Символи: Коледна елха

В първият ден на декември няма как да не ни е обзело вече коледно настроение. Някои вече са украсили своите коледни елхи, други ще го сторят чак в последните дни преди самия празник. Някои тръпнат в очакване и изпълнени с надежда и радост, други с досада и нежелание отчитат, че отново е "онова време на годината". Каквото и да си говорим, обаче, никой не остава съвсем равнодушен при вида на коледната елха, но какво всъщност символизира тя? Символизмът на коледните елхи се базира на езическите култури, където вечнозелените дръвчета символизират живот, растеж, победа, прераждане и силата да оцелеем през зимните месеци. Скандинавските традиции почитат 25 декември като украсяват вечнозелени дръвчета. По това време на годината горят ели, за да почетат живота, който се поражда дори и в най-жестоката хватка на зимата. Тези традиции също отбелязват края на старата година и началото на новата. Езичеството отбелязва, че във времето между 25 декември и средата на януари са най-студените дни през годината. Вярвало се е, че тогава злите духове са най-силни. За да се предпазят от злото, хората носели вечнозелени дръвчета в дома си. Тези дръвчета украсявали със свещи, за да се осветят най-тъмните и студени дни, а също и да се изгонят пакостливите духове. Чак през деветнадесети век Християнството абсорбира веселия символизъм на коледното дръвче. Християните дълго са смятали елата като символ на Дървото на живота. Ранните християни знаели добре за символите, защото добавяли свещи и ябълки към коледните си ели. Тези свещи представлявали светлината на Христос. Ябълките символизирали знанието и първородния грях.

Цветя и билки: КАРАМФИЛ /подправка/

/Снимка: joshcurbe.wordpress.com/

От основна съставка в сос Уорчестър до билка, премахваща черни магии, карамфилът има широк обхват на употреба и действие.

Карамфилът е неотворената цветна пъпка  на тропическо дърво, което расте в Индонезия. Когато е свеж, карамфилът е розов и става ръждивокафяв, когато изсъхне.

Неговите свойства са легендарни. Ако сложите карамфилово масло на кариес, болката ще се успокои. Маслото се използва и при лечението на кожни проблеми – акне, гнойни пъпки, сериозни изгаряния.

Карамфилова вода помага при стомашни разстройства, световъртеж и диария. Народната медицина твърди, че ако се смучат две пъпки карамфил, без да се дъвчат или гълтат, се потиска желанието за алкохол. Тази подправка убива вътрешните паразити и има антибактериално и микробно действие срещу гъбички и глисти.

 /Снимка: simpleayurvedichealthtips.blogspot.com/

 

Карамфилът се свързва с Коледа, когато портокали, шпиковани с тази подправка и ябълки придават празнично ухание. 

 /Снимка: www.luvimages.com/

 

 Карамфилът, като билка или като масло, се използва при магически ритуали по въпроси, свързани с растеж, юридически проблеми, медитация, пари, просперитет, духовност. Ако горите пъпки карамфил, привличате богатство и просперитет, а отблъсквате зловредни и негативни енергии.

  За успокояващ чай от карамфил:

Вземете ¼ до ½ чаена лъжичка с пъпки карамфил и ги оставете да поврят в чаша вода за около 10 минути под похлупак. Добавете мед и мляко, ако вкусът е твърде силен.  Консултирайте се с вашия лекар, преди да използвате каквито и да било лекове или лекарства, ако имате здравни проблеми или вземате лекарства. 

 

 /Снимка: www.stylecraze.com/

 Греяно вино:

2 бутилки червено вино /Каберне Совиньон е добър вариант/

1 портокал, шпикован с карамфил

2 нарязани портокала

2 нарязани лимона

6 чаени лъжички кристална захар или мед

1 пръчка канела

2 чаени лъжички настърган джинджифил

2 чаени лъжички плодов ликьор /не е задължителна съставка/

Сложете всички съставки в тенджера с  1 ½ л вода и изчакайте да заври, бъркайки захарта, докато се разтвори. Оставете го да къкри, без да кипи, за поне 20 минути, тъй като алкохолът ще изври. Това е прекрасна рецепта за хладните и студени есенно-зимни дни, които ни предстоят!

/Снимка: www.idealmagazine.co.uk/

Сабати: Юл – Зимното слънцестоене

(Снимка:www.turningground.com)

Много от езическите празници и вещерските сабати предхождат други модерни религиозни празници. Тези традиции от далечното минало, живи и до днес, по един или друг начин, са дали много на модерните празници, макар и някои от религиите изобщо да не биха искали да си го признаят. Юл е последният сабат в Колелото на годината и доста си прилича с Коледа, макар и да е само няколко дни по-рано от нея. Юл следва обичаи, традиционни за сезона – декорирането на дръвчета, пеенето на празнични песни, подаряване на подаръци, бъдници и, разбира се, имел. 

