Жълт кантарион

Жълтият кантарион е смятан от мнозина за магическо растение. То и ма богато минало, пълно с културни нюанси и мистични легенди. Ботаническото име на жълтия кантарион е hypericum perforatum и има няколко корена с подобни значения или препратки. Hypericum идва от гръцката дума “hyperikon”, която е разделена на hyper, означаващо “край”, и eikon, означаващо “ образ или привидение,”. Това е препратка към вярването, че тази билка е толкова противна за злите духове, че дори само едно лъхване от нея ще ги накара да изчезнат.

Името perforatum се превежда като  “прободен,” отнася се за множеството малки точици по листата и цветовете на билката, които на пръв поглед изглеждат като дупчици. Тези малки точици са жлезите на растението, които при притискането му изпускат масла и смола.

Легендата разказва, че през първи век ранните християни кръстили билката на Свети Джон Баптиста (Йоан Кръстител, билката на английски се нарича St. John’s Wort – Билката на Свети Джон), тъй каато ярките цветя се показвали на 24 юни, когато се празнува неговото рождение, а в България - Еньовден, за който Принцесата ви написа ето ТУК.  Подредбата на листенцата на цвета наподобява ореол, а когато се откъсне, стъблото изпуска аленочервена течност, която някои смятат за кръвта на светеца.

В допълнение, денят на Свети Джон е познат и като Лятното слънцестоене в миналото, което сега се празнува на 21 юни, за което Принцесата ви разказа  ето ТУК.

Това се превръща в идеална среда за мистичното було, покриващо тази билка, да се открехне леко, разкривайки нейните духовни сили, които карат демоните и злите духове да бягат.

Древните гърци и римляни използвали жълтия кантарион за ухапвания от змия, менструални болки, гастроентерологични проблеми, язва, депресия или меланхолия, повърхностни наранявания. Уелските семейства използвали тази билка, за да пресмятат приблизителната дължина на живота на членовете от семейството. Стръкче се дава на всеки от семейството и се закача на мертека за през нощта. На сутринта, в зависимост от това колко изсъхнало е стръкчето на дадения човек, се определяла дължината на живота му. Вярва се, че жълтият кантарион можел да остави без сили вещица. По време на гоненията на вещиците, шепи кантарион се натъпквали в устата на обвинена във вещерство жена, за да я накарат да признае.

В опит да се предпази домаинството, жълт кантарион често се сплитал на венци, за да пази от дявола. Днес, много култури продължават да го използват за екзорсизма на демони и духове. Вярвало се, че самият Свети Йоан идвал в съня, за да даде благословията си, ако малко стнопче от растението се слагало под възглавницата преди сън.

Колумба, келтски светец, посветен на Свети Йоан, носел жълт кантарион със себе си на дълги и опасни пътешествия в чест на светията мъченик, но най-вероятно го е носел за духовна защита сред келтските племена.

Гръцки лечители препоръчват използването на билката като диуретик, за лечение на рани и менструални проблеми.

Препоръчва се да се бере на изгрев слънце, за да се запазят активните съставки.  Ярките цветчета пускат червената течност, когато са накиснати в зехтин и са оставени на слънце няколко дни. Това води до получаването на красива гъста червена течност, която е идеална за рани, изкълчвания, охлузвания и варикозни вени. Този тип масло се смята за „Кръвта на Христос”.

Внимание: Тъй като жълтият кантарион съдържа фотосинтезиращ агент хиперицин, се препоръчва избягването на директна слънчева светлина след вътрешна или външна употреба на билката.

Стара легенда казва, че ако подскачате и лудувате на полето, където има жълт кантарион и случайно го настъпите, има риск да се окажете на гърба на някой кон на феите и той да ви отнесе. Той ще продължи да галопира, докато не се окажете доста далеч от мястото, където сте били.

Църквата много разчитала на тази божествена билка в борбата със злото и вещерството. Те дори я използвали като талисман срещу вещии със следната магическа формула:

SATOR

AREPO

TENET

OPERA

ROTAS

Това се написвало на лист хартия, връзва се с жълт кантарион, събран в първата четвърт на луната и се слага върху парче кожа. този талисман разкривал самоличността на вещица. Подобен амулет, съдържащ святата билка, дори предпазвал от рани от меч, ножове и куршуми. Казва се, че в присъствието на такава слънчева билка, никакво зло не можело да съществува. (Заради честата й употреба в измъчването на вещици през тъмните векове, си задаваме въпроса как тази благочестива билка не повяхвала в ръцете на самите инквизитори?)

