Ръчноизработените бижута на Алената Принцеса

Crimson Princess Jewelry
Заповядайте на страницата на Алената Принцеса във Фейсбук, за да разгледате какви малки чудеса изработва ръчно, а всичко, което прави, е за Вашата приказка!

Принцеса Либуше

Зараждането на една нация винаги е обвито в мистерия илегенди, но повечето отстъпват пред красотата в легендите на ранна Чехия. Имабогатство в тези легенди, повечето основно исторически, и някъде там, междуредовете, можем да срещнем проблясъци на мистериите и благородните фигури накрале и кралици. Една от тези легенди е за принцеса Либуше, „Майката на Чехия”,красива езическа фигура, изгряваща от мрачното историческо минало катодуховната лампа на Закона.

Земята на Чехската република е древна, с доказателства засъществуването на човек там, датиращи до последната ледена епоха. Неолитниячовек е живял там по-късно, а бронзова ера на високо развитие трае до началотона осми век, когато славянски поток започва да се излива в териториите. Смесенс келтска кръв от поне две инвазии, докоснат с римска култура, но въпреки товаостанала доминиращ. От едно от силните племена - чехите, земята и народа получават своето име.

Лидерът на племето на чехите управлявал мъдро народа си.Нямало нужда от огради, които дас е изграждат, за да се разграничава чия земячия е – само една леха останала, която била неутрална, а тази неутралност биласвещена. В земята на тази езическа Чехия, заобиколена от планини, все ощевярвали в древната мъдрост, а за много от старите тайни, все още се знаело.Боговете живеели близо до хората, комуникирали с тях. Вярвало се в магията и севъзприемала като изкуство, свято и възвишено, използвано само за нуждите надушата.

В един момент воинът Само бил избран за крал, зарадигеройството, което извършил, като освободил страната от кръвожадните авари презседми век. Следващите години управлявал Крок, син или внук на Само, баща наЛибуше. Крок бил магьосник, добър и мъдър човек, който се качил на трона,когато духът на безредието вече започвал да обладава хората. Скоро възстановилреда и потърсил три дни усамотение, за да се свърже с боговете, които му казалида потърси друг дом. Крок казал на хората си, че не трябва да се притесняват отдългото пътуване, защото когато стигнат до заветното място, боговете ще им гопосочат.

И така, Крок и хората му тръгнали и стигнали до широкатаВлатва (днешна Молдавия).  Когатоизкачили високия хълм, който се издигал над водата, обещаното прозрение дошлокато светкавица. „Това е мястото” изкрещяли всички в един глас. Тук билиздигнат Вишеград, могъщият крепостен замък, в който всики хора се събирали,акрополисът на бъдеща Прага, резиденцията на Либуше, която все още не билародена.

Крок умрял след тридесетгодишно управление, оставяйки тридъщери, всичките „мъдри жени” (наименование за жени, занимаващи се с вещерство,най –общо казано). Кази, най-голямата, била много добра лечителка, умела вмагията за лечение. Тета била жрицата на народа, учела хората на мъдростта надушата. Либуше превъзхождала сестрите си в мъдростта и красотата си и биладоброволният избор на народа си като наследник на Крок, владетел и съдия наЧехия.

Както хората отивали при Крок със своите спорове, сегаидвали при Либуше, която отсъждала справедливо. Един ден  двама старейшини на племето обявили, всеки засебе си, че тази леха е негова. Отишли във Вишеград, където управлявалаПринцесата с дванадесет мъже до себе си. Изправили се пред нея, по-младиятобвинявал по-възрастния. Но той, с гъста брада и ярост, твърдял, че ще бденеговата воля, без да го е грижда за несправедливостта, която ще последва.

Либуше чула спора, премерила доказателствата, а послеобявила решението си на лидера на дванедестте лорда, които й помагали. Те сесъгласили, че решението й е справедливо, защото Либуше открила наистина какване е наред между двамата старейшини. Преди да довърши думите си, възрастниятмъж, пълен с ярост, избълва:

-                    Такава е справедливостта на нашия закон? Не знаеш липричината? Жена седи над нас и ни съди! Определено с дълга коса, но не йдостига мъдрост. Може да преде, може да шие, но не й позволявайте да съде! Товае срам за нас, които сме мъже. Къде другаде в нашите земи жена властва надмъже?! Както сме управлявани, така ни превърнаха в посмешище!

