Валпургиева нощ

 /Снимка: czarownice.com/

Валпургиевата нощ е традиционен празник за Северна Европа и Скандинавските страни, който се празнува през нощта на 30 април срещу 1 май. В Швеция типични дейностти за празника включват пеене на традиционни пролетни песни, палене на огньове. Във Финландия празнуват с карнавал, алкохолни напитки – по-конкретно сима, което е вид медовина. В Германия на този празник хората се обличат с костюми, правят си пакости и шеги един с друг, издават силни звуци, за да държат злото надалеч. Много хора окачват благословени китки на къщите и оборите си, зад а ги предпазва от злите сили. Понякога оставят парче хляб, намазано с мед и масло като приношение към фантомните хрътки. В Чехия празнуват този празник с церемониално изгаряне на фигурки на вещици или само метли на клади из цялата страна. Всъщност фестивалът дава възможност на чехите да ядат, да пият и да се веселят покрай бушуващия огън.

 /Снимка: www.fest300archive.com/

Основите на празника датират от езическите празненства на плодовитостта през пролетта. След покръстването на северняците, езическите празненства започнали да се комбинират с легендата са Света Валпурга. Тя била монахиня с английско потекло, която живяла в манастира Хайденхайм в Германия, а впоследствие станала игуменката на манастира. Хората вярвали, че Валпурга излекувала болестите на много болни местни. След смъртта си тя бива канонизирана като светица на 1 май. Въпреки че най-вероятно датата на нейното канонизиране е случайно съвпадение с датата на езическите празненства за пролетта, хората могли да празнуват и двата празника, спазвайки закона на църквата и без страх от наказание.

На тази нощ, която е точно на 6 месеца разстояние от Хелоуин, границата на световете изтънява, подобно на времето на нейния есенен събрат. Суеверията гласят, че вещиците, както и на Хелоуин, скитат през нощта и причакват пътници на кръстопът, мислейки им злото. Ако някой иска да види вещица, може да си облече дрехите наопаки и да пропълзи назад към кръстопътя. Друго наименование на тази нощ е Нощта на вещиците. Според немските народни приказки, на тази нощ вещиците долитат с метлите си на връх Брокен, намиращ се в източната част на Германия, за да отпразнуват началото на пролетта. Това било нещо като годишна среща на вещиците, където се разглеждали извършените дела от изминалата година и се правели планове за бъдещето. 

/Снимка: ensemble.va.com.au/

В миналото на тази нощ трябвало да се издигне защита над добитъка от вещиците. Вратите на обора се заключвали и запечатвали с три кръста. Клонки ясен,  глог, хвойна и бъз, някога свещени за езическите богове, сега се използват за защита срещу тях. Подкови се заковават над вратата. Звънчета се окачват на кравите, за да плашат вещиците.

Нощта преминава в Белтейн и празненствата продължават и на следващия ден.

Има много суеверия и поверия за тази нощ. Ето някои от тях:

-                     Ако вали през тази нощ, посевите ще са добри, но ако вали на 1 май – ще погинат.

-                     Ако спите с единия си чорап, ще откриете на сутринта в него косъм с цвета на косата на бъдещия си любим или любима. Момичетата се опитват да гадаят за темперамента на бъдещия си съпруг, като държат ленена връв за три дни пред образа на Дева Мария, а през нощтта на празника казват стихче, с което се надявали да им бъде показан какъв ще бъде техния съпруг. За това се съдело по връвта – дали е силна или се къса лесно, дали е мека или здраво сплетена.

-                       Ако мъж носи дрехи, направени с вълна, изпредена на Валпургиевата нощ, на следващия ден, по време на състезанието по стрелба, щял да уцелва винаги десетката, защото Дяволът бил щедър към любимците си.

По време на Валпургиевата нощ, както и на Хелоуин, странни неща се случват. Сънищата са повече видения, отколкото сънища. А и на двата празника има една лудост, защото във всеки от нас има искра на езичеството, която се разгаря в подобни дни и ни кара да си облечем костюм, да запалим клада, да пийнем малко медовина, да попем дружно и да потанцуваме около огъня... може и голи...

Сабати: Пролетно равноденствие / Остара

Краят на Март е фокус на няколко религиозни и традиционни празненства. Когато слънцето пресече екватора на 20 или 21 Март, навлизайки в зодиакалния знак Овен, денят и нощта ще бъдат равни. Този астрономически феномен е празнуван от древните езичници. Техните фестивали включват Албан Елфед, тефтонски фестивал в чест на Еостре, римския Хилария Матрис Деум, уелския Ден на прещипа, уиканския  Сабат Остара, християнското Благовещение, както и Великден.

