Жълт кантарион

Жълтият кантарион е смятан от мнозина за магическо растение. То и ма богато минало, пълно с културни нюанси и мистични легенди. Ботаническото име на жълтия кантарион е hypericum perforatum и има няколко корена с подобни значения или препратки. Hypericum идва от гръцката дума “hyperikon”, която е разделена на hyper, означаващо “край”, и eikon, означаващо “ образ или привидение,”. Това е препратка към вярването, че тази билка е толкова противна за злите духове, че дори само едно лъхване от нея ще ги накара да изчезнат.

Името perforatum се превежда като  “прободен,” отнася се за множеството малки точици по листата и цветовете на билката, които на пръв поглед изглеждат като дупчици. Тези малки точици са жлезите на растението, които при притискането му изпускат масла и смола.

Легендата разказва, че през първи век ранните християни кръстили билката на Свети Джон Баптиста (Йоан Кръстител, билката на английски се нарича St. John’s Wort – Билката на Свети Джон), тъй каато ярките цветя се показвали на 24 юни, когато се празнува неговото рождение, а в България - Еньовден, за който Принцесата ви написа ето ТУК.  Подредбата на листенцата на цвета наподобява ореол, а когато се откъсне, стъблото изпуска аленочервена течност, която някои смятат за кръвта на светеца.

В допълнение, денят на Свети Джон е познат и като Лятното слънцестоене в миналото, което сега се празнува на 21 юни, за което Принцесата ви разказа  ето ТУК.

Това се превръща в идеална среда за мистичното було, покриващо тази билка, да се открехне леко, разкривайки нейните духовни сили, които карат демоните и злите духове да бягат.

Древните гърци и римляни използвали жълтия кантарион за ухапвания от змия, менструални болки, гастроентерологични проблеми, язва, депресия или меланхолия, повърхностни наранявания. Уелските семейства използвали тази билка, за да пресмятат приблизителната дължина на живота на членовете от семейството. Стръкче се дава на всеки от семейството и се закача на мертека за през нощта. На сутринта, в зависимост от това колко изсъхнало е стръкчето на дадения човек, се определяла дължината на живота му. Вярва се, че жълтият кантарион можел да остави без сили вещица. По време на гоненията на вещиците, шепи кантарион се натъпквали в устата на обвинена във вещерство жена, за да я накарат да признае.

В опит да се предпази домаинството, жълт кантарион често се сплитал на венци, за да пази от дявола. Днес, много култури продължават да го използват за екзорсизма на демони и духове. Вярвало се, че самият Свети Йоан идвал в съня, за да даде благословията си, ако малко стнопче от растението се слагало под възглавницата преди сън.

Колумба, келтски светец, посветен на Свети Йоан, носел жълт кантарион със себе си на дълги и опасни пътешествия в чест на светията мъченик, но най-вероятно го е носел за духовна защита сред келтските племена.

Гръцки лечители препоръчват използването на билката като диуретик, за лечение на рани и менструални проблеми.

Препоръчва се да се бере на изгрев слънце, за да се запазят активните съставки.  Ярките цветчета пускат червената течност, когато са накиснати в зехтин и са оставени на слънце няколко дни. Това води до получаването на красива гъста червена течност, която е идеална за рани, изкълчвания, охлузвания и варикозни вени. Този тип масло се смята за „Кръвта на Христос”.

Внимание: Тъй като жълтият кантарион съдържа фотосинтезиращ агент хиперицин, се препоръчва избягването на директна слънчева светлина след вътрешна или външна употреба на билката.

Стара легенда казва, че ако подскачате и лудувате на полето, където има жълт кантарион и случайно го настъпите, има риск да се окажете на гърба на някой кон на феите и той да ви отнесе. Той ще продължи да галопира, докато не се окажете доста далеч от мястото, където сте били.

Църквата много разчитала на тази божествена билка в борбата със злото и вещерството. Те дори я използвали като талисман срещу вещии със следната магическа формула:

SATOR

AREPO

TENET

OPERA

ROTAS

Това се написвало на лист хартия, връзва се с жълт кантарион, събран в първата четвърт на луната и се слага върху парче кожа. този талисман разкривал самоличността на вещица. Подобен амулет, съдържащ святата билка, дори предпазвал от рани от меч, ножове и куршуми. Казва се, че в присъствието на такава слънчева билка, никакво зло не можело да съществува. (Заради честата й употреба в измъчването на вещици през тъмните векове, си задаваме въпроса как тази благочестива билка не повяхвала в ръцете на самите инквизитори?)

Сабати: МИДСЪМЪР или Лятно слънцестоене

„Обърни лице към слънцето и сенките ще паднат зад гърба ти” – Маорийска поговорка

Лятото най-накрая дойде, не че последните дни не сме го забелязали де, но все пак, днес е официалното му начало - Мидсъмър. 

Лятното слънцестоене се пада в точния момент, когато силата на слънцето е в зенита си.това е времето през годината, когато слънцето се намира в най-северната точка от небесния екватор. "Solstice", както се нарича на английски, идва от латинското „слънцето стои неподвижно” (sol "слънце" и sistere "стоя").  Това е най-дългият ден и най-късата нощ през годината. От времето на Лятното слънцестоене слънцето започва да чезне. Пътешествието към Сезона на жътвата започва.