Дълбока скръб обзела сърцето на Либуше при тези думи, нотърпеливо тя изчакала някой друг да се изправи срещу този, който накърнилдостойнството й с думите си. Но всички стояли парализирани, толкова разгорещенаи дива била речта му. След известно време Либуше проговорила с достойнство ивеличественост:

-                    Аз съм жена, вярно е, и като жена съдя. Аз не налагаммоята присъда със железен камшик – това е причината да казвате, че моятамъдрост не достига. Имате нужда от владетел, по жесток от жена, и ще го имате.Ще бъде свикан конгрес на народа – той ще избере лидер и владетел. И койтоизбере народа – аз ще взема за съпруг.

Приключвайки с речта си, принцесата се отправила от съдакъм замъка, разпращайки съобщения до сестрите си, за да дойдат при нея. Вградината на замъка имало свещено място, където никой освен Либуше и сестрите йне стъпвал. Там имало дървен храм, скрит в липовата сянка. Либуше влязла в тозихрам и останала в мълчание и самота, докато не паднал мрак, за да се посъветвас боговете. Изведнъж, в сумрака застанали Кази и Тета пред нея. Какво тя имказала, какво те й казали, какво трите, притежаващи ясновидска дарба, решили исе посъветвали на това свещено място – никой човек не разбрал. Цялата нощпреминала, докато се съвещавали, докато най-накрая, над замъка, проблесналипървите лъчи на зората.

В часа на изгрева, Либуше изпратила зов към хората да сесъберат. И те дошли от цялата страна. Сякаш били един човек, голяма тълпа сесъбрала във Вишеград и влязла в просторната зала, където на трона си седялаЛибуше, а сестрите й били от двете й страни. Либуше проговорила:

-                    Знаете добре защо ви събрах тук. Вие не знаете как даоцените свободата – това го разбрах, защото ви тествах. С мъдростта набоговете, с които се съветвах, аз ви заявявам, че няма да управлявам повече –тъй като вашите сърця жадуват да ви управлява мъж. Вашето желание ще съсипесиновете и дъщерите ви и ще ги вкара в робство. Нямам желание да ви обвивам впелена от страх, но ще кажа само това: Изберете владетеля си мъдро. В това, акоимате желание, аз все още ще се съглася да ви посъветвам. Мога да ви кажа иметои местонахождението му.

-                    Кажете ни! Посъветвайте ни! – изревал народа,притискайки се към трона.

Либуше се изправила и посочила към северните планини:

-                    Отвъд онези планини, има река на име Белина. До нея сенамира малко селце, където живее семейство Стадик. В близост има самотнанезасята земя – 120 крачки в дължина и ширина. Там ще намерите вашия лидер –той ще оре с два петнисти вола – единият с бяла глава, другият с бяло чело,бяла грива и бели като сняг задни крака. Отидете и кажете на мъжа, че степратеници на нашия народ и мен, дайте му кралските одежди. Неговото име е Пршемисъли над тази земя неговите наследници ще властват с векове.

-                    Не се притеснявайте да търсите пътя – моят кон ще виповеде там. Пред който спре и изцвили – това е мъжът, който търсите.

Либуше наредила и бял кон бил доведен. Било ранна есен,тих, слънчев ден. Кралските одежди били сложени върху седлото и конят потеглилпо своя път. Никой не го водел и нито една стъпка не била в грешна посока. Ието – там бил Пршемисъл, висок и благороден, а пред него двата вола, кактоЛибуше ги описала. Стигнали до него, конят изцвилил, сякаш от радост, иколеничил пред орача. Пратениците взели кралската роба и поздравили Пршемисъл:

-                    Най-честити сред всички, о, Принце, избран от боговете!Остави своите волове, селските си дрехи, сложи тази роба, качи се на прелестниякон и ела с нас. Така иска принцеса Либуше и целият чехски народ. За теб итвоите наследници ще бъде властта над нашия народ. Избран си като наш защитник,принц и съдия.