Днес, Остара е един от осемте главни празника, сабати или фестивали на Уика. Празнува се по време на Пролетното равноденствие, което в северното полукълбо е около 20ти или 21ви Март., а в южното полукълбо – на 23ти Септември. Неговото модерно възкресение е свързано с някои от най-старите традиции на човечеството.

Името на празника идва от богиня в германска легенда, според Яков Грим в Немска митология. Подобна богиня, наречена Еостре, е описана от Венерабъл Бийд. Бийд казва, че името се използвало в английския език, когато Пасхата е представена като празник. Оттогава името, не празника, се превръща в Easter, което означава Великден, на немски – Ostern.   

Великден има дълбоки корени в митичното минало. Много преди да бъде внесен в християнските традиции, Пролетният фестивал почита богинята Еостре или Еастре.

Това е фестивал на пролетта, на растежа, на обновлението и новия живот, който се появява на земята след зимата. В митологията често този празник се харатеризира със събирането на богинята с нейния любим-брат-син, който прекарва зимните месеци в смъртта си. Това е интересен паралел на библейската история за възкресението на Христос.

Остара е сравнително модерен уикански фестивал и няма доказателства, че фестивалите за Пролетното равноденствие са се наричали по този начин в миналото. Няма директно и ясно доказателство за много Християнски или езически традиции, така че липсата на такова не означава задължително неистина.

Богинята на плодородието и новото начало, Еостре е идеален начин да прегърнем страстта й за нов живот и да оставим нашия живот да поеме в посоката, която сме чакали твърде дълго.

Богът на светлината печели победа над своя близнак – богът на мрака.

Противно на това, което църквата се опитва да ни каже, Християнството се появява доста късно на хоризонта на Великден. Няма наблюдения за Великденския фестивал в Новия завет или в апостолските евангелия. Великден е взаимстван от стари традиции, както и много други обичаи.

Казва се, че е добре да се носи нещо ново по време на този празник. Великденския заек е с немски произход. Първо се появява в литературата през 16ти век като носител на яйца. За всички зайци се смятало, че снасят яйца на Великден, но Великденският заек специално търсел и награждавал добрите деца с шарени яйца, подобно на традициите за Юл /или Коледа/. Движенията на заека, скачането, зигзагообразното движение из полето – всичко това показвало каква ще бъде годината.

Яйцата сами по себе си са очевидни символи на възкресение и продължителност на живота, както и плодовитостта. Ранните хора смятали, че завръщането на слънцето след зимния мрак било годишно чудо и виждали яйцето като естествено доказателство за обновлението на живота. Когато Християнството се разпространило, яйцето било превърнато в символ на възкресението на Иисус.

Пролетното равноденствие е времето, когато Кеернунос, Господарят на животинския свят, и Зеленият мъж, Господарят на горите, са почитани и време, в което плановете, правени по време на мрачната зима, се излюпват.

Вавилонските езичници празнували Нова година по време на пролетното равноденствие, давали като дар яйца, изрисувани в червено, които символизирали живота.

Двете седмици преди и след Пролетното и Есенното равноденствие често са време на стрес и голямо напрежение. Това се дължи на елементите на живота, които придобиват нов баланс, когато денят и нощта са с равна дължина. По време на Остара светлината расте. Нов живот започва, но стария трябва да се прекрати. Време на преход, стресово и хаотично. От този хаос ще се въздигнат нови дни.

Основният символ на Остара е яйцето. Твърдосварени и боядисани яйца са задължителен елемент на домашния ви олтар. Те показват излизането от мрака, идеите от вътрешното ниво на съзнанието. Те са пълни с обещания и потенциал за живот.

Традиционно може да излезете на разходка по време на равноденствието и да съберете цветя. Вместо да ги късате, може да запомните какви видове са те. Когато се приберете, проверете тяхното значение с интуицията си, чрез книги или чрез интеренет. Цветята, които сте избрали, показват вашите мисли и емоции по време на Остара. Важно е да се фокусирате върху обновлението на живота си, планирайте разходка в градина, парк или гора. Това не е въпрос на физическо натоварване, не трябва да имате друга мисия, дори не го правете като оценяване на природата – превърнете разходката си в празник, в ритуал за природата.

