Билки: Маточина

/Снимка: www.studyblue.com/

Лимонов балсам и Мелиса са другите свежи наименования на маточината. Маточината е била посветена в древността на богинята Диана и се използвала от гърците с медицинска цел още преди 2000 години. В Средновековието лимоновият балсам се прилагал за успокоение на напрежение, за рани и като лек за зъбобол, кожни обриви, ухапвания от бесни кучета и болести по време на бременност. Смятало се, че дори предотвратява оплешивяването.

Като медицинско растение, маточината традиционно се използвала срещу бронхиални възпаления, болки в ушите, треска, метеоризъм, главоболие, високо кръвно налягане, грип, променливи настроения, повръщане. Чай от маточина успокоявал менструалните крампи и помагал за постменструалния синдром. Билката влияе добре на проблемите със съня, гастроинтестинални оплаквания, уринални спазми. Смята се, че маслата в маточината съдържат химикали, които успокояват мускулите, особено в жлъчката, стомаха и уретрата, поради това успокоявали крампи, газове и замаяност.

Маточината е широко използвана в Европа за успокояване на безпокойство и безсъние. Намалява тревогата и стреса и успокоява съня.

Маточината е подходяща билка преди медитация. Маслото от маточина помага на духа да получи енергия и да върви напред. То е за уроци от минали животи,  помага да получим подкрепа да вървим напред и да получим мъдрост от научените уроци.

За да привлечете любов, използвайте масло от маточина във ваната си, в арома лампа или като парфюм. Също така носи успех,  с заклинания с това масло носят щастие.

Ботаническото име, мелиса, е гръцката дума за пчела. Мюсюлманският билкар Авицена препоръчвал маточината за „радостно сърце”. В южна Европа маточината е наричана „насладата на сърцето”. Способността й да премахва меланхолията била високо оценявана от билкарите в продължение на векове. И до ден днешен се използва в ароматерапията против депресия. В древността се садяла пред вратата, за да прогонва злите духове. В миналото в Турция се посаждала до пчелните кошери, за да окуражава пчелите да се връщат у дома. 

 /Снимка:commons.wikimedia.org/

Приложението на маточината в окултизма варира от любовни отвари през афродизиаци до заклинания за плодовитост и антидепресант. Ако имате шумно съзнание, използвайте маточината, за да се поддържате концентрирани. Чай от листата й успокоява, което помага при подготвянето на ритуали. Използва се в магии за лечение на животни, състрадание, приключване на нещо, плодовитост, щастие, лечение, дълголетие, любов, просперитет, ясновидство, освобождаване, успех, младост.

Една от легендите разказва, че Амазонките основали древен град, по-късно превърнал се в Ефес, и богинята Диана се родила в близките гори. Велик храм бил издигнат в чест на богинята, която била позната и като Артемида/да не се бърка с по-късната гръцка богиня със същото име/ - богиня на природата и плодовитостта. Нейният празник бил през пролетта, около Белтейн.

Сабати: Пролетно равноденствие / Остара

Краят на Март е фокус на няколко религиозни и традиционни празненства. Когато слънцето пресече екватора на 20 или 21 Март, навлизайки в зодиакалния знак Овен, денят и нощта ще бъдат равни. Този астрономически феномен е празнуван от древните езичници. Техните фестивали включват Албан Елфед, тефтонски фестивал в чест на Еостре, римския Хилария Матрис Деум, уелския Ден на прещипа, уиканския  Сабат Остара, християнското Благовещение, както и Великден.

Днес, Остара е един от осемте главни празника, сабати или фестивали на Уика. Празнува се по време на Пролетното равноденствие, което в северното полукълбо е около 20ти или 21ви Март., а в южното полукълбо – на 23ти Септември. Неговото модерно възкресение е свързано с някои от най-старите традиции на човечеството.

Името на празника идва от богиня в германска легенда, според Яков Грим в Немска митология. Подобна богиня, наречена Еостре, е описана от Венерабъл Бийд. Бийд казва, че името се използвало в английския език, когато Пасхата е представена като празник. Оттогава името, не празника, се превръща в Easter, което означава Великден, на немски – Ostern.   

Великден има дълбоки корени в митичното минало. Много преди да бъде внесен в християнските традиции, Пролетният фестивал почита богинята Еостре или Еастре.

Това е фестивал на пролетта, на растежа, на обновлението и новия живот, който се появява на земята след зимата. В митологията често този празник се харатеризира със събирането на богинята с нейния любим-брат-син, който прекарва зимните месеци в смъртта си. Това е интересен паралел на библейската история за възкресението на Христос.

Остара е сравнително модерен уикански фестивал и няма доказателства, че фестивалите за Пролетното равноденствие са се наричали по този начин в миналото. Няма директно и ясно доказателство за много Християнски или езически традиции, така че липсата на такова не означава задължително неистина.

Богинята на плодородието и новото начало, Еостре е идеален начин да прегърнем страстта й за нов живот и да оставим нашия живот да поеме в посоката, която сме чакали твърде дълго.