Пршемисъл изслушал пратениците, забил дълбоко в сухата земяпръта, който държал. Взел хомота на своите волове и им казал: „Върнете се,откъдето сте дошли!” Пред воловете се отворила огромна дупка и ги погълнала.

-                    Жалко, наистина, – казал той на пратениците, – чедойдохте толкова рано. Ако бях успял да довърша оранта на тази земя, щеше даима винаги достатъчно хляб по нашите земи. Но нетърпеливи да почакате, вие прекъснахтемоята работа. Върху вас и вашите деца и наследници, ще идва глад отново иотново.

Докато Пршемисъл говорел, сухия прът, забит в земята, серазлистил, сякаш пролет е дошла, свежи клонки пораснали от него, покрити слиста и млади ядки. Пршемисъл поканил пратениците да споделят масата му.Извадил от торбата си сирене и самун хляб и ги сложил на масата. Докатозакусвали, две от свежите зелени клонки на пръта увяхнали и паднали. Самотретата останала и зеленеела, растяла. Страхливо, пратениците попиталиПршемисъл за това, а той казал:

-                    Знайте, че сред всички, които произлязат от мен, многоще започват своето управление, но само един ще го довърши.

Пршемисъл се изправил, сбогувал се с малката си къща.После, облечен в кралските одежди, се качил на жребеца, но запазил селската ситорба и обувките. Отново го попитали за какво са му:

-                    Това ще са дарове за вас, дарове, които да се пазятпрез идните векове, за да си спомнят управляващите след мен, когато дойдат, акоизгубят пътя си в гордост или изгубят свещеното доверие в тях – защото всичкисме братя.

Скоро наближили Вишеград, където Либуше чакала, за да гипосрещне, облечена в бяла роба, невероятно красива, заобиколена отблагородници, водачи на кланове и старейшини. Доблестен, красив и млад,Пршемисъл се хванал за ръка с Принцесата и с нея влязъл в замъка. Вътреотпразнували брака си, пирували весело и слушали бардовете, които възпявалигеройствата на Чехия. А когато паднал мрак – запалили огньове и факли.

Либуше завела Пршемисъл в стая, чиито стени и маси блестялиот злато, сребро, желязо и бронз. Цялото съкровище Либуше споделила сПршемисъл.  После го завела до свещенотомясто с дървения храм в градината, където двамата застанали в мълчаливосъвещание, за да обмислят добруването на народа си.

Много от новите закони на Пршемисъл в последвалите годиниукротили и дисциплинирали буновете на горделивите, закони, които били следванидълги години.

Един прекрасен ден, Либуше, с Пршемисъл до нея, седяла нависока скала над обширната Влатва. Вдигнала ръката си и посочила горист хълм иказала:

-                    Там ще има прекрасен град, чиято слава ще достигненебесата. – посочила точното място, където да се построи замъка на града и гонарекла Прага.

Друг ден, докато се къпела в усамотение в подножието наскалата Вишеград, от тъмната повърхност на водата, видения заляли взора й. Всепо-тъмни и по-мрачни ставали, докато тя изкрещяла от болка и мъка. Нейнитепридворни се чудели и скърбяли, когато Либуше им проговорила:

-                     Виждам огроменпожар, който опожарява села, замъци, зали. В неговия блясък виждам кървавибитки. Посиняли мъртви тела. Братя убиват бартята си. Мизерия, унижение, терор,скръб.

Двете от придворните й дами се приближили със златнаталюлка на първородното й дете. Тя целунала малкото легълце и го сложила въвводата. Докато потъвало в дълбините й, Либуше проговорила отново:

-                     Безкрайна нощ неще царува над тази земя. Ярък ден ще изгрее отново и, пречистена от болката искръбта, станала по-силна, Чехия ще се издигне отново и славата отново ще сешири над тези земи. И тогава, издигната към светлината, в твоите защитаващиръце, ще лежи нацията на бъдещия ден, освободена, като преродено дете.

