Петъчна приказка: ГОСПОДАРЯТ НА СВЕТОВЕТЕ

/Снимка: damascusworld.blogspot.com/

Казвам ви, винаги съм си мечтала за мистични светове, свръхестествени сили и невероятни приключения. Смятах, че животът ми е твърде скучен и твърде обикновен. Затова се затварях в моята си реалност и преживявах какви ли не фантастични истории, сътворени от въображението ми. Демони, вещици, принцове и принцеси, магия, мечове, дракони - каквото се сетите, това. Разбира се, никога не смятах, че нещо от тях може да се превърне в реалност - не бях загубила ума си чак толкова! Просто имах по-развинтено въображение. Не че не ми се искаше понякога, когато тегобите на скучното ежедневие ме затискаха безизходно в ъгъла. 

Днес беше такъв ден. Имах главоболие и от сутринта всичко ставаше нагоре с краката. Докато отпивах от успокояващия чай, който си бях направила, докоснах пулсиращото си слепоочие и се молех да имам лечителски сили, с които да го излекувам. Такива, разбира се, не се появиха, но поне чаят притъпи болката. В магазина беше лудница от сутринта. Хора купуваха подаръци за близки и приятели като невидяли, а дори не беше време за някои от големите празници, предполагащи това. Не се оплаквах - приходите не бяха излишни. Просто беше кофти момент. 

Телефонът иззвъня и звукът болезнено прониза слуховия ми апарат.  Колебливо протегнах ръка и вдигнах.

- Магазин "Мистик", с какво мога да ви помогна? - включих служебно-любезния си тон в действие. От другата страна прозвуча мълчание, секунда по-дълго от обичайно допустимото. Понечих да подканя отново, но бях прекъсната:

- Имам предмет, който ще Ви заинтересува. Кога мога да мина, за да го погледнете? - гласът беше женски и с тънка нотка на безпокойство.

- За какъв предмет става дума, госпожо? - постарах се гласът ми да звучи неангажирано, но не знаех защо вътрешно нещо трепна в мен.

- Истински. - Идеше ми да изсумтя. Всеки така твърдеше. Нищо, поне щеше да бъде забавно да отърва дамата от заблуждението й.

- Това ще установим на място. Очаквам Ви след час! - От другата страна потвърдиха тихо и затвориха. Имах странно предчувствие, но се отърсих и се насладих на факта, че главоболието бе изчезнало. Работата ме завъртя и не усетих как мина един час, затова и се изненадах, когато магазинът изведнъж се изпразни, а звънчето на вратата звънна. Вдигнах поглед от последната продажба, която вписвах в компютъра, и видях как висока и слаба женска фигура влиза колебливо в магазина. Беше плътно увита в тъмносиво наметало с качулка. Мислено завъртях очи  - колко изтъркано. Добре че няма буря навън, та не влетя шума и прахоляк. Фигурата се приближи до мен.

- Добър ден! С какво да ви бъда полезна?

- Здравейте. - прозвуча приглушен женски глас. - Говорих с Вас преди час.

- О, да, разбира се! Предметът. Нека да видим какво ми носите. - Работейки в магазин за всичко, свързано с Ню Ейдж културата, че и малко извън нея, бях се нагледала на доста неща. Досега, слава богу, инстинктите не ме бяха лъгали в преценката и не бях попадала на някой прокълнат предмет. Но никога не беше късно, де. Дори и да бях леко скептична към това. Иронията не ми убягва, повярвайте. Собственик на езотеричен магазин, който е скептик. Ха!

Мистериозната дама открехна наметалото си и смътно позната изящна ръка се подаде, за да разкрие опакован в червено кадифе дълъг предмет. Сложи го на плота пред мен и внимателно го разопакова. Очаквах какво ли не - искри, сини пламъци, малка експлозия от прах, фанфари, но останах разочарована. Сгушен в плата седеше обикновен, макар и красив, кинжал.

