Сабати: Юл – Зимното слънцестоене

(Снимка:www.turningground.com)

Много от езическите празници и вещерските сабати предхождат други модерни религиозни празници. Тези традиции от далечното минало, живи и до днес, по един или друг начин, са дали много на модерните празници, макар и някои от религиите изобщо да не биха искали да си го признаят. Юл е последният сабат в Колелото на годината и доста си прилича с Коледа, макар и да е само няколко дни по-рано от нея. Юл следва обичаи, традиционни за сезона – декорирането на дръвчета, пеенето на празнични песни, подаряване на подаръци, бъдници и, разбира се, имел. 

 Всъщност, някои последователи на мистичните учения дори правят сцена с Рождението Христово, само че тя изобразява Майката Природа, Бащата Време и рождението на сина им Слънчевият бог. Коледа е доста близко до езичеството,  отколкото до християнството с асоциациите за северняшкото гадание, келтските ритуали за плодовитост. Поради тази причина доста са отричали празнуването на този празник. А също и защото е бил твърде тясно свързан с рождението на старите езически богове и герои. За много от тях (като Едип, Тезей, Херкулес, Персей, Язон, Дионисий, Аполон, Митра, Хор и дори Артур) има легенди  за рождението им, тяхната смърт и прераждането им, които са твърде близо до историята на Иисус. А доста от тях го предшестват чисто хронологически.

Поначало, корените на празника Юл са дълбоко в цикъла на годината. Това е Зимното слънцестоене, което отбелязва  най-дългата нощ и най-късия ден. Рождението на Слънчевия бог. Ето защо някои последователи на уиката и други подобни учения, смятат, че имат почти същото право да си присвоят празника, колкото и християните, дори и по-голямо, тъй като вторите са позакъсняли с неговото присвояване и дори неведнъж са го отричали. В западните традиции Дева Мария ражда Иисус на 25ия ден, но не знаели кой месец. Най-накрая, през 320 г след Христа, католически свещеници в Рим решават да бъде декември, в опит да  асимилират митраичното честване на римляните, фестивалът Юл на саксонците и Среднозимието на келтите.

Никога не е имало преструвка, че датата, която най-сетне избрали, е точна. Овчарите не водят стадата си на паша през нощта по чукарите насред зима. Знаейки това, източната половина на църквата продължава да отрича 25 декември, предпочитайки подвижна дата, определяна от астролозите, съгласно лунния цикъл.

И така, въпреки несигурния старт (в продължение на над три века никой не знае кога точно трябва да се е родил Иисус), 25ти декември започва да се утвърждава. Към 529та година вече е граждански празник и работата на този ден е забранена (освен за готвачи, пекари и всички, които допринасят за доброто настроение на този празник) от император Юстиниян. През 563 година, Съветът на Брага забранява празнуването на този празник, точно 4 години по късно друг Съвет обявява 12те дни от