........

Либуше е била повече отвладетел в обикновения смисъл на думата. Тя имала знание за света, кактонейните сестри и баща й, и успява да си запази място в сърцето на Чехия, кактоса направили мистичните образи на Бодхисатва и  Куан-ин. Около такива ярки образи, легендитевинаги ще разцъфват.

Грейс Кели - Принцеса Грейс от Монако

Родена във Филаделфия на 12.11.1929 година, Грейс Кели става известна актриса през петдесетте години на миналия век. Баща й, Джон Брендън „Джак” Кели, е шампион по гребане, който печели три олимпийски медала като част от отбора по гребане на Щатите. Сам става милионер и притежава един от най-печелившите  строителни бизнеси. Майка й, Маргарет Катрин Мейджер, е първата жена треньор на отбора по атлетика на Университета в Пенсилвания. Грейс е третото от четири деца и е кръстена на сестрата на баща си, която умира много млада.

Грейс показва любов към актьорската игра от най-ранна детска възраст. В добавка към участията в училищни пиеси и обществени продукции, тя често се снима като модел с майка си и сестра си. Докато учи в малка частна гимназиа в Пенсилвания, Грейс продължава да мечтае за актьорска кариера. Чичовците й Уолтър Кели, вариететен изпълнител, и Джордж Кели, носител на Пулицър за драматургия, имат голям ефект върху нея. Джордж окуражава племеницата си да започне работа като актриса, споменавайки я тук и там из Холивуд.

След като завършва гимназия, Грейс решава да преследва мечтата си в Ню Йорк, въпреки протестите на родителите й. Според близки семейни приятели Джак Кели смятал акторството за нещо на една крачка от проституцията. Въпреки това, Грейс записва Американската Академия за Драматични Изкуства. Като студентка, тя се снима като модел на почасова работа и се появява в реклами на цигари Old Gold и на корицата на списания като Космополитън и Редбук. Последното й изпълнение в Академията е в "Една филаделфска история".

След завършването на Академията, деветнадесетгодишната Грейс търси кариера на Бродуей, но това се оказва трудна задача. Дон Ричардсън, един от нейните режисьори и учители, по-късно казва: „Тя никога нямаше да има кариера в театъра, защото има страхотна визия, но не и вокална сила”. Независимо дали това твърдение е вярно или не, скоро Грейс открива, че филмовото изкуство е много по-удачно за нейните таланти. През годините след Втората световна война, филмовите и телевизионни индустрии процъфтяват, а Кели се мести в Холивуд. Тя се снима в 11 филма и участва в повече от 60 телевизионни продукции.

Гари Купър открива Грейс Кели на първия й филм –Четиринадесет часа (1951), когато тя е на 22 години. За съжаление, дори спечеленият Оскар за филма "Селско момиче"  не смекчава баща й, който изразява пълната си изненада от това, че точно тя е спечелила, защото никога не очаквал това да се случи.

Малко принцеси живеят жастливо до края на дните си. И малко приказки свършват така, както сме си ги представяли. Така се случва и с Грейс, която се жени в европейско кралско семейство. Зад нейната кралска фасада, има една реалност, която не е перфектна, но в никакъв случай не е скучна,  и която, в крайна сметка, разбива приказката, която светът си мисли, че знае. В действителност, Алфред Хичкок вижда части оттъмната страна на Грейс и веднъж я описва като „Вулкан с леден връх – пълен с огън под леда”.

През май 1955 година, Грейс присъства на филмовия фестивал в Кан. Съпругът на актрисата Оливия дьо Хавиланд, Пиер Галант, редактор на модно списание, успява да уреди среща между Грейс и 31-годишния принц Рение ІІІ от Монако. Навлизайки в средната възраст, с лек проблем с теглото, пухкавият принц решава, че има нужда от съпруга и наследници на трона. В същото време, Грейс вече е изморена от мелачката на Холивуд и договора с Метро Голдуин Майер. След като получава 2 милиона зестра от семейството Кели, на 5 януари 1956 година принц Рение моли Грейс да се омъжи за него. Двойката се жени четири месеца по-късно,на 18 април 1956 година.  Сватбата е гледана от над 30 милиона. Грейс Кели вече е Принцеса Грейс от Монако.