- Хм, добре. Разкажете ми с какво този кинжал ще ме впечатли, защото, колкото и да ми харесва изработката му, не виждам с каква цел ще го продам в магазина. Дори и за атамей не става, тъй като няма нужните характеристики. Та, заинтригувайте ме! - Не виждах лицето на жената добре, губеше се в сенките на качулката. Не ме и интересуваше особено. Засега всичко беше преекспонирана фасада.

- Този кинжал не е обикновен... - започна тя, но я прекъснах:

- Сериозно? Точно с тази реплика ли ще започнете? Нима не съм я чувала милион пъти, точно преди да ми докажат точно обратното?

- Скептицизимът Ви би ме обидил, ако обстоятелствата бяха други. Ще започна по друг начин - кинжалът не е нито прокълнат, нито опасен, освен когато става дума за режещата му функция, тъй като е добре наточен. Но ще уточня - не е опасен, ако се използва правилно.

- И за какво точно можем да го използваме, освен да режем? Или намушкваме? Или пък да отваряме писма? - повдигнах вежда цинично. Тя се поколеба за миг, но след малко промълви:

- Името му е Ан Тиарна Де На Сьол. Господарят на световете. - застинах. Това беше пълна глупост!

- Той е само мит! - възкликнах, без да мога да се спра.

- Дали? - прозвуча тихо, но развеселено откъм качулката.

- И как очаквате да Ви повярвам? - вече бях силно раздразнена. Тази жена ме правеше на идиот.

- Не очаквам това от Вас, скъпа моя. Но поискахте да Ви заинтригувам. И го сторих. - долових усмивката в гласа й и ми се прииска да тропна с крак. Ох, по дяволите! Права беше. Макар и да не вярвах в съществуването на Ан Тиарна Де На Сьол, то ми се искаше да е истина, заради проклетото ми въображение, което вече рисуваше какви ли не приключения.  

- Вижте, ако може да ми направите демонстрация на невероятните му способности - моля. Ако не, кажете колко искате за него, защото не виждам смисъл повече да си чешем езиците над този обикновен кинжал. - видях как тялото й се разтресе от безмълвен смях, но кимна под качулката.

- Добре. Кинжалът се използва за преминаване в различни паралелни светове, или за надникване в тях. Нужна е капка кръв от пътешественика, за да се задейства механизмът му. Тъй като имаме двойници във всеки свят, не винаги е желателно да се срещаме с тях - в повечето случаи не са особено добронамерени, или  пък доверчиви. - Дамата наблегна на последната дума с насмешка. Не сметнах за нужно да го коментирам.

- Кинжалът е ценен, но не е единствен, което не го прави особено търсен - тоест, няма да се опитат да Ви отрежат главата за това, че го притежавате. И все пак - пазете го. Както във всяка история, има едно болно съзнание на един луд, който иска да притежава безкрайна власт над всички светове. Легендите твърдят, че събирането на всички кинжали на едно, би помогнало това да стане реалност, ако попаднат в него. Но тук той не може да бъде открит, затова се наложи да се обърна към Вас. Колкото до демонстрация... - тя ми подаде кинжала и ми каза:

- Допрете острието му до вените на ръката си. - погледнах я тъпо, с доза подозрение.

- Кинжалът действа чрез кръв - капка кръв и сте някъде другаде, топлината на кръвта във вените - и ще надникнете в другите светове. - Да, бе! Въпреки това любопитството надделя и го допрях до китката си - там, където  пулсираха няколко синкави вени. Секунда-две нищо не стана и понечих да й хвърля обратно кинжала, но после дъхът ми спря, когато пред мен изникна образа на приказен свят, в който хората се придвижваха на летящи метли, разминавайки се спокойно с дракони, еднорози, феникси и прочее. Преглътнах мъчително и гледката се смени с тази на космически свят, изпълнен с междугалактически кораби, извънземни същества и лазерни бластери. Примигнах и се пренесох в подобие на Средновековието - рицари, мечове, битки. Поредната смяна на картината ме изпрати в Подводен свят - русалки, говорещи риби, акули, отиващи на работа с чаша, наподобяваща кафе, на която пишеше Старфишбъкс. С огромна сила на волята отдръпнах кинжала от китката си и се строполих на стола си.

