Сабати: Пролетно равноденствие / Остара

Краят на Март е фокус на няколко религиозни и традиционни празненства. Когато слънцето пресече екватора на 20 или 21 Март, навлизайки в зодиакалния знак Овен, денят и нощта ще бъдат равни. Този астрономически феномен е празнуван от древните езичници. Техните фестивали включват Албан Елфед, тефтонски фестивал в чест на Еостре, римския Хилария Матрис Деум, уелския Ден на прещипа, уиканския  Сабат Остара, християнското Благовещение, както и Великден.

Днес, Остара е един от осемте главни празника, сабати или фестивали на Уика. Празнува се по време на Пролетното равноденствие, което в северното полукълбо е около 20ти или 21ви Март., а в южното полукълбо – на 23ти Септември. Неговото модерно възкресение е свързано с някои от най-старите традиции на човечеството.

Името на празника идва от богиня в германска легенда, според Яков Грим в Немска митология. Подобна богиня, наречена Еостре, е описана от Венерабъл Бийд. Бийд казва, че името се използвало в английския език, когато Пасхата е представена като празник. Оттогава името, не празника, се превръща в Easter, което означава Великден, на немски – Ostern.   

Великден има дълбоки корени в митичното минало. Много преди да бъде внесен в християнските традиции, Пролетният фестивал почита богинята Еостре или Еастре.

Това е фестивал на пролетта, на растежа, на обновлението и новия живот, който се появява на земята след зимата. В митологията често този празник се харатеризира със събирането на богинята с нейния любим-брат-син, който прекарва зимните месеци в смъртта си. Това е интересен паралел на библейската история за възкресението на Христос.

Остара е сравнително модерен уикански фестивал и няма доказателства, че фестивалите за Пролетното равноденствие са се наричали по този начин в миналото. Няма директно и ясно доказателство за много Християнски или езически традиции, така че липсата на такова не означава задължително неистина.

Богинята на плодородието и новото начало, Еостре е идеален начин да прегърнем страстта й за нов живот и да оставим нашия живот да поеме в посоката, която сме чакали твърде дълго.

Богът на светлината печели победа над своя близнак – богът на мрака.

Противно на това, което църквата се опитва да ни каже, Християнството се появява доста късно на хоризонта на Великден. Няма наблюдения за Великденския фестивал в Новия завет или в апостолските евангелия. Великден е взаимстван от стари традиции, както и много други обичаи.

Казва се, че е добре да се носи нещо ново по време на този празник. Великденския заек е с немски произход. Първо се появява в литературата през 16ти век като носител на яйца. За всички зайци се смятало, че снасят яйца на Великден, но Великденският заек специално търсел и награждавал добрите деца с шарени яйца, подобно на традициите за Юл /или Коледа/. Движенията на заека, скачането, зигзагообразното движение из полето – всичко това показвало каква ще бъде годината.

Яйцата сами по себе си са очевидни символи на възкресение и продължителност на живота, както и плодовитостта. Ранните хора смятали, че завръщането на слънцето след зимния мрак било годишно чудо и виждали яйцето като естествено доказателство за обновлението на живота. Когато Християнството се разпространило, яйцето било превърнато в символ на възкресението на Иисус.

Пролетното равноденствие е времето, когато Кеернунос, Господарят на животинския свят, и Зеленият мъж, Господарят на горите, са почитани и време, в което плановете, правени по време на мрачната зима, се излюпват.

Вавилонските езичници празнували Нова година по време на пролетното равноденствие, давали като дар яйца, изрисувани в червено, които символизирали живота.

Двете седмици преди и след Пролетното и Есенното равноденствие често са време на стрес и голямо напрежение. Това се дължи на елементите на живота, които придобиват нов баланс, когато денят и нощта са с равна дължина. По време на Остара светлината расте. Нов живот започва, но стария трябва да се прекрати. Време на преход, стресово и хаотично. От този хаос ще се въздигнат нови дни.

Основният символ на Остара е яйцето. Твърдосварени и боядисани яйца са задължителен елемент на домашния ви олтар. Те показват излизането от мрака, идеите от вътрешното ниво на съзнанието. Те са пълни с обещания и потенциал за живот.