Не само, че сватбата й в кралското семейство очертава началото на живот, изпълнен с лукс, но това слага край на нейната кариера като актриса. Грейс ражда три деца – Каролин, Алберт (бъдещ наследник на трона на Монако) и Стефани. Грейс добре играе ролята на принцеса за 25 години... поне на пръв поглед. Жаждата й за странен и изпълнен с интересни неща живот, се проявява неведнъж и тя има множество извънбрачни афери, една от които с Франк Синатра. Разбира се, Принцът не остава по-назад.

На Грейс започва да й липсва актьорската кариера и се опитва да я съживи. Приема роля във филма на Хичкок – Марни, но в последния момент я заменят с Типи Хендрън. През 1976 година се присъединява към борда на директорите на Туентиът Сенчъри Фокс. Иска да се върне във филмовата игра, но Рение винаги казва „Не!”

На 13 септември 1982 година, Принцеса Грей и дъщеря й Стефани се връщат в Монако от ваканционната им резиденция Рок Агел. Те натоварват багажа на Роувъра си и се приготвят за 35 минутния път към града. Колата е толкова натоварена с багаж, че Грейс предлага на шофьора да кара тя, което се оказва доста грешно решение. Насочват се по един доста опасен път –Route de La Tourbie. Моторист, каращ след тях, казва, че видял колата внезапно да прави резки движения наляво-надясно. Навлизайки в опасен завой, познат като Дяволското проклятие, колата значително увеличила скоростта си. Разбива се в каменната бариера и се търкаля 120 стъпки надолу по хълма.  Градинар, работещ наблизо, чува звука от катастрофата и отива да провери какво става. Заварва Стефани, която е успяла да се измъкне от колата, да му крещи да помогне на майка й. Успяват да измъкнат изпадналата в безсъзнание Принцеса Грейс през прозореца и двете с дъщеря й са закарани в болница. За съжаление, болницата не била достатъчно добре оборудвана за подобни наранявания. Налага се операция на белите дробове, за да се спре вътрешно кървене. Скенер разкрива, че малко преди катастрофата Грейс получава удар, който води до загубата на контрол над колата.Уплашени, че принцесата ще се събуди като инвалид, кралското семейство се опитва да скрие размерите на нейните наранявания. На 14 септември 1982 изключват животоподдържащите системи и Принцеса Грейс умира на 52 годишна възраст.

Колата е смачкана на малко кубче, което след това е хвърлено на дъното на Средиземно море.

Принцеси и кралици - Рани Рудрама Деви

Средновековната кралица на Деккан, Индия – Рани Рудрама Деви

Рани Рудрама Деви (1259-1289)е една от най- знаменитите владетели надинастията Какатия на платото Деккан и една от малкото кралици владетелки виндийската история. Тя блести величествено в средновековието на Южна Индия.Единствено дете на крал Ганапати Дава, управлявал Уарангал. Какатая е една от главнитединастии на Андра.

Рудрама Деви е родена като Рудрамба, дъщеря на Крал Ганапатидева. Тъй катоГанапатидева нямал синове, Рудрама официално е посочена като син чрез древнацеремония Путрика, на която получава името Рудрадева. Рудрамадеви се жени заВеерабхадра, принц от източен Чалукян.