- Бих попитала с какво ме надрусахте, но някакси съм сигурна, че това беше истина. Какво, за бога, да правя с този кинжал? - попитах ужасено. Дамата сви рамене и отговори простичко:

- Може да попътувате.

- Да не съм луда?! Няма да оцелея и секунда в другите светове.

- О, не бъдете толкова сигурна. Ан Тиарна Де На Сьол има един плюс - винаги те изпраща подготвена на даден свят. А докато е във Ваше притежание, разбирате и говорите местните езици. На всеки свят има опасности, но като цяло са цивилизовани и не нападат веднага непознати жени. - подсмихна се събеседничката ми.

- Как мога да се върна после в моя свят?

- Лесно  - просто е нужна нова капка кръв и усилено мислене за дома. – не бях склонна да вярвам на нищо, чието обяснение започва с „Лесно е!”.

- А колко свята има? - попитах треперливо.

- Десет. Видяхте четири от тях.

- На колко сте били?

- На всичките.

- Защо се отказвате от кинжала?

- Защото намерих онова, което търсех. - в гласа й имаше задоволство.

- Какво беше то?

- Любовта. - отвърна тя и аз й се изсмях.

- Заради това се отказвате от кинжала?! Та това е глупаво.

- Може би някой ден ще разбереш, че не е.

- Съмнявам се. Добре, колко искаш за него? - тя каза доста приемлива сума,  за която не й се присмях, а дадох безропотно, защото дори и да не беше съвсем истински, джунджурията си заслужаваше. Сбогувахме се кратко, тя ми пожела щастие и тръгна към вратата. Така и не видях лицето й, но когато излизаше, вятърът духна наметалото й, като внесе шума и прахоляк в магазина и отметна плата от крака й. Изтръпнах, защото на глезена имаше рожденно петно, което беше абсолютно същото като това, което и аз имах на това място. А над него стоеше белегът от оградата, на която си бях раздрала  прасеца.

Какво беше казала тя? Във всеки свят имаме двойници, които не винаги са добронамерени или доверчиви. О, да, аз се вписвах добре в описанието. Разтърках изморено лице и погледнах към Господаря на световете, сякаш всеки момент щеше да ме убоде сам и да ме изпрати вдън гори тилилейски на някой незнаен свят. Богове, в какво се забърках!

След секунда колебание, обаче, вече виждах как острието пронизва кожата на показалеца ми и рубинена капка кръв се появява. В следващия момент всичко се разми около мен...

Следва продължение?....

Сабати: Пролетно равноденствие / Остара

Краят на Март е фокус на няколко религиозни и традиционни празненства. Когато слънцето пресече екватора на 20 или 21 Март, навлизайки в зодиакалния знак Овен, денят и нощта ще бъдат равни. Този астрономически феномен е празнуван от древните езичници. Техните фестивали включват Албан Елфед, тефтонски фестивал в чест на Еостре, римския Хилария Матрис Деум, уелския Ден на прещипа, уиканския  Сабат Остара, християнското Благовещение, както и Великден.

Днес, Остара е един от осемте главни празника, сабати или фестивали на Уика. Празнува се по време на Пролетното равноденствие, което в северното полукълбо е около 20ти или 21ви Март., а в южното полукълбо – на 23ти Септември. Неговото модерно възкресение е свързано с някои от най-старите традиции на човечеството.

Името на празника идва от богиня в германска легенда, според Яков Грим в Немска митология. Подобна богиня, наречена Еостре, е описана от Венерабъл Бийд. Бийд казва, че името се използвало в английския език, когато Пасхата е представена като празник. Оттогава името, не празника, се превръща в Easter, което означава Великден, на немски – Ostern.   

