аврелий, а после е освободена от императора и той й подарява елегантна вила в Тибур (днес Тиволи, Италия). Зенобия става философ, Римска матрона. Няколко бележити римляни се смятат за нейни наследници, а тя самата фигурира в литературата и до днес.
След военните си успехи и завоевания, Зенобия остава в историята като Кралицата Воин, една от онези забележителни жени, които показват невероятна воля, сила, интелект и умения да управляват, на моменти дори по-добре от мъжете. За съжаление, нищо не е вечно и нейното управление бива прекратено от Аврелий, но въпреки това тя е заслужила неговото уважение и той я оставя жива и с чест.

Кралица Мари от Румъния и нейното сърце

Румънската кралица Мари (Мари Александра Виктория, позната като Принцеса Мари от Единбург, 29.10.1875 – 18.07.1938) е Кралица консорт на Румъния от 1914г до 1927г, съпруга на Фердинанд от Румъния.

Родена на 29 Октомври 1875г в Ийстуел Парк, Кент, като най-голямата дъщеря на Принц Алфред, Дук на Единбург и Дукеса Мария Александрова от Русия. Нейният баща е вторият по големина син на Кралица Виктория и Принц Албърт. Майка й е единствената оцеляла дъщеря на Александър ІІ от Русия.

В своята младост, Принцеса Мари е смятана за подходяща партия за брак на крале и благородници в цяла Европа. Първият й братовчед, Принц Джордж от Уелс, по-късно Крал Джордж V от Великобритания, се влюбва в нея  и й предлага брак. Бащите на двамата одобряват този съюз, но майките – не. Майката на Мари не одобрявала кралското семейство на Великобритания, а майката на Джордж не харесвала германците, така че идеята за брак била отхвърлена. Преди Мари да открие някой друг подходящ за сърцето и ранга й, нейната майка открива Фердинанд от Румъния, който е отгледаният в Германия племенник на Краля на Румъния.

Принцеса Мари се жени за Принц Фердинанд от Румъния, племенник на Крал Карол І от Румъния, в Зигмаринген, Германия, на 10 януари 1893. Булката е седемнадесетгодишна, а младоженецът – с десет години по-възрастен от нея. Бракът, от който се раждат три дъщери и трима синове, не е бил щастлив. Кореспонденцията на кралицата с нейният дългогодишен таен любим, американския танцьор Луи Фулър, разкрива ненавистта, която прераства в отвращение, което тя изпитва към съпруга си.

Най-младите деца на двойката – Илеана и Мирцея, са родени след като Мари среща другият си дългогодишен любовник Барбу Стърби. Историците се съгласяват, че Стърби е баща на принцеса Мирцея, която има кафяви очи като него, за разлика от сините на Мари и Фердинанд. Бащинството на Илеана е спорно, както и на втората дъщеря на Мари – Мария, позната като Миньон, бъдещата кралица на Югославия. Най-вероятно, за да се избегне скандал, Крал Фердинанд признава бащинство и на трите деца.

През 1897, Мари започва афера с лейтенант Зизи Кантакудзене. Аферата се превръща в скандал и бива прекратена бързо от Крал Карол І. През есента на 1897г, обаче, по време на пика на скандала, Мари забременява. Отива при майка си в Кобург, където ражда дете, което изчезва от историята. Предполага се, че детето или е родено мъртво, или веднага е дадено в сиропиталище. Каквато и да е истината – Мари я отнася в гроба си.

През 1914г Карол І умира и Фердинанд се възкачва на трона на Румъния. Мари тогава става Нейно Величество Кралицата на Румъния. Заради Първата световна война, не са короновани като Крал и Кралица до 1922г.  Мари се превръща в румънски патриот и нейното влияние в страната е голямо. А.Л.Ийстърман пише, че Крал Фердинанд е бил спокоен, тих човек, без особен характер, а Кралица Мари е била тази, която е управлявала Румъния, не той.

Присъединява се към Червения кръст по време на войната и написва дори книга "Моята страна", за да събира средства за Червения кръст. Но това не е едно от най-забележителните й постижения. Половината страна е завладяна от германската армия и Мари, заедно с група от военни съветници , създават план, чрез който румънската армия, вместо да се оттегли в Русия, избира един триъгълник от Румъния, в който остава и се бие. Дори осигурява американски заем, чрез Луи Фулър, за войската си.

След края на войната целта на Румъния пред Великите сили е да си осигури населяваните от румънци територии от вече разбитата Австро-Унгарска империя  и Руската империя, така обединявайки румънски говорящите в една страна. Когато румънската делегация за съюзите на Бесарабия, Буковина и Трансилвания се проваля, Кралица Мари отпътува за Франция. Тя обявява на всеослушание: "Румъния има нужда от лице и аз ще бъда това лице!", знаейки добре, че пресата е уморета от дългите и отегчителни преговори, и би се зарадвала на обянието и чара на едно кралско посещение. Пристигането на, така наречената, Кралица Воин е международна медийна сензация. Като директен резултат от нейнота харизматична интервенция, Румъния постига целта си и успешно разширява територията си с 60 %, добавяйки към тях Бесарабия, Буковина, Трансилвания, Банат, Кришана и Марамуреш.

След смъртта на съпруга си през 1927г, Кралица Мари оства в Румъния, пише книги и мемоари. Умира в замъка Пелеш на 18 юли 1938г и е погребана до съпруга си в Манастира Куртеа де Аргеш. Според нейната воля, сърцето й се съхранява манастир в двореца в Балчик, който тя е построила. През 1940г, когато Балчик и останалата част от Южна Добруджа са върнати на България, сърцето на Кралица Мари е преместено в Замъка Бран. През 1968г комунстически партизани оскверняват мраморния саркофаг, в който се съхранява сърцето й. Сребърните ракли, в които се съхранявало то, са преместени в Букурещ и сега се намират в Националният исторически музей на Румъния, както и самото сърце. Съхраняването на сърцето в музей, пък макар и да не е изложено на показ, продължава да бъде спорен въпрос.

Замъкът Бран, познат и като Замъкът на Граф Дракула, е бил предпочитаният дом на Кралица Мари през първата част на двадесети век, а артефактите, с които е избрала да бъде заобиколена, могат да бъдат видяни и до днес.

Преди няколко години, когато Алената Принцеса посети това прочуто място, за съжаление, наследникът на Мари тъкмо бе реституирал замъка и всички артефакти бяха прибрани, а самият замък – подготвяха го за ремонт. Но каквото и да се е случило днес със замъка – посетете го, посетете и Румъния, защото ще останете много приятно изненадани от красивата архитектура, от Замъкът Пелеш с неговите невероятни рисунки и дърворезби, напълно обзаведен, от Замъка на Граф Дракула и Кралица Мари, от Музея на селото, от Черната църква в Брашов, от парижката атмосфера на Букурещ. Има какво да се види там и преживяването ще е незабравимо!

Нефертари, Кралица на Египет

Известни принцеси и кралици:

Нефертари, Кралица на Египет

По време на деветнадесетата Династия, кралица на име Нефертари, е властвала заедно с Рамзес Великия. Тя е била една от многото му жени, но оставала една от най-любимите му. Нейното родословие остава мистерия, но със сигурност е била от благородно потекло. Знае се, обаче, че е имала брат Аменмос, който бил кмет на Тива по време на нейното властване като кралица. Тя има двама сина - Амонхируонмеф, Прехируонмеф и две дъщери - Меритамон и Мерататум.
Имайки предвид всички паметници, построени в нейна чест, става ясно, че е била от голямо значение за онова време. Най-вероятно е изиграла важна роля. Повечето барелефи с нейния лик или име обикновено я изобразяват до Рамзес ІІ, което означава, че е имала голямо политическо влияние в Египет. Рамзес ІІ й посвещава храм, наречен Абу Симбел. Той се намира южно от Аслан, близо до втория катаракт на Нил. Този храм е с четири големи статуи на Рамзес ІІ и няколко по-малки фигури до тях. Храмът е посветен на богинята Хатор и Кралица Нефертари.
Нефертари не е била единствената Кралица по време на владението на Рамзес ІІ. В интерес на истината, той е имал харем с множество кралици. Неговите деца надвишавали сто на брой. Рамзес, обаче, я оприличавал на най-красивата от тях.
Нейното изчезване остава мистерия. Експертите не са сигурни дали е умряла или просто е останала част от харема. Нейната гробница е намерена и остава едно от най-ценните съкровища на Египет. Гробницата й е една от най-невероятните, намерени досега. Намира се в Долината на Кралиците.

Дори и да има много други жени около вас във вашето владение, важно е вие да оставате най-любимата и предпочитана!