Богът на светлината печели победа над своя близнак – богът на мрака.

Противно на това, което църквата се опитва да ни каже, Християнството се появява доста късно на хоризонта на Великден. Няма наблюдения за Великденския фестивал в Новия завет или в апостолските евангелия. Великден е взаимстван от стари традиции, както и много други обичаи.

Казва се, че е добре да се носи нещо ново по време на този празник. Великденския заек е с немски произход. Първо се появява в литературата през 16ти век като носител на яйца. За всички зайци се смятало, че снасят яйца на Великден, но Великденският заек специално търсел и награждавал добрите деца с шарени яйца, подобно на традициите за Юл /или Коледа/. Движенията на заека, скачането, зигзагообразното движение из полето – всичко това показвало каква ще бъде годината.

Яйцата сами по себе си са очевидни символи на възкресение и продължителност на живота, както и плодовитостта. Ранните хора смятали, че завръщането на слънцето след зимния мрак било годишно чудо и виждали яйцето като естествено доказателство за обновлението на живота. Когато Християнството се разпространило, яйцето било превърнато в символ на възкресението на Иисус.

Пролетното равноденствие е времето, когато Кеернунос, Господарят на животинския свят, и Зеленият мъж, Господарят на горите, са почитани и време, в което плановете, правени по време на мрачната зима, се излюпват.

Вавилонските езичници празнували Нова година по време на пролетното равноденствие, давали като дар яйца, изрисувани в червено, които символизирали живота.

Двете седмици преди и след Пролетното и Есенното равноденствие често са време на стрес и голямо напрежение. Това се дължи на елементите на живота, които придобиват нов баланс, когато денят и нощта са с равна дължина. По време на Остара светлината расте. Нов живот започва, но стария трябва да се прекрати. Време на преход, стресово и хаотично. От този хаос ще се въздигнат нови дни.

Основният символ на Остара е яйцето. Твърдосварени и боядисани яйца са задължителен елемент на домашния ви олтар. Те показват излизането от мрака, идеите от вътрешното ниво на съзнанието. Те са пълни с обещания и потенциал за живот.

Традиционно може да излезете на разходка по време на равноденствието и да съберете цветя. Вместо да ги късате, може да запомните какви видове са те. Когато се приберете, проверете тяхното значение с интуицията си, чрез книги или чрез интеренет. Цветята, които сте избрали, показват вашите мисли и емоции по време на Остара. Важно е да се фокусирате върху обновлението на живота си, планирайте разходка в градина, парк или гора. Това не е въпрос на физическо натоварване, не трябва да имате друга мисия, дори не го правете като оценяване на природата – превърнете разходката си в празник, в ритуал за природата.

Други традиционни занимания по време на Остара включват засаждане на семена, работене върху магическата ви градина, практикуване на билкарство – магическо, медицинско, козметично, кулинарно и артистично. Храната, която е подходяща за празника, включва семена. Кълновете също са подходящи.

Пролетта отпразнува събирането на женското и мъжкото начало – Богинята и Бога. По време на пролетното равноденствие започва сеитбата. По време на Остара Богът се превръща във воин, Шампион на Богинята, и като Херкулес или Крал Артур има 12 задачи да изпълни, всяка една свързана с някой от зодиакалните знаци. Танцувайки около кръга, той се показва в образа на герой, избран от обществото за ролята. Въоръжен е с Копието на Слънцето и със Стрелите на Страстта. Когато изиграва ролята си, той ухажва Богинята и с нейно разрешение преспива с нея, след което изстрелва Стрелите към залеза и се отправя на пътешествието си.

През този период Богът е с най-животински вид – като Пан, с рога, но с човешки образ, с кози крака. Свободен, безгрижен. Макар и да преспива с Богинята, той не остава с нея, а продължава пътя си като Рогатия Ловец.

Ето няколко идеи как да отпразнувате Остара:

-         Използвайте бял пастел и сложете етикети на сварените яйца с качествата, които искате да добавите към характера или живота си. Например, може да надпишете едно яйце с просперитет, друго с доброта, трето с чувство за хумор. Боядисайте всяко яйце в подходящ цвят и го изяжте.

-         Носете зелени дрехи

-         Сложете запалена зелена свещ в купа, пълна с влажна пръст. Нека свещта изгори, след което заровете всичко, без купата.

-         Посадете семена в градината или в саксия.

-         Украсете дома си за пролетта

Сабати: Имболк /Кендълмас/ - 2 февруари

Декорация – кукли от царевица или вълна, пролетни цветя, метли

Цветове – бяло, оранжево, червено

(Снимка: brigitssparklingflame.blogspot.com)

 На 2 февруари се чества първият сабат за годината от Колелото на годината - Имболк.

Този празник е познат също като Кендълмас, или Денят на Брийд. Един от четирите келтски огнени фестивали. Отпразнува трансформацията на богинята от Старицата в Девицата и първите знаци на пролетта. Имболк е старо келтско име.