Великден има дълбоки корени в митичното минало. Много преди да бъде внесен в християнските традиции, Пролетният фестивал почита богинята Еостре или Еастре.

Това е фестивал на пролетта, на растежа, на обновлението и новия живот, който се появява на земята след зимата. В митологията често този празник се харатеризира със събирането на богинята с нейния любим-брат-син, който прекарва зимните месеци в смъртта си. Това е интересен паралел на библейската история за възкресението на Христос.

Остара е сравнително модерен уикански фестивал и няма доказателства, че фестивалите за Пролетното равноденствие са се наричали по този начин в миналото. Няма директно и ясно доказателство за много Християнски или езически традиции, така че липсата на такова не означава задължително неистина.

Богинята на плодородието и новото начало, Еостре е идеален начин да прегърнем страстта й за нов живот и да оставим нашия живот да поеме в посоката, която сме чакали твърде дълго.

Богът на светлината печели победа над своя близнак – богът на мрака.

Противно на това, което църквата се опитва да ни каже, Християнството се появява доста късно на хоризонта на Великден. Няма наблюдения за Великденския фестивал в Новия завет или в апостолските евангелия. Великден е взаимстван от стари традиции, както и много други обичаи.

Казва се, че е добре да се носи нещо ново по време на този празник. Великденския заек е с немски произход. Първо се появява в литературата през 16ти век като носител на яйца. За всички зайци се смятало, че снасят яйца на Великден, но Великденският заек специално търсел и награждавал добрите деца с шарени яйца, подобно на традициите за Юл /или Коледа/. Движенията на заека, скачането, зигзагообразното движение из полето – всичко това показвало каква ще бъде годината.

Яйцата сами по себе си са очевидни символи на възкресение и продължителност на живота, както и плодовитостта. Ранните хора смятали, че завръщането на слънцето след зимния мрак било годишно чудо и виждали яйцето като естествено доказателство за обновлението на живота. Когато Християнството се разпространило, яйцето било превърнато в символ на възкресението на Иисус.

Пролетното равноденствие е времето, когато Кеернунос, Господарят на животинския свят, и Зеленият мъж, Господарят на горите, са почитани и време, в което плановете, правени по време на мрачната зима, се излюпват.

Вавилонските езичници празнували Нова година по време на пролетното равноденствие, давали като дар яйца, изрисувани в червено, които символизирали живота.

Двете седмици преди и след Пролетното и Есенното равноденствие често са време на стрес и голямо напрежение. Това се дължи на елементите на живота, които придобиват нов баланс, когато денят и нощта са с равна дължина. По време на Остара светлината расте. Нов живот започва, но стария трябва да се прекрати. Време на преход, стресово и хаотично. От този хаос ще се въздигнат нови дни.

Основният символ на Остара е яйцето. Твърдосварени и боядисани яйца са задължителен елемент на домашния ви олтар. Те показват излизането от мрака, идеите от вътрешното ниво на съзнанието. Те са пълни с обещания и потенциал за живот.

Традиционно може да излезете на разходка по време на равноденствието и да съберете цветя. Вместо да ги късате, може да запомните какви видове са те. Когато се приберете, проверете тяхното значение с интуицията си, чрез книги или чрез интеренет. Цветята, които сте избрали, показват вашите мисли и емоции по време на Остара. Важно е да се фокусирате върху обновлението на живота си, планирайте разходка в градина, парк или гора. Това не е въпрос на физическо натоварване, не трябва да имате друга мисия, дори не го правете като оценяване на природата – превърнете разходката си в празник, в ритуал за природата.

Други традиционни занимания по време на Остара включват засаждане на семена, работене върху магическата ви градина, практикуване на билкарство – магическо, медицинско, козметично, кулинарно и артистично. Храната, която е подходяща за празника, включва семена. Кълновете също са подходящи.