Традиционно може да излезете на разходка по време на равноденствието и да съберете цветя. Вместо да ги късате, може да запомните какви видове са те. Когато се приберете, проверете тяхното значение с интуицията си, чрез книги или чрез интеренет. Цветята, които сте избрали, показват вашите мисли и емоции по време на Остара. Важно е да се фокусирате върху обновлението на живота си, планирайте разходка в градина, парк или гора. Това не е въпрос на физическо натоварване, не трябва да имате друга мисия, дори не го правете като оценяване на природата – превърнете разходката си в празник, в ритуал за природата.

Други традиционни занимания по време на Остара включват засаждане на семена, работене върху магическата ви градина, практикуване на билкарство – магическо, медицинско, козметично, кулинарно и артистично. Храната, която е подходяща за празника, включва семена. Кълновете също са подходящи.

Пролетта отпразнува събирането на женското и мъжкото начало – Богинята и Бога. По време на пролетното равноденствие започва сеитбата. По време на Остара Богът се превръща във воин, Шампион на Богинята, и като Херкулес или Крал Артур има 12 задачи да изпълни, всяка една свързана с някой от зодиакалните знаци. Танцувайки около кръга, той се показва в образа на герой, избран от обществото за ролята. Въоръжен е с Копието на Слънцето и със Стрелите на Страстта. Когато изиграва ролята си, той ухажва Богинята и с нейно разрешение преспива с нея, след което изстрелва Стрелите към залеза и се отправя на пътешествието си.

През този период Богът е с най-животински вид – като Пан, с рога, но с човешки образ, с кози крака. Свободен, безгрижен. Макар и да преспива с Богинята, той не остава с нея, а продължава пътя си като Рогатия Ловец.

Ето няколко идеи как да отпразнувате Остара:

-         Използвайте бял пастел и сложете етикети на сварените яйца с качествата, които искате да добавите към характера или живота си. Например, може да надпишете едно яйце с просперитет, друго с доброта, трето с чувство за хумор. Боядисайте всяко яйце в подходящ цвят и го изяжте.

-         Носете зелени дрехи

-         Сложете запалена зелена свещ в купа, пълна с влажна пръст. Нека свещта изгори, след което заровете всичко, без купата.

-         Посадете семена в градината или в саксия.

-         Украсете дома си за пролетта

Сабати: Имболк /Кендълмас/ - 2 февруари

Декорация – кукли от царевица или вълна, пролетни цветя, метли

Цветове – бяло, оранжево, червено

(Снимка: brigitssparklingflame.blogspot.com)

 На 2 февруари се чества първият сабат за годината от Колелото на годината - Имболк.

Този празник е познат също като Кендълмас, или Денят на Брийд. Един от четирите келтски огнени фестивали. Отпразнува трансформацията на богинята от Старицата в Девицата и първите знаци на пролетта. Имболк е старо келтско име.

Това е сезонната промяна, където се забелязват първите знаци на пролетта и завръщането на слънчевия бог, тоест – първите листенца, първите минзухари. /Е, не точно по нашите земи, но все пак де!/С други думи, този фестивал знаменува успешното преминаване на зимата и началото на земеделската година. 

 (Снимка: en.wikipedia.org)

Чества се прераждането на Слънцето и визуализираме бебето Слънце как суче от гръдта на Богинята. Също така е Ден на келтската богиня Брийд или Булката Брийд. Брийд е богиня на поезията, лечението, ковачите, акушерките. С  две думи – което може да правите с ръцете си, Брийд го олицетворява. Тя е тройна богиня и се почита в трите си аспекта. Уиканите палят множество свещи, бяла за Брийд, жълта или червена за Бога, за да си припомним преминалата зима и началото на пролетта, времето на Слънцето. Добро време за инициации. 

 (Снимка: motherwheel.blogspot.com)

Имолк маркира възстановяването на Богинята след раждането на Слънчевия бог по време на Юл през декември. Удължаващите се периоди на светлина ще я пробудят. Богът е малко момче все още, но силата му се усеща с нарастването на деня. Топлината подхранва земята и Богинята, семената покълвата.