Други традиционни занимания по време на Остара включват засаждане на семена, работене върху магическата ви градина, практикуване на билкарство – магическо, медицинско, козметично, кулинарно и артистично. Храната, която е подходяща за празника, включва семена. Кълновете също са подходящи.

Пролетта отпразнува събирането на женското и мъжкото начало – Богинята и Бога. По време на пролетното равноденствие започва сеитбата. По време на Остара Богът се превръща във воин, Шампион на Богинята, и като Херкулес или Крал Артур има 12 задачи да изпълни, всяка една свързана с някой от зодиакалните знаци. Танцувайки около кръга, той се показва в образа на герой, избран от обществото за ролята. Въоръжен е с Копието на Слънцето и със Стрелите на Страстта. Когато изиграва ролята си, той ухажва Богинята и с нейно разрешение преспива с нея, след което изстрелва Стрелите към залеза и се отправя на пътешествието си.

През този период Богът е с най-животински вид – като Пан, с рога, но с човешки образ, с кози крака. Свободен, безгрижен. Макар и да преспива с Богинята, той не остава с нея, а продължава пътя си като Рогатия Ловец.

Ето няколко идеи как да отпразнувате Остара:

-         Използвайте бял пастел и сложете етикети на сварените яйца с качествата, които искате да добавите към характера или живота си. Например, може да надпишете едно яйце с просперитет, друго с доброта, трето с чувство за хумор. Боядисайте всяко яйце в подходящ цвят и го изяжте.

-         Носете зелени дрехи

-         Сложете запалена зелена свещ в купа, пълна с влажна пръст. Нека свещта изгори, след което заровете всичко, без купата.

-         Посадете семена в градината или в саксия.

-         Украсете дома си за пролетта

Сабати: Имболк /Кендълмас/ - 2 февруари

Декорация – кукли от царевица или вълна, пролетни цветя, метли

Цветове – бяло, оранжево, червено

(Снимка: brigitssparklingflame.blogspot.com)

 На 2 февруари се чества първият сабат за годината от Колелото на годината - Имболк.

Този празник е познат също като Кендълмас, или Денят на Брийд. Един от четирите келтски огнени фестивали. Отпразнува трансформацията на богинята от Старицата в Девицата и първите знаци на пролетта. Имболк е старо келтско име.

Това е сезонната промяна, където се забелязват първите знаци на пролетта и завръщането на слънчевия бог, тоест – първите листенца, първите минзухари. /Е, не точно по нашите земи, но все пак де!/С други думи, този фестивал знаменува успешното преминаване на зимата и началото на земеделската година. 

 (Снимка: en.wikipedia.org)

Чества се прераждането на Слънцето и визуализираме бебето Слънце как суче от гръдта на Богинята. Също така е Ден на келтската богиня Брийд или Булката Брийд. Брийд е богиня на поезията, лечението, ковачите, акушерките. С  две думи – което може да правите с ръцете си, Брийд го олицетворява. Тя е тройна богиня и се почита в трите си аспекта. Уиканите палят множество свещи, бяла за Брийд, жълта или червена за Бога, за да си припомним преминалата зима и началото на пролетта, времето на Слънцето. Добро време за инициации. 

 (Снимка: motherwheel.blogspot.com)

Имолк маркира възстановяването на Богинята след раждането на Слънчевия бог по време на Юл през декември. Удължаващите се периоди на светлина ще я пробудят. Богът е малко момче все още, но силата му се усеща с нарастването на деня. Топлината подхранва земята и Богинята, семената покълвата.

Този Сабат е за пречистване след затворения живот през зимата, чрез живителните сили на слънцето. Фестивал на светлината и плодородието, някога отбелязван в Европа с огромни ритуални огньове и факли. Познат е и като Пир на факлите. Някои женски вещици следват старите скандинавски обичаи и носят корони от запалени свещи, но много повече носят просто свещи по време на инвокациите си.

 (Снимка:en.wikipedia.org)

Традиционно е за Имболк, по време на залез слънце или след ритуала, да се запали всяка лампа в къщата – дори и само за няколко минути. Друг вариант е да се запалят свещи във всяка стая, в чест на прераждането на Слънцето. Ако навън има сняг – направете няколко стъпки в него, припомняйки си топлината на лятото. С вашата доминантна ръка нарисувайте слънце в снега.