Мидсъмър е едно от най-важните слънчеви събития през еволюцията на човечеството. Това е индикатор, че годината тръгва към своя край, а зимата се завръща. Въпреки че не всички древни изчисления са точни, хората от миналото със сигурност са знаели кога слънцестоенето е дошло, тъй като слънцето изглежда застинало в северната си прогресия.

Оста на Стоунхендж, която е в права линия с входа на паметника, е ориентирана в посока на изгрева на Мидсъмър. По времето на древните египтяни, Сириус изгрява на Мидсъмър, а сега изгрява на 10 август, като по този начин, за тях, идвала новата година, точно преди пълноводието на Нил.

Празненствата за Мидсъмър с тържеството за Лятното слънцестоене, което е предишната вечер и е нощта на билките. Билки и цветя се събират тази нощ и се смятат за много лечебни и силни, подобно на Еньовден, който у нас се празнува на 24 юни. Коприва, репей и тръни, набрани на Мидсъмър, се овесват на врати и прозорци, поставят се из дома за защита. Къщите се декорират с копър, тлъстига, брезови клонки.  Семена от осмунда, събрани на Мидсъмър, правят приносителя си невидим, според преданията. А който намери цветове на осмунда в навечерието на Мидсъмър, ще стане мъдър, късметлия, богат и щастлив. Жените носят венци от детелини и цветя, а мъжете – от дъбови листа и цветя. В миналото добитъка също се декорирал с гирлянди от цветя и дъбови листа.

На Мидсъмър Великият Крал, Богът на намаляващата година, среща Дъбовия Крал и го наследява в управлението до края на годината. В келтската митология, Младият Бог се оттегля в Колелото на звездите и чака, учи се, докато се прероди на Зимното слънцестоене. Това е времето, когато Беленус, Слънчевият бог, започва да умира, за да се върне през зимата, когато пъновете за Юл горят и му показват пътя.

Огънят е важен аспект на тържествата за Мидсъмър. Клади и огньове се палят на хълмове, кръстопътища и на всяко място, където хората се събират. Огънят на Мидсъмър традиционно се разпалва от две свещени дръвчета – дъб и ела. Девет различни билки се хвърлят в огъня – имел, върбинка, жълт кантарион, дива теменуга и четири билки по избор за сезона, като бял равнец, например. Хората пируват, танцуват, прескачат огньовете за късмет и плодородие. Когато огньовете стихнат и изгорят, всеки си взима пепел за вкъщи и разпръсква по нивите, четирите ъгли на къщата и в средата. Пепелта носи защита, здраве и късмет.

Водата е другият важен аспект на Мидсъмър. В миналото хората плували във води, отиващи към изгрева, докато се изкачва слънцето в утрото на Мидсъмър. Къпането в потоци и реки на Мидсъмър помага за лечение, пречистване и защита. Много силно било да се вземе течаща вода на сутринта на Мидсъмър и да се смеси с пепелта от огньовете и да се разпръсне из къщата, двора и върху самите хора за защита и късмет.

Мидсъмър е време на сладки ягоди, череши, къпини, боровинки. Млади картофи, маруля, грах, моркови, репички и лук, готови за бране. Ментов чай, салата от глухарчета, ягодови сладкишчета, сорбе от листа на здравец, боровинкови пайове, венци от маргаритки, гирлянди от розмарин – насладата на пресните храни от природата, на свежите цветя, на веселата компания – само Мидсъмър може да ги даде.

Това е време, когато всичко цъфти, всичко е богато. По време на пълнолуние в навечерието на Мидсъмър се казва, че смъртните може да видят феи да танцуват и празнуват. Оставете нещо малко за феите вечерта преди Мидсъмър, за да са благосклонни към вас и вашето семейство.

Страстта на Мидсъмър ескалира от игривостта на Белтейн към по-жарка напрегнатост. Двойките, които са сключили едногодишен обет, нещо като годеж, предишната година на Белтейн, се женят на Мидсъмър или на Лугнасад – 1 август. Гадания за любов са особено силни в навечерието на Мидсъмър. В Скандинавските страни, нощта преди Мидсъмър, всяко момиче слага китка от девет цветя, завързана с девет стръка трева, под възглавницата си, за да сънува бъдещия си съпруг. В Ирландия, младите девойки слагат бял равнец под възглавницата със същата цел.

Луната на Мидсъмър има няколко имена и едното е Медена луна, тъй като това е времето, когато кошерите са пълни с мед, който се събира и ферментира в напитка, наречена медовина, а тя се пиела традиционно на сватби. Медовината се смята за афродизиак, така че може да видим къде се корени идеята за медения месец.

Тъй като това е сезонът на страстта, волята, силата и любовта – Мидсъмър е перфектното време да се разберат динамичните аспекти на страстта, волята, силата и нуждата от кореспондираща нежна любов. Дава ни усещане за цел, посока, курс, който да следваме. Защото тези страсти ни въздигат до невиждани висини, запалват креативността.

През този сезон може да видим красотата на живота, екстазът от страстта, възможностите за съзидание и изненадващата нежност на любовта. Защото това е страстта и любовта, която е карала човечеството да разбере някои от най-ценните си съкровища и най-крайните си посегателства.