 Всъщност, някои последователи на мистичните учения дори правят сцена с Рождението Христово, само че тя изобразява Майката Природа, Бащата Време и рождението на сина им Слънчевият бог. Коледа е доста близко до езичеството,  отколкото до християнството с асоциациите за северняшкото гадание, келтските ритуали за плодовитост. Поради тази причина доста са отричали празнуването на този празник. А също и защото е бил твърде тясно свързан с рождението на старите езически богове и герои. За много от тях (като Едип, Тезей, Херкулес, Персей, Язон, Дионисий, Аполон, Митра, Хор и дори Артур) има легенди  за рождението им, тяхната смърт и прераждането им, които са твърде близо до историята на Иисус. А доста от тях го предшестват чисто хронологически.

Поначало, корените на празника Юл са дълбоко в цикъла на годината. Това е Зимното слънцестоене, което отбелязва  най-дългата нощ и най-късия ден. Рождението на Слънчевия бог. Ето защо някои последователи на уиката и други подобни учения, смятат, че имат почти същото право да си присвоят празника, колкото и християните, дори и по-голямо, тъй като вторите са позакъсняли с неговото присвояване и дори неведнъж са го отричали. В западните традиции Дева Мария ражда Иисус на 25ия ден, но не знаели кой месец. Най-накрая, през 320 г след Христа, католически свещеници в Рим решават да бъде декември, в опит да  асимилират митраичното честване на римляните, фестивалът Юл на саксонците и Среднозимието на келтите.

Никога не е имало преструвка, че датата, която най-сетне избрали, е точна. Овчарите не водят стадата си на паша през нощта по чукарите насред зима. Знаейки това, източната половина на църквата продължава да отрича 25 декември, предпочитайки подвижна дата, определяна от астролозите, съгласно лунния цикъл.

И така, въпреки несигурния старт (в продължение на над три века никой не знае кога точно трябва да се е родил Иисус), 25ти декември започва да се утвърждава. Към 529та година вече е граждански празник и работата на този ден е забранена (освен за готвачи, пекари и всички, които допринасят за доброто настроение на този празник) от император Юстиниян. През 563 година, Съветът на Брага забранява празнуването на този празник, точно 4 години по късно друг Съвет обявява 12те дни от 25 декември до Богоявление за свещени и празнични. Тази последната част сигурно е трудно разбираема за повечето от съвременните работещи хора, които едва успяват да си вземат и един почивен ден. 

 (Снимка:www.sublime.ag)

Разбира се, християнската версия на празника се разпространява в много страни, не по-бързо от самото Християнство, което означава, че Коледа не бива празнувана в Ирландия до пети век, в Англия, Швейцария и Австрия – до седми, в Германия – до осми, а по славянските земи до девети и десети век. Не че тези страни са нямали зимни празненства. Много преди да са чували за Иисус, езичниците са гадаели за сезона, носейки юлски бъдник, пожелавайки си му нещо, палейки го от останките на миналогодишния бъдник. Гатанки се разказвали и трябвало да се открие отговора им, практикували се магии и ритуали, диви глигани се принасяли в жертва, заедно с големи количества алкохол, царевични кукли се носели от къща на къща, заедно с пеенето на празнични песни, правели се ритуали за плодородие /момичетата, които стояли под имела не били обекти само на целувки.../, гадаело се за идната пролет. Много от тези езически обичаи, в доста разводнена форма, са навлезли в християнските празници, въпреки, че не всички осъзнават корените им.

За модерните вещици, Юл (идва от англосаксонската дума юла, която означава Колелото на годината) обикновено се празнува на самото зимно равноденствие, което може да варира с няколко дни, тъй като обикновено се пада около 21 декември. Нисш Сабат в модерния календар, един от четирите четвъртини на годината, но много важен! Обичаите все още се следват с голям ентусиазъм. Някога юлският бъдник е бил център на празненството. Палел се в навечерието на слънцестоенето и трябвало да се запали от първия път, а след това и да продължи да гори за 12 часа, за да има късмет. По-късно бил заменен от юлското дръвче, като вместо да бъде запалвано, палели свещи, поставени по него. Излишно е да се казва, че подобно дръвче трябва да се отсече, а не да се купи и трябва да се изгори, което правилният начин за освобождаване от свещен обект. 