В Шотландия денят се празнува като Денят на Булката. Взема се сноп от овес или царевица и се облича в женски дрехи, слага се в коляма кошница и се слага дървена пръчка до нея. Това се нарича леглото на Брийд. След това слугите и господарката в къщата извикват три пъти : „Брийд дойде, Брийд е добре дошла!”.

Сабати: Юл – Зимното слънцестоене

(Снимка:www.turningground.com)

Много от езическите празници и вещерските сабати предхождат други модерни религиозни празници. Тези традиции от далечното минало, живи и до днес, по един или друг начин, са дали много на модерните празници, макар и някои от религиите изобщо да не биха искали да си го признаят. Юл е последният сабат в Колелото на годината и доста си прилича с Коледа, макар и да е само няколко дни по-рано от нея. Юл следва обичаи, традиционни за сезона – декорирането на дръвчета, пеенето на празнични песни, подаряване на подаръци, бъдници и, разбира се, имел. 

 Всъщност, някои последователи на мистичните учения дори правят сцена с Рождението Христово, само че тя изобразява Майката Природа, Бащата Време и рождението на сина им Слънчевият бог. Коледа е доста близко до езичеството,  отколкото до християнството с асоциациите за северняшкото гадание, келтските ритуали за плодовитост. Поради тази причина доста са отричали празнуването на този празник. А също и защото е бил твърде тясно свързан с рождението на старите езически богове и герои. За много от тях (като Едип, Тезей, Херкулес, Персей, Язон, Дионисий, Аполон, Митра, Хор и дори Артур) има легенди  за рождението им, тяхната смърт и прераждането им, които са твърде близо до историята на Иисус. А доста от тях го предшестват чисто хронологически.

Поначало, корените на празника Юл са дълбоко в цикъла на годината. Това е Зимното слънцестоене, което отбелязва  най-дългата нощ и най-късия ден. Рождението на Слънчевия бог. Ето защо някои последователи на уиката и други подобни учения, смятат, че имат почти същото право да си присвоят празника, колкото и християните, дори и по-голямо, тъй като вторите са позакъсняли с неговото присвояване и дори неведнъж са го отричали. В западните традиции Дева Мария ражда Иисус на 25ия ден, но не знаели кой месец. Най-накрая, през 320 г след Христа, католически свещеници в Рим решават да бъде декември, в опит да  асимилират митраичното честване на римляните, фестивалът Юл на саксонците и Среднозимието на келтите.

Никога не е имало преструвка, че датата, която най-сетне избрали, е точна. Овчарите не водят стадата си на паша през нощта по чукарите насред зима. Знаейки това, източната половина на църквата продължава да отрича 25 декември, предпочитайки подвижна дата, определяна от астролозите, съгласно лунния цикъл.

И така, въпреки несигурния старт (в продължение на над три века никой не знае кога точно трябва да се е родил Иисус), 25ти декември започва да се утвърждава. Към 529та година вече е граждански празник и работата на този ден е забранена (освен за готвачи, пекари и всички, които допринасят за доброто настроение на този празник) от император Юстиниян. През 563 година, Съветът на Брага забранява празнуването на този празник, точно 4 години по късно друг Съвет обявява 12те дни от 25 декември до Богоявление за свещени и празнични. Тази последната част сигурно е трудно разбираема за повечето от съвременните работещи хора, които едва успяват да си вземат и един почивен ден. 

 (Снимка:www.sublime.ag)

Разбира се, християнската версия на празника се разпространява в много страни, не по-бързо от самото Християнство, което означава, че Коледа не бива празнувана в Ирландия до пети век, в Англия, Швейцария и Австрия – до седми, в Германия – до осми, а по славянските земи до девети и десети век. Не че тези страни са нямали зимни празненства. Много преди да са чували за Иисус, езичниците са гадаели за сезона, носейки юлски бъдник, пожелавайки си му нещо, палейки го от останките на миналогодишния бъдник. Гатанки се разказвали и трябвало да се открие отговора им, практикували се магии и ритуали, диви глигани се принасяли в жертва, заедно с големи количества алкохол, царевични кукли се носели от къща на къща, заедно с пеенето на празнични песни, правели се ритуали за плодородие /момичетата, които стояли под имела не били обекти само на целувки.../, гадаело се за идната пролет. Много от тези езически обичаи, в доста разводнена форма, са навлезли в християнските празници, въпреки, че не всички осъзнават корените им.