Този Сабат е за пречистване след затворения живот през зимата, чрез живителните сили на слънцето. Фестивал на светлината и плодородието, някога отбелязван в Европа с огромни ритуални огньове и факли. Познат е и като Пир на факлите. Някои женски вещици следват старите скандинавски обичаи и носят корони от запалени свещи, но много повече носят просто свещи по време на инвокациите си.

 (Снимка:en.wikipedia.org)

Традиционно е за Имболк, по време на залез слънце или след ритуала, да се запали всяка лампа в къщата – дори и само за няколко минути. Друг вариант е да се запалят свещи във всяка стая, в чест на прераждането на Слънцето. Ако навън има сняг – направете няколко стъпки в него, припомняйки си топлината на лятото. С вашата доминантна ръка нарисувайте слънце в снега.

В Шотландия денят се празнува като Денят на Булката. Взема се сноп от овес или царевица и се облича в женски дрехи, слага се в коляма кошница и се слага дървена пръчка до нея. Това се нарича леглото на Брийд. След това слугите и господарката в къщата извикват три пъти : „Брийд дойде, Брийд е добре дошла!”.

Символи: ЗАЕК

Нека да си поговорим за зайчета и техните прекрасни символи.

Символизмът на заека най-често е свързан с изобилието, комфорта и уязвимостта. Традиционно, зайците са асоциирани с плодовитост, сантименталност, желание, създаване на потомство. Заекът е тясно свързан със сезоните, промените в Майката Природа, по-специално – пролетта.

Всички сме чували за силата на размножаването, която зайците имат – те са легендарни с бързината и яростта, с която го правят. По същата причина, заекът е перфектен символ за пролетта, за раждането и новото начало. Майка зайка може да има до 40 зайчета за една година, което е символично за цикъла на живота и начина, по който животът носи поколение след поколение. В азиатската култура, например, заекът означава дълголетие и дълга линия наследници.

Любов, късмет, срамежливост, бързина, растеж, прераждане, креативност, хармония, семейство, охолство – все символи, асоциирани със заека.  В будистката култура се казва, че Буда, преобразен като заек, се хвърля в огъня като жертвоприношение към бог Индра. Неговата награда е вечен живот като луната.

Древните маи смятали, че фазите на луната наподобявали движението на подскачащ заек.

В месопотамските митове, заекът е асоцииран с женската сила, заради способността да се възпроизвежда бързо и лесно. Те също го свързвали с тройната богиня в пантеона си, заради триъгълните зъби на заека и котилото от, най-често, три зайчета.

Исторически, зайците са свързани с празнуването на Великден и саможертвата, изкуплението и възкресението. Зайците представят свежестта на пролетта и обещанието за прекрасните неща, които предстоят.

Заекът е свещен за Остара, немска богиня девица на плодородието. Тя е олицетворение на празнуването на нов живот. Тя вижда във всяко нещо новото, потенциала, живота. Тази богиня е коренът на великденските фестивали и нейният свещен заек е трансформиран във Великденския заек през вековете, защото имала глава на заек и тяло на богиня.

Индианците имат бог шегубиец Манабожо, Великият Заек. Той променя формата си и прави шеги и номера.

В китайския хороскоп заекът е четвъртото животно. Родените под неговия знак са консервативни, приятелски настроени и дълбокосъстрадателни. Креативни са и са активни, мразят конфликтите.

Зайците, по принцип, са силно социални животни и изразяват искрени чувства на щастие и привързаност. Също така, те изразяват и агресия, ревност, неприветливост в социалната си среда. Тези отношения са нормални за всяко семейство и общество, затова заекът е символ на изглаждането на различията и разбирателството с хората покрай нас.

Тези животни са магически и мистериозни и онези, които ги имат като тотемно животно, са пълни със живот и притежават дълбока връзка със свещенния вечен дух на земята, но Принцесата не смята, че е нужно да използваме техните крачета като талисмани за късмет.