Честит Ден на Независимостта на България!

Честит празник, българи! 105 години независимост!?

Съединение!

 Честит празник, българи! Днес отбелязваме Съединението на България! Но дали ние, след толкова години, сме съединени, дали сме единни? Нека бъдем! 

Ние сме народ - обединени сме от толкова много неща - една страна, един език, една история, един живот - нашия. И не спирам да се питам: защо се оставяме на незначителни неща да ни разделят, когато можем да сме толкова силни заедно? 

Нищо. Днес е празник! Празнувайте! Пийте, яжте, радвайте се, че не сте на работа. Но все пак, докато хапвате и пийвате, помислете си защо не сте на работа. Истинската причина - събитието отпреди 128 години. Нека не забравяме.

Нека има любов!

Добро утро! Нека има любов, дори и в най-трудните времена. И нека никога не губим надежда! В този ден, подвластен на любовта, в който празнуваме и голям български празник - нека има любов, защото омразата, колкото и да е изтъркано, ражда само омраза. Но любовта - любовта гради!

Еньовден – за билките, магията и старите обичаи

Еньовден, познат също като Ивъндън, Иван бильобер, Яневден, се празнува от време оно по българските земи.  Чества се на 24 юни, когато се почита Йоан Кръстител – това налага преплитане на традициите за двата празника в повеето случаи. Масово къпане е задължително в празненствата, като понякога се прави в нощта преди празника. В Русия празникът се празнува под името Иван Купала и е с езически корени.

Еньовден е българският еквивалент на Мидсъмър и от тогава зимата започва да наближава. На сутринта на празника, ако видите Слънцето да трепти или да играе – ще бъдете здрави през идната година. Друго поверие е да се обърнете с лице към слънцето и да гледате през рамо сянката си – цяла ли е – ще сте здрави, вижда ли се само наполовина, ще боледувате.

Слънцето се окъпва на този ден във водата навсякъде. Това я прави лековита, а росата по растенията е с много силна магическа сила. Момите да внимават и да се постараят първи да видят слънцето при изгрева му, защото няма да се отърват от пари и здраве.

Според поверието, на този ден не се работи по нивята, защото е лош ден и на всеки, нарушил това, гръм ще порази нивата му. 

Брането на билки е традиционно на празника, защото, както на Мидсъмър, така и на Еньовден билките са най-лечебни, особено по изгрев. Всички вещици, баячки, магьосници, чародейки, билкарки и жени със сили отиват и берат билки, които използват впоследствие за лечение и магии. Традицията повелява набраните билки да са 77 и половина – за всички болести и за болестта без име.  От тези набрани билки се сплита венец, достатъчно голям, за да премине човек през него, и се провират всички, за да са здрави. Този венец се пази до догодина и с неговите билки селекуват хора и животни.

Друг обичай за този празник е да се съберат момите в една къща и там да изберат 5-6 годишно момиченце, което се пременява като булка – с дълга бяла риза, червена връхна дреха, наречена кават. Булото на момиченцето е червено. На главата си има сребърна паричка и венец от еньовче. Една от момите слага на раменете си Еньовата булка и шествието обикаля селото. Пеят се еньовски песни и с този ритуал се измолва от Свети Еньо здраве и плодородие.  Популярен е и обичаят надяване на пръстените, при който срещу Еньовден момите пускат в котле с “мълчана вода” китка с пръстен, а на сутринта Еньовата булка вади китките с вързани очи и предрича коя за какъв ерген ще се омъжи Водата се нарича мълчана, защото мома, която гадае, е мълчала през нощта, а нейните приятелки са плели венци от лековити билки, които потапяли във водата. 

В нощта срещу празника небесните светила полудяват, сънищата са пророчески, а  водата се сдобива с магична сила. Тези, които искат да лекуват или да гадаят за нещо, взимат от чист сладък извор мълчана вода, налята при пълна тишина. През нощта не трябва да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Друго поверие, напомнящо малко на ирландските митове, е, че където има заровено имане, в този ден е осветено от син пламък.

Както всяко нещо, Еньовден има и тъмна страна. Митове и легенди разказват за голите магьосници и вещици, яхнали метлите си, които обират лековитата роса, за да прелетят над нивите, ограбвайки чрез специални заклинания плодородието. Тази нощ хващат всички уроки, заклинания на тъмните сили. Това е нощтта на самодивите, защото те отиват край езера или реки, където перат дрехите си и после съхнат на лунна светлина. Танцуват магическо хоро, след като са похитили някой овчар да им посвири със своя кавал, чиито звук те обожават. Самодивите се влюбват в смели юнаци, а змейовете в нежни девойки. Само един поглед на русите и синеоки самодиви е достатъчен да подчини на омаята си и най-силния юнак. За да се предпази юнакът от тази гибел, трябва да си направи отвара от перуника, а момата – отвара от пелин.

 

Сабати: МИДСЪМЪР или Лятно слънцестоене

„Обърни лице към слънцето и сенките ще паднат зад гърба ти” – Маорийска поговорка

Лятото най-накрая дойде, не че последните дни не сме го забелязали де, но все пак, днес е официалното му начало - Мидсъмър. 

Лятното слънцестоене се пада в точния момент, когато силата на слънцето е в зенита си.това е времето през годината, когато слънцето се намира в най-северната точка от небесния екватор. "Solstice", както се нарича на английски, идва от латинското „слънцето стои неподвижно” (sol "слънце" и sistere "стоя").  Това е най-дългият ден и най-късата нощ през годината. От времето на Лятното слънцестоене слънцето започва да чезне. Пътешествието към Сезона на жътвата започва.