Ганапати Дева послушал съвета на главния си министър Шивадевая и номиниралза свой наследник Рудрама Деви през последните си дни. Когато била само на 14години, Рани Рудрама Деви наследява трона на баща си. През първата от тритегодини на обединеното управление заедно с баща си, кралството е хвърлено вбезредици и объркване, заради инвазията и пбедата на Джатаварма Сундара ПандияИ над Какатая и нейните съюзници. Въпреки че Ганапати успява да отблъсне накраяинвазията, претърпява загуба на територии, което срива неговия престиж иконтрол над феодалите и благородниците му. При тези обстоятелства, той сеоттегля от активната политика, а истинската власт пада на раменете на РаниРудрама Деви, която досега се е грижела за всички административни въпроси. Отразлични личности се установява, че е управлявала самостоятелно от 1261 година.Губи баща си и съпруа си в годините 1266 и 1267, което е голям удар за нея имъката е толкова голяма, че решава да отнеме живота си. Но министрите иблагородниците успяват да я убедят да поеме управлението на страната и да сегрижи за кралството. Тя е официално коронована през 1269 година.

Дама да бъде направена крал на обширна империя, без съмнение, предизвикванегодувание сред някои от благородниците и нейните братовчеди, коитовпоследствие се опитват да направят преврат. Дори нейният съпруг е завиждал, четя ще управлява. Рани Рудрама Деви носила мъжки дрехи и управлявала от трона сжелязна ръка кралството, държейки враговете далече.

След нейното възкачване на трона й се налага да води битки и да потушавабунтове срещу жена владетел. Имала и поддръжници, разбира се.

В следващите години от управлението си Рудрамадеви успява да си върне земитезагубени от баща й при битката с крал Нарашимха, възстановявайки властта иАндра.

През 1272 година владетел на кралство Валуру става Амбадева и ситуацията сепроменя драстично. Той е амбициозен и могъщ. От самото начало, той е решен данаправи кралството си независимо, заради което е в постоянна война със съседитеси през дългогодишното си управление (32 години). Рудрамадеви не може датолерира неговото вироглавство и неподчинение. По това време, нейният внукПратапрудра, вече достатъчно голям, за да поеме част от административнитеотговорности, смел и добър стратег, планира тройна атака над Амбадева.Намерението е да отслаби подкрепящата го система, за да няма достатъчно сила.Пърата атака е водена от старата кралица Рудрама Деви и нейния генералМаликарджуна. Наскоро са открити записки, че Амбадева убива Рудрава заедно сМаликарджуна в битка през 1283година. Въпреки това, армията на Рудрама Девипобеждава и по-късно, Пратапудра ІІ, наследник на Рудрама, успява да потушибунта. Амбадева бива оставен без възможност да си помисли изобщо за нова атаканад империята. 

Легендата разказва, че заради отглеждането си като момче Рани Рудрама не явлечали музиката и изкуството, но била очарована от Шива Тандавам-Перини,танцът на войната и смъртта,  идеалноупражнение за войниците. Но определено кралица, пардон, крал Рудрама Девиостава в историята като една от забележителните жени владетели.