 (Снимка: davidvictorvector.blogspot.com)

Заедно с вечнозелените дръвчета, холи, бръшлянът и имелът също са важни растения за сезона, за две от които може да си припомните тук :

Имел

Холи (илекс, бодлива зеленика, джел, самодивски чемшир)

Средновековният коледен фолклор е безкраен – животните ще коленичат, когато Святата нощ настане, пчелите ще зажужат стотния псалм на Коледа, ветровита нощ ще донесе добър късмет, а човек, роден на Коледа, ще вижда Малките хора, отварянето на всички врати в полунощ ще накара всички зли духове да напуснат дома и ще имаш по един щастлив месец за всеки коледен пудинг, който опиташ, дръвчето трябва да се махне преди Дванайсетата нощ или ще има само лош късмет. Друго поверие казва, че може да се гадае за времето на всеки един от идните месеци по дванадесетте дни до Богоявление.

Друга част от празника е почитането на смъртта на Стария бог, който е Владетелят на зимата. Този древен бог има много имена, освен Светия Крал, включително Один, Арлекин и, разбира се, Санта Клаус. Той бива изобразяван като стар мъж, величествен и често веселяк. Понякога той е показан като крал в хермелинови одежди, друг път е шут, Крал на глупците. Старият бог е Владетелят и на смъртта, на Духовния свят и магията. Той е Богът на гората, на животните, на лова.

Символи на Юл:

Звънчета – древните езичници звъняли със звънчета, за да прогонят демоните, които излизали по време на студената и мрачна зима.

Свещи – палели ги, за да премахнат зимната тръпка и да окуражат слънцето да изгрее.

Мента – прохладата на ментата символизира зимата, а топлината на ментата – Слънцето.

 Елфи – Земята на елфите е населена с духове, създали слънцето. Включването на елфи в ритуалите на Юл ги окуражава да освежат слънцето, за да грее отново

Холи – яркозелените листа и червените плодчета символизират прераждане

Светлина – домовете и празничните дръвчета се декорират със свещи, за да изплашат нежеланите духове

Имел – плодородие

Декорациите – германските народи декорирали дръвчетата си с плодове, сладки, бисквитки и цветя, за да символизират охолството и изобилието, което ще дойде, когато Слънцето започне да топли земята отново.

 (Снимка:forum1.aimoo.com)

Сливов пудинг – приготвял се повече като форма на гадаене, отколкото за ядене. Докато се приготвял, всеки член на семейството разбърквал тенджерата и си пожелавал нещо. После се пускали в сместа пръстен, монета, копче и напръсник. Пръстенът бил за брак, монетата за богатство, копчето и напръсникът символизирали вечния ерген или вечната стара мома. Ако някой от тези предмети ти се паднел, това предричало идната година за теб.

Северният елен – впрягът, който дърпал колесницата на северната богиня Фрея.

Санта Клаус – може и да произлиза от легендите за Один, богът на ветровете, който бил способен да лети през най-бурните нощи .

Шейната – Фрея прекарала 12 дни след Зимното слънцестоене в пътуване с шейната и раздаване на подаръци на добрите и гадости на пакостливите.

Снежинката – формира се от сълзите на Деметра, които изплакала, след като Персефона отишла в Подземния свят. Снежинките имат 6 страни, а 6 е нумерологичното число, свързвано с любовта.

Дванадесетте дни на Коледа – започват със Слънчевите празненства на древните египтяни и се смята, че дванадесетдневните празненства може да са създадени в чест на зодиакалното колело.

Венецът – кръглата форма на венеца символизира вечност, безкрайният кръговрат на раждане, смърт, прераждане.

Подходящ тамян – бор, смирна, кедър

Камъни – рубин, диамант, гранат, хелиотроп, изумруд, чист кварц

Символи: Бодлива зеленика /Холи/

/Снимка: treesandshrubs.about.com/

Келтското значение на Бодливата зеленика е да владееш зимния сезон със стил, достойнство и чест, дори и насред голямо предизвикателство. Както дъбът е кралят на зеления свят и владетел на по-светлата част от годината /слънчевите месеци/, така Холи е неговата противоположност.

Холи е владетелката на белия свят, кралица на тъмната половина на годината. Когато другата флора е изгубила вече цвета и руменината си, Бодливата зеленика може да бъде открита все още ярко зелена в студения зимен пейзаж. Това е напомняне за многото блаженства, които ни се предлагат.

Посланията на бодливата зеленика:

-                     Оставете красотата си да блести, дори и във време на летаргия и застой.

-                     Управлявайте деня и оставете вашата щедрост да бъде заветът ви

-                     Енергията на живота съществува по всяко време и навсякъде.

Древните келти носели Холи в домовете си, за да внесат радост и настроение в ежедневието си през зимните месеци, а също и като символ за късмет.