Пролетта отпразнува събирането на женското и мъжкото начало – Богинята и Бога. По време на пролетното равноденствие започва сеитбата. По време на Остара Богът се превръща във воин, Шампион на Богинята, и като Херкулес или Крал Артур има 12 задачи да изпълни, всяка една свързана с някой от зодиакалните знаци. Танцувайки около кръга, той се показва в образа на герой, избран от обществото за ролята. Въоръжен е с Копието на Слънцето и със Стрелите на Страстта. Когато изиграва ролята си, той ухажва Богинята и с нейно разрешение преспива с нея, след което изстрелва Стрелите към залеза и се отправя на пътешествието си.

През този период Богът е с най-животински вид – като Пан, с рога, но с човешки образ, с кози крака. Свободен, безгрижен. Макар и да преспива с Богинята, той не остава с нея, а продължава пътя си като Рогатия Ловец.

Ето няколко идеи как да отпразнувате Остара:

-         Използвайте бял пастел и сложете етикети на сварените яйца с качествата, които искате да добавите към характера или живота си. Например, може да надпишете едно яйце с просперитет, друго с доброта, трето с чувство за хумор. Боядисайте всяко яйце в подходящ цвят и го изяжте.

-         Носете зелени дрехи

-         Сложете запалена зелена свещ в купа, пълна с влажна пръст. Нека свещта изгори, след което заровете всичко, без купата.

-         Посадете семена в градината или в саксия.

-         Украсете дома си за пролетта

Сабати: Мейбън или Есенното равноденствие

 Мейбън отпразнува Есенното равноденствие и е вторият и главен празник на жътвата в уиканския календар (първата жътва е за жито, а третата - месо). Отбелязва началото на есенния сезон на 22ри септември. На равноденствието има равни части ден и нощ. Време на баланс, преход от активността на лятото към пасивността на зимата.

Мейбън е кръстен на келтския бог на младостта със съштото име. Той е бил син на земна жена – Модрон. Според легендата е бил отвлечен, когато е на три дни. Също е бог на ловците и рибарите.

Септемврийската луна се нарича Жътварска луна. Хората по целия свят благодарят за благословията и даровете на земята. В Америка Денят на Благодарността е края на сезона на жътвата, а Мейбън е началото.

Въпреки че Мейбън е празник на жътвата, не е нужно да имате голяма градина, за да го празнувате. Дори и да отглеждате в саксии или на перваза на прозореца, това също важи. Много билки могат да се отглеждат в малки саксии.

Римляните отпразнували Винена жътва в чест на Бога на виното и възкресението по това време на годината.

Феите, асоциирани с този празник, се наричат феи кавалерийци. Те са аристократите на фейското общество – събират се заедно, създават кралски двор, управлявани са от крал и кралица. Понякога излизат на процесии. Внимавайте, обаче, защото макар и да изглеждат малки и сладки, феите са много коварни същества.

Цветята, които се асоциират с Мейбън, са нарцис – за мир, любов и хармония, а лилията е за мир, защита и чистота. Ароматите, подходящи за този празник, включват гардения и лимоново-ментовия аромат на бергамота. Гарденията е за любов, мир и лечение, помага духовните връзки, докато бергамотът е за защита, мир, щастие и спокоен сън

Камъни за празника:

Кехлибар – за пречистване и успокоение

Аметист – за медитация и промяна

Котешко око – за защита и късмет

Цитрин – защита, креативност, предпазване от кошмари, вдъхновение

Златист топаз – релаксация и приятелство

Лапис лазули – кураж, любов, защита

Перидот – защита, просперитет, добър сън, здраве

Сапфир – радост, мир, мъдрост, любов, лечение, сила

Билки, тамян, дръвчета:

Ябълка – любов, защита и градинска магия

Кедър – лечение, пречистване, защита

Канела – успех, лечение, сила, защита

Карамфил – защита и любов

Кипарис – лечение, комфорт, защита

Копър – защита, лечение, пречистване

Лешник – късмет, защита, сбъдване на желания

Бръшлян – защита и лечение

Хвойна – защита, любов и здраве

Невен – защита, ясновидски способности

Смирна – защита, лечение, духовност

Индийско орехче – късмет, любов, енергия

Дъб – защита, здраве, лечение и късмет

Бор – защита и лечение

Ръж – любов

Градински чай – мъдрост, защита, желания

Сандалово дърво – защита, лечение, духовност

Валериан – добър сън, любов, пречистване, защита

Жито – пари и плодовитост

Животни и птици

Есента е време, в което животните и птиците започват да се приготвят за зимния сезон, както и хората. Някои се запасяват с храна и подготвят домовете си, други напускат и отиват на по-топло. Всяко миграционно животно е символ на Мейбън, както и всяко животно, което се подготвя за Мейбън. Катеричките се запасяват с ядки и се перфектен пример. Те събират храната си – най-често от земята, и после я складират в хралупите си за зимата. Хората правят същото, когато жънат полята и събират плодовете на градините си, за да ги превърнат в зимнина.

Мейбън има много символи. Не само, че ни напомнят за празника, а разказват истории и служат за декорации на домовете ни, ритуали и олтари. Жълъдите ни напомнят за кръговрата на живота. Те съдържат семе, което някой ден ще порастне в голям и силен дъб, който ще има свои жълъди. Цикълът е безкраен и така животът продължава.

Ябълките също са символ на Мейбън и се смята, че имат лечебни и магически свойства.  Царевица, тикви кратуни, тикви, корнукопиите – са други символи.

Есента е време за работа върху почистватето, организирането и подреждането на различни сфери от живота ви – може да започнете от собствената си стая, да преминете през двора и да стигнете до някои доста объркани ваши мисли. Сега е времето да седнете и да медитирате над това, което сте научили досега през годината и да се подготвите за уроците на следващата година.

Повчето символи на Мейбън са свързани със защита, любов и други добри неща, които искате да ви се случат. Това е, защото Мейбън е времето за пригтвяне за зимните дни – защита за семейството срещу глад и студ, пречистване на дома и собственото ни Аз. Има много начини да отпразнувате този празник, но ето няколко идеи:

Жътвата – един от най-важните начини за отпразнуване на празника е, разбирасе, жътвата на храна и билки от градината. Това може да е семейно начинание, на ковъна или приятелско събиране. Превърнете го във фестивал – нека има музика, храна и напитки. Работата върви много по-леко, когато се превърне в забавление. Когато съберете плодовете и зеленчуците, билките и ядките, почистете градината за следващата година. Махнете бурените и шумата и я прекопайте.

Жертвоприношенията – но не на живи същества. Направете си олтар от голям камък на двора. Сложете приношения от прясно набрани плодове и зеленчуци в името на Бога и Богинята или просто в името на природата. Това се прави чрез ритуал, който използва вашето семейство или ковън. Приношения трябва да се направят на земята, за да се благодари за нейните дарове. След като жътвата приключи, върнете част от продукцията на земята – изгорете я, заровете я или просто я оставете върху разораната земя. Приношения трябва да направите и на животните, които обитават земята около вас – семена и ядки са чудесни за птицитие и животните, за да имат за зимата. Ако имате малък двор или живеете в апартамент, винаги може да посетите някой парк и да нахраните животните там.

Есентта е невероятно време за разходка сред красивата природа, тъй като цветовете й са страшно красиви в този период. Докато се разхождате, мислете си за какво сте благодарни.

Ето и една забавна игра за дъждовни дни. Съберете в кутия есенни листа в различни форми и цветове. Наредете се в кръг и раздайте на всеки от участниците по едно листо. Нека го огледат и запаметят добре за около пет минути. След това да се върнат в кутията и се разбъркат. Всеки трябва да открие точно своето листо.