Легендата за Принцеса Дирдри на Мъките

Кралици и принцеси: Легендата за Принцеса Дирдри на Мъките
Това е една от най-известните легенди за ирландска жена. Дирдри била дъщеря на Фелим МакДал, главатар на клан от Улстър. Преди нейното раждане, Катбад Друидът предсказал нейното бъдеще. Казал, че ще бъде най-красивата жена в Ирандия, със златни коси и прекрасни зелени очи. Заради това, тя щяла да бъде белязана със смърт и разруха да сполети земята.
Конкобар МакНесса, Крал на Улстър, решил, че тя ще стане негова жена, когато достигне подходящата възраст. Взел я от семейството й и я държал в изолация в дома на Лаарчам, мъдра жена, която я отгледала. Въпреки опитите на Лаарчам да повлияе на Конкобар да не се жени за момичето, той ставал все по-упорит в желанието си. Малко преди сватбата, обаче, Дирдри среща млад воин на име Нееша и се влюбила в него. Дирдри, Нееша и неговите двама братя - Айнъл и Ардън, все синове на Уснех, избягали в Алба (Шотландия). За няколко години двамата били щастливо женени, имали дъщеря Айгрене. Независимо къде отивали, местният Крал я искал за жена и се опитал да буие Нееша и братята му. След бягството на далечен остров, те се почувствали в безопасност, докато Конкобар не ги намерил най-сетне.
Конкобар излъгал, че е простил на Нееша и Дирдри и изпратил Фъргъс МакРой, достоен боец, да ги покани да се върнат при Улстър и да им гарантира безопасност. Фъргъс ги изпратил обратно със сина си. След като пристигнали, Конкобар изпратил Лаарчам да ги шпионира, за да види дали Дирдри е изгубила красотата си през годините, когато е била далеч от него. Лаарчам, за да предпази Дирдри от брак с Конкобар, го излъгала, че тя е изгубила красотата си. Конкобар, обаче, изпратил още един шпионин, който му казал, че Дирдри си е все така красива. Пристигайки в двора на Конкобар, Дирдри усетила неговата подлост. Видяла горчивината му и знаела, че той планира отмъщението си над Нееша. Фъргъс, техният защитник, трябвало да остави Нееша и Дирдри. В това време Конкобар наредил на войниците си да нападне семейството. Нееша и братята му били обити, а Дирдри била принудена да се омъжи за Конкобар. Фъргъс се разгневил от измамата на Конкобар и отишъл сам в изгнание на място, където се бил срещу Улстър в засадата на Куули.
Вбесен от омразата на Дирдри към него, Конкобар я предлага на мъжа, убил Нееша и братята му, за да прави с нея каквото иска. За да предотврати нейното бягство, той завързал ръцете й и я сложил в каретата си. По време на дългото пътуване, Дирдри успяла да се хвърли от каретата и била убита, макар че в други версии на историята тя умира от мъка.
Казват, че от гроба на Дирдри пораснал бор, а от този на Нееша - друг бор. Двете дървета се срещнали и толкова се били оплели, че никой не могъл да ги раздели повече.

Кралица Мари от Румъния и нейното сърце

Румънската кралица Мари (Мари Александра Виктория, позната като Принцеса Мари от Единбург, 29.10.1875 – 18.07.1938) е Кралица консорт на Румъния от 1914г до 1927г, съпруга на Фердинанд от Румъния.

Родена на 29 Октомври 1875г в Ийстуел Парк, Кент, като най-голямата дъщеря на Принц Алфред, Дук на Единбург и Дукеса Мария Александрова от Русия. Нейният баща е вторият по големина син на Кралица Виктория и Принц Албърт. Майка й е единствената оцеляла дъщеря на Александър ІІ от Русия.

В своята младост, Принцеса Мари е смятана за подходяща партия за брак на крале и благородници в цяла Европа. Първият й братовчед, Принц Джордж от Уелс, по-късно Крал Джордж V от Великобритания, се влюбва в нея  и й предлага брак. Бащите на двамата одобряват този съюз, но майките – не. Майката на Мари не одобрявала кралското семейство на Великобритания, а майката на Джордж не харесвала германците, така че идеята за брак била отхвърлена. Преди Мари да открие някой друг подходящ за сърцето и ранга й, нейната майка открива Фердинанд от Румъния, който е отгледаният в Германия племенник на Краля на Румъния.

Принцеса Мари се жени за Принц Фердинанд от Румъния, племенник на Крал Карол І от Румъния, в Зигмаринген, Германия, на 10 януари 1893. Булката е седемнадесетгодишна, а младоженецът – с десет години по-възрастен от нея. Бракът, от който се раждат три дъщери и трима синове, не е бил щастлив. Кореспонденцията на кралицата с нейният дългогодишен таен любим, американския танцьор Луи Фулър, разкрива ненавистта, която прераства в отвращение, което тя изпитва към съпруга си.

Най-младите деца на двойката – Илеана и Мирцея, са родени след като Мари среща другият си дългогодишен любовник Барбу Стърби. Историците се съгласяват, че Стърби е баща на принцеса Мирцея, която има кафяви очи като него, за разлика от сините на Мари и Фердинанд. Бащинството на Илеана е спорно, както и на втората дъщеря на Мари – Мария, позната като Миньон, бъдещата кралица на Югославия. Най-вероятно, за да се избегне скандал, Крал Фердинанд признава бащинство и на трите деца.