Мидсъмър е едно от най-важните слънчеви събития през еволюцията на човечеството. Това е индикатор, че годината тръгва към своя край, а зимата се завръща. Въпреки че не всички древни изчисления са точни, хората от миналото със сигурност са знаели кога слънцестоенето е дошло, тъй като слънцето изглежда застинало в северната си прогресия.

Оста на Стоунхендж, която е в права линия с входа на паметника, е ориентирана в посока на изгрева на Мидсъмър. По времето на древните египтяни, Сириус изгрява на Мидсъмър, а сега изгрява на 10 август, като по този начин, за тях, идвала новата година, точно преди пълноводието на Нил.

Празненствата за Мидсъмър с тържеството за Лятното слънцестоене, което е предишната вечер и е нощта на билките. Билки и цветя се събират тази нощ и се смятат за много лечебни и силни, подобно на Еньовден, който у нас се празнува на 24 юни. Коприва, репей и тръни, набрани на Мидсъмър, се овесват на врати и прозорци, поставят се из дома за защита. Къщите се декорират с копър, тлъстига, брезови клонки.  Семена от осмунда, събрани на Мидсъмър, правят приносителя си невидим, според преданията. А който намери цветове на осмунда в навечерието на Мидсъмър, ще стане мъдър, късметлия, богат и щастлив. Жените носят венци от детелини и цветя, а мъжете – от дъбови листа и цветя. В миналото добитъка също се декорирал с гирлянди от цветя и дъбови листа.

На Мидсъмър Великият Крал, Богът на намаляващата година, среща Дъбовия Крал и го наследява в управлението до края на годината. В келтската митология, Младият Бог се оттегля в Колелото на звездите и чака, учи се, докато се прероди на Зимното слънцестоене. Това е времето, когато Беленус, Слънчевият бог, започва да умира, за да се върне през зимата, когато пъновете за Юл горят и му показват пътя.

Огънят е важен аспект на тържествата за Мидсъмър. Клади и огньове се палят на хълмове, кръстопътища и на всяко място, където хората се събират. Огънят на Мидсъмър традиционно се разпалва от две свещени дръвчета – дъб и ела. Девет различни билки се хвърлят в огъня – имел, върбинка, жълт кантарион, дива теменуга и четири билки по избор за сезона, като бял равнец, например. Хората пируват, танцуват, прескачат огньовете за късмет и плодородие. Когато огньовете стихнат и изгорят, всеки си взима пепел за вкъщи и разпръсква по нивите, четирите ъгли на къщата и в средата. Пепелта носи защита, здраве и късмет.

Водата е другият важен аспект на Мидсъмър. В миналото хората плували във води, отиващи към изгрева, докато се изкачва слънцето в утрото на Мидсъмър. Къпането в потоци и реки на Мидсъмър помага за лечение, пречистване и защита. Много силно било да се вземе течаща вода на сутринта на Мидсъмър и да се смеси с пепелта от огньовете и да се разпръсне из къщата, двора и върху самите хора за защита и късмет.

Мидсъмър е време на сладки ягоди, череши, къпини, боровинки. Млади картофи, маруля, грах, моркови, репички и лук, готови за бране. Ментов чай, салата от глухарчета, ягодови сладкишчета, сорбе от листа на здравец, боровинкови пайове, венци от маргаритки, гирлянди от розмарин – насладата на пресните храни от природата, на свежите цветя, на веселата компания – само Мидсъмър може да ги даде.

Това е време, когато всичко цъфти, всичко е богато. По време на пълнолуние в навечерието на Мидсъмър се казва, че смъртните може да видят феи да танцуват и празнуват. Оставете нещо малко за феите вечерта преди Мидсъмър, за да са благосклонни към вас и вашето семейство.

Страстта на Мидсъмър ескалира от игривостта на Белтейн към по-жарка напрегнатост. Двойките, които са сключили едногодишен обет, нещо като годеж, предишната година на Белтейн, се женят на Мидсъмър или на Лугнасад – 1 август. Гадания за любов са особено силни в навечерието на Мидсъмър. В Скандинавските страни, нощта преди Мидсъмър, всяко момиче слага китка от девет цветя, завързана с девет стръка трева, под възглавницата си, за да сънува бъдещия си съпруг. В Ирландия, младите девойки слагат бял равнец под възглавницата със същата цел.

Луната на Мидсъмър има няколко имена и едното е Медена луна, тъй като това е времето, когато кошерите са пълни с мед, който се събира и ферментира в напитка, наречена медовина, а тя се пиела традиционно на сватби. Медовината се смята за афродизиак, така че може да видим къде се корени идеята за медения месец.

Тъй като това е сезонът на страстта, волята, силата и любовта – Мидсъмър е перфектното време да се разберат динамичните аспекти на страстта, волята, силата и нуждата от кореспондираща нежна любов. Дава ни усещане за цел, посока, курс, който да следваме. Защото тези страсти ни въздигат до невиждани висини, запалват креативността.

През този сезон може да видим красотата на живота, екстазът от страстта, възможностите за съзидание и изненадващата нежност на любовта. Защото това е страстта и любовта, която е карала човечеството да разбере някои от най-ценните си съкровища и най-крайните си посегателства.