Това е сезонната промяна, където се забелязват първите знаци на пролетта и завръщането на слънчевия бог, тоест – първите листенца, първите минзухари. /Е, не точно по нашите земи, но все пак де!/С други думи, този фестивал знаменува успешното преминаване на зимата и началото на земеделската година. 

 (Снимка: en.wikipedia.org)

Чества се прераждането на Слънцето и визуализираме бебето Слънце как суче от гръдта на Богинята. Също така е Ден на келтската богиня Брийд или Булката Брийд. Брийд е богиня на поезията, лечението, ковачите, акушерките. С  две думи – което може да правите с ръцете си, Брийд го олицетворява. Тя е тройна богиня и се почита в трите си аспекта. Уиканите палят множество свещи, бяла за Брийд, жълта или червена за Бога, за да си припомним преминалата зима и началото на пролетта, времето на Слънцето. Добро време за инициации. 

 (Снимка: motherwheel.blogspot.com)

Имолк маркира възстановяването на Богинята след раждането на Слънчевия бог по време на Юл през декември. Удължаващите се периоди на светлина ще я пробудят. Богът е малко момче все още, но силата му се усеща с нарастването на деня. Топлината подхранва земята и Богинята, семената покълвата.

Този Сабат е за пречистване след затворения живот през зимата, чрез живителните сили на слънцето. Фестивал на светлината и плодородието, някога отбелязван в Европа с огромни ритуални огньове и факли. Познат е и като Пир на факлите. Някои женски вещици следват старите скандинавски обичаи и носят корони от запалени свещи, но много повече носят просто свещи по време на инвокациите си.

 (Снимка:en.wikipedia.org)

Традиционно е за Имболк, по време на залез слънце или след ритуала, да се запали всяка лампа в къщата – дори и само за няколко минути. Друг вариант е да се запалят свещи във всяка стая, в чест на прераждането на Слънцето. Ако навън има сняг – направете няколко стъпки в него, припомняйки си топлината на лятото. С вашата доминантна ръка нарисувайте слънце в снега.

В Шотландия денят се празнува като Денят на Булката. Взема се сноп от овес или царевица и се облича в женски дрехи, слага се в коляма кошница и се слага дървена пръчка до нея. Това се нарича леглото на Брийд. След това слугите и господарката в къщата извикват три пъти : „Брийд дойде, Брийд е добре дошла!”.

Символи: ЛЕБЕД

(Снимка: Личен архив на Принцесата)

Лебедът в живота ни може да бъде възприет като стрелка, сочеща към по-мечтателните дълбини и чувства на нашето същество. Също така получаваме усещане за баланс от лебеда, което означава, че той живее хармонично в три от четирите елемента – ходи сигурно по земята, може да се извиси високо във въздуха, плува във водата с величествена елегантност.

Символизмът на лебеда включва любов, грация, единство, чистота, красота, сънища, баланс, елегантност, партньорство, трансформация.

Лебедът носи послания за любов и връзки. Лебедите си намират партньори за години, понякога и за цял живот. Когато лебедът се плъзга по водата на нашето осъзнаване, може да бъде символ на любов и напомняне за благословията, която откриваме във връзките си.

Концепцията за партньорството е изразена в хиндуизма, където лебедът има ярки традиции като птицата Хамса. В Саундария Лахари (Вълните на красотата) два лебеда, Хам и Са, стават двойка, плуват из божествения ум и „живеят от меда на цъфтящия лотос на знанието”.

В келтските легенди лебедите и гъските са свързани с движението и слънцето. Като слънчева птица, лебедът представял изгряващата слава на новия ден, както и сбогуването със стария ден и залязващото слънце. Келтската богиня Бриджит също се асоциира с лебеда, тъй като имала равна на него грация. Келтските митове разказват, че когато обитателите на Отвъдното искали да влязат във физическия свят на живота, вкойто ние живеем, трябвало да приемат формата на лебеди. Те дори  пътували по двойки от Отвъдното, с което се затвърждава темата за единството, връзките и партньорството.

(Снимка: Личен архив на Принцесата)

В келтското изкуство сребърни и златни вериги са изобразявани обикновено около врата на лебедите. Това било символ на свръхестествената проява на божествената енергия или слизането на боговете на земята. Веригите също са и символ на хармонията между космическите сили. Златото е слънцето, сребърното е луната.

В гръцката митология Зевс се трансформира в лебед, за да укроти желанието си към Леда.

Всички знаем приказката за Грозното пате, в която най-силно е заложена идеята за трансформацията. Тя ни напомня да имаме вяра и да бъдем упорити в преследването на дарбите, които са ни рождено право.

В сънищата лебедът ни кара да разперим криле и да полетим. Окуражава ни да засилим връзките си и да направим нови с хора, които обожаваме. Белият лебед в сънищата е символ на пречистване, а черният е знак за дълбоки мистерии вътре в нас, които желаят да бъдат освободени. 

(Снимка: Личен архив на Принцесата)