Еньовден – за билките, магията и старите обичаи

Еньовден, познат също като Ивъндън, Иван бильобер, Яневден, се празнува от време оно по българските земи.  Чества се на 24 юни, когато се почита Йоан Кръстител – това налага преплитане на традициите за двата празника в повеето случаи. Масово къпане е задължително в празненствата, като понякога се прави в нощта преди празника. В Русия празникът се празнува под името Иван Купала и е с езически корени.

Еньовден е българският еквивалент на Мидсъмър и от тогава зимата започва да наближава. На сутринта на празника, ако видите Слънцето да трепти или да играе – ще бъдете здрави през идната година. Друго поверие е да се обърнете с лице към слънцето и да гледате през рамо сянката си – цяла ли е – ще сте здрави, вижда ли се само наполовина, ще боледувате.

Слънцето се окъпва на този ден във водата навсякъде. Това я прави лековита, а росата по растенията е с много силна магическа сила. Момите да внимават и да се постараят първи да видят слънцето при изгрева му, защото няма да се отърват от пари и здраве.

Според поверието, на този ден не се работи по нивята, защото е лош ден и на всеки, нарушил това, гръм ще порази нивата му. 

Брането на билки е традиционно на празника, защото, както на Мидсъмър, така и на Еньовден билките са най-лечебни, особено по изгрев. Всички вещици, баячки, магьосници, чародейки, билкарки и жени със сили отиват и берат билки, които използват впоследствие за лечение и магии. Традицията повелява набраните билки да са 77 и половина – за всички болести и за болестта без име.  От тези набрани билки се сплита венец, достатъчно голям, за да премине човек през него, и се провират всички, за да са здрави. Този венец се пази до догодина и с неговите билки селекуват хора и животни.

Друг обичай за този празник е да се съберат момите в една къща и там да изберат 5-6 годишно момиченце, което се пременява като булка – с дълга бяла риза, червена връхна дреха, наречена кават. Булото на момиченцето е червено. На главата си има сребърна паричка и венец от еньовче. Една от момите слага на раменете си Еньовата булка и шествието обикаля селото. Пеят се еньовски песни и с този ритуал се измолва от Свети Еньо здраве и плодородие.  Популярен е и обичаят надяване на пръстените, при който срещу Еньовден момите пускат в котле с “мълчана вода” китка с пръстен, а на сутринта Еньовата булка вади китките с вързани очи и предрича коя за какъв ерген ще се омъжи Водата се нарича мълчана, защото мома, която гадае, е мълчала през нощта, а нейните приятелки са плели венци от лековити билки, които потапяли във водата. 

В нощта срещу празника небесните светила полудяват, сънищата са пророчески, а  водата се сдобива с магична сила. Тези, които искат да лекуват или да гадаят за нещо, взимат от чист сладък извор мълчана вода, налята при пълна тишина. През нощта не трябва да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Друго поверие, напомнящо малко на ирландските митове, е, че където има заровено имане, в този ден е осветено от син пламък.

Както всяко нещо, Еньовден има и тъмна страна. Митове и легенди разказват за голите магьосници и вещици, яхнали метлите си, които обират лековитата роса, за да прелетят над нивите, ограбвайки чрез специални заклинания плодородието. Тази нощ хващат всички уроки, заклинания на тъмните сили. Това е нощтта на самодивите, защото те отиват край езера или реки, където перат дрехите си и после съхнат на лунна светлина. Танцуват магическо хоро, след като са похитили някой овчар да им посвири със своя кавал, чиито звук те обожават. Самодивите се влюбват в смели юнаци, а змейовете в нежни девойки. Само един поглед на русите и синеоки самодиви е достатъчен да подчини на омаята си и най-силния юнак. За да се предпази юнакът от тази гибел, трябва да си направи отвара от перуника, а момата – отвара от пелин.