Както дъбът привлича мълнии, така Холи ги отблъсква. Често я посаждали покрай домовете си, за да ги предпазва от мълнии, заради което Холи е символ и на защита. Науката е открила, че назъбената форма на зелениката действа като естествен гръмоотвод. Листата на Холи са много бодливи, което е друга метафора за защита, бдителност и инатливи победи. Когато усещате стените да се затварят около вас и да ви притскат, повикайте Холи, инвокирайте защитните й качества и ще откриете скоро, че няма нужда да сте повече в защита. Холи ще ви защити и ще ви помогне да победите.

Като владетел на зимата, Холи се асоциира със сънищата и подсъзнанието. Друидите често инвокирали нейната енергия, за да им помага в работата със сънищата и духовните им пътешествия.

Холи е най-често свързвана с коледния сезон. Със своите весели червени плодове и зелен цвят, е предпочитана украса за празника. Присъствието на Бодливата зеленика на Коледа всъщност има за цел да представи кулминационно събитие в духовния ни живот - пробуждането любовните сили на сърцето, пренесени в интериора на нашия Аз. Бодливите листа на зелениката представят също трънливия венец на Иисус, когато бива разпънат на кръста. Плодовете на растението символизират кръвта, която е пролял Иисус, заради тръните.

В езическите времена Холи се смятало за мъжко растение, а бръшляна  - за женско. Стара традиция от средните земи на Англия разказва, че което от двете е донесено първо в къщата през зимата, ще е ясно кой ще упрявлава годината  - домакинята или домакинът на къщата. Не било хубаво, обаче, да се внесат едновременно преди коледното празненство.
В България, освен като бодлива зеленика, това растение е познато и като джел или самодивски чемшир.

Билки и растения: Имел

/Снимка: www.christmastreescirencester.co.uk/

Повечето хора асоциират имелът с целувки, както е и обичаят, ако някой застане под китка имел, закачена над главата му. Едва ли знаете, че векове преди Христа имелът се е използвал като религиозен символ в езически ритуали. За древните друиди имелът е свещен символ с магически и лечебни свойства.

Тези древни хора вярвали, че имелът лекува болести, прави хората и животните по-плодовити, защитава от вещици, носи добър късмет. Всъщност, имелът бил толкова свещен за друидите, че ако двама врагове се срещнали под дърво, на което растял и те оставяли оръжията си, разменяли си поздравления и установявали временен мир до следващия ден.

Когато друидите открили имел, растящ на дъб, използвали златен нож, за да го отстранят и внимавали да не докосне земята, за да не изгуби силите си. след това принасяли в жертва бял вол в чест на събитието.

Имелът не бил позволен в християнски свещени места за дълги години, заради неговата употреба в езически ритуали, но не е особено ясно как се е превърнал в част от коледния сезон.

Имелът е паразитно растение, което расте на клоните на ябълкови дръвчета, върби, дъбове, липи . Ражда бели плодове. Ботаническа аномалия, това е единственото цяло растение, считано за истински паразит, тъй като най-често убива дървото, към което е прикрепено.

Нарича се „Билката на кръста”. Според легендите дървесината на това растение е използвана за божия кръст, а след това е превърнато в паразит. Обичаят за окачване на имел из къщата най-вероятно произлиза от друидската традиция на обезоръжаване и размяна на поздравления, докато враговете са под имела. Жреците изпращали младежи, носещи клони имел, за да отпразнуват новата година.

Откъде произлиза традицията за целуването под имела? Една легенда твърди, че тази практика идва от англичаните, които, след всяка целувка, откъсвали по едно плодче от клона и го изхвърляли. Когато плодчетата свършели, целувките спирали. Разбира се, натежалите от плодове клончета, били горещо търсени за празниците.

През осемнайсти век размяната на целувки под имела дори придобила силата на обещание за брак. На Коледа млада жена под имела не може да откаже да бъде целуната. Целувката може да означава любов, дълготрайно приятелство и добра воля. Вярвало се, че ако остане нецелуната, няма да се омъжи през идната година.

Друга легенда идва от Скандинавските страни. Балдер, богът на мира, бил убит от стрела, направена от имел. Животът му бил върнат по молба на други богове и богини, а имелът бил даден на богинята на любовта, за да предотврати повторната му смърт. Тя казала на всички, които минавали под него, трябвало да получават целувка, за да покажат, че това не е растение на омраза, а на любов.

Преди да се превърне в символ на любовта, това растение е използвано в медицината от векове. Използва се в лекарства за епилепсия. Токсичността на плодовете му, обаче не е потвърдена. Има редки случаи, в които яденето на плодовете му е наранявало деца и то в големи дози. Плодовете му са токсични за котки и малки животни. Ако имате такива, окачвайте изкуствен имел за празниците, за да не пострадат.