За модерните вещици, Юл (идва от англосаксонската дума юла, която означава Колелото на годината) обикновено се празнува на самото зимно равноденствие, което може да варира с няколко дни, тъй като обикновено се пада около 21 декември. Нисш Сабат в модерния календар, един от четирите четвъртини на годината, но много важен! Обичаите все още се следват с голям ентусиазъм. Някога юлският бъдник е бил център на празненството. Палел се в навечерието на слънцестоенето и трябвало да се запали от първия път, а след това и да продължи да гори за 12 часа, за да има късмет. По-късно бил заменен от юлското дръвче, като вместо да бъде запалвано, палели свещи, поставени по него. Излишно е да се казва, че подобно дръвче трябва да се отсече, а не да се купи и трябва да се изгори, което правилният начин за освобождаване от свещен обект. 

 (Снимка: davidvictorvector.blogspot.com)

Заедно с вечнозелените дръвчета, холи, бръшлянът и имелът също са важни растения за сезона, за две от които може да си припомните тук :

Имел

Холи (илекс, бодлива зеленика, джел, самодивски чемшир)

Средновековният коледен фолклор е безкраен – животните ще коленичат, когато Святата нощ настане, пчелите ще зажужат стотния псалм на Коледа, ветровита нощ ще донесе добър късмет, а човек, роден на Коледа, ще вижда Малките хора, отварянето на всички врати в полунощ ще накара всички зли духове да напуснат дома и ще имаш по един щастлив месец за всеки коледен пудинг, който опиташ, дръвчето трябва да се махне преди Дванайсетата нощ или ще има само лош късмет. Друго поверие казва, че може да се гадае за времето на всеки един от идните месеци по дванадесетте дни до Богоявление.

Друга част от празника е почитането на смъртта на Стария бог, който е Владетелят на зимата. Този древен бог има много имена, освен Светия Крал, включително Один, Арлекин и, разбира се, Санта Клаус. Той бива изобразяван като стар мъж, величествен и често веселяк. Понякога той е показан като крал в хермелинови одежди, друг път е шут, Крал на глупците. Старият бог е Владетелят и на смъртта, на Духовния свят и магията. Той е Богът на гората, на животните, на лова.

Символи на Юл:

Звънчета – древните езичници звъняли със звънчета, за да прогонят демоните, които излизали по време на студената и мрачна зима.

Свещи – палели ги, за да премахнат зимната тръпка и да окуражат слънцето да изгрее.

Мента – прохладата на ментата символизира зимата, а топлината на ментата – Слънцето.

 Елфи – Земята на елфите е населена с духове, създали слънцето. Включването на елфи в ритуалите на Юл ги окуражава да освежат слънцето, за да грее отново

Холи – яркозелените листа и червените плодчета символизират прераждане

Светлина – домовете и празничните дръвчета се декорират със свещи, за да изплашат нежеланите духове

Имел – плодородие

Декорациите – германските народи декорирали дръвчетата си с плодове, сладки, бисквитки и цветя, за да символизират охолството и изобилието, което ще дойде, когато Слънцето започне да топли земята отново.

 (Снимка:forum1.aimoo.com)

Сливов пудинг – приготвял се повече като форма на гадаене, отколкото за ядене. Докато се приготвял, всеки член на семейството разбърквал тенджерата и си пожелавал нещо. После се пускали в сместа пръстен, монета, копче и напръсник. Пръстенът бил за брак, монетата за богатство, копчето и напръсникът символизирали вечния ерген или вечната стара мома. Ако някой от тези предмети ти се паднел, това предричало идната година за теб.

Северният елен – впрягът, който дърпал колесницата на северната богиня Фрея.

Санта Клаус – може и да произлиза от легендите за Один, богът на ветровете, който бил способен да лети през най-бурните нощи .

Шейната – Фрея прекарала 12 дни след Зимното слънцестоене в пътуване с шейната и раздаване на подаръци на добрите и гадости на пакостливите.

Снежинката – формира се от сълзите на Деметра, които изплакала, след като Персефона отишла в Подземния свят. Снежинките имат 6 страни, а 6 е нумерологичното число, свързвано с любовта.

Дванадесетте дни на Коледа – започват със Слънчевите празненства на древните египтяни и се смята, че дванадесетдневните празненства може да са създадени в чест на зодиакалното колело.

Венецът – кръглата форма на венеца символизира вечност, безкрайният кръговрат на раждане, смърт, прераждане.

Подходящ тамян – бор, смирна, кедър

Камъни – рубин, диамант, гранат, хелиотроп, изумруд, чист кварц