През 1897, Мари започва афера с лейтенант Зизи Кантакудзене. Аферата се превръща в скандал и бива прекратена бързо от Крал Карол І. През есента на 1897г, обаче, по време на пика на скандала, Мари забременява. Отива при майка си в Кобург, където ражда дете, което изчезва от историята. Предполага се, че детето или е родено мъртво, или веднага е дадено в сиропиталище. Каквато и да е истината – Мари я отнася в гроба си.

През 1914г Карол І умира и Фердинанд се възкачва на трона на Румъния. Мари тогава става Нейно Величество Кралицата на Румъния. Заради Първата световна война, не са короновани като Крал и Кралица до 1922г.  Мари се превръща в румънски патриот и нейното влияние в страната е голямо. А.Л.Ийстърман пише, че Крал Фердинанд е бил спокоен, тих човек, без особен характер, а Кралица Мари е била тази, която е управлявала Румъния, не той.

Присъединява се към Червения кръст по време на войната и написва дори книга "Моята страна", за да събира средства за Червения кръст. Но това не е едно от най-забележителните й постижения. Половината страна е завладяна от германската армия и Мари, заедно с група от военни съветници , създават план, чрез който румънската армия, вместо да се оттегли в Русия, избира един триъгълник от Румъния, в който остава и се бие. Дори осигурява американски заем, чрез Луи Фулър, за войската си.

След края на войната целта на Румъния пред Великите сили е да си осигури населяваните от румънци територии от вече разбитата Австро-Унгарска империя  и Руската империя, така обединявайки румънски говорящите в една страна. Когато румънската делегация за съюзите на Бесарабия, Буковина и Трансилвания се проваля, Кралица Мари отпътува за Франция. Тя обявява на всеослушание: "Румъния има нужда от лице и аз ще бъда това лице!", знаейки добре, че пресата е уморета от дългите и отегчителни преговори, и би се зарадвала на обянието и чара на едно кралско посещение. Пристигането на, така наречената, Кралица Воин е международна медийна сензация. Като директен резултат от нейнота харизматична интервенция, Румъния постига целта си и успешно разширява територията си с 60 %, добавяйки към тях Бесарабия, Буковина, Трансилвания, Банат, Кришана и Марамуреш.

След смъртта на съпруга си през 1927г, Кралица Мари оства в Румъния, пише книги и мемоари. Умира в замъка Пелеш на 18 юли 1938г и е погребана до съпруга си в Манастира Куртеа де Аргеш. Според нейната воля, сърцето й се съхранява манастир в двореца в Балчик, който тя е построила. През 1940г, когато Балчик и останалата част от Южна Добруджа са върнати на България, сърцето на Кралица Мари е преместено в Замъка Бран. През 1968г комунстически партизани оскверняват мраморния саркофаг, в който се съхранява сърцето й. Сребърните ракли, в които се съхранявало то, са преместени в Букурещ и сега се намират в Националният исторически музей на Румъния, както и самото сърце. Съхраняването на сърцето в музей, пък макар и да не е изложено на показ, продължава да бъде спорен въпрос.

Замъкът Бран, познат и като Замъкът на Граф Дракула, е бил предпочитаният дом на Кралица Мари през първата част на двадесети век, а артефактите, с които е избрала да бъде заобиколена, могат да бъдат видяни и до днес.

Преди няколко години, когато Алената Принцеса посети това прочуто място, за съжаление, наследникът на Мари тъкмо бе реституирал замъка и всички артефакти бяха прибрани, а самият замък – подготвяха го за ремонт. Но каквото и да се е случило днес със замъка – посетете го, посетете и Румъния, защото ще останете много приятно изненадани от красивата архитектура, от Замъкът Пелеш с неговите невероятни рисунки и дърворезби, напълно обзаведен, от Замъка на Граф Дракула и Кралица Мари, от Музея на селото, от Черната църква в Брашов, от парижката атмосфера на Букурещ. Има какво да се види там и преживяването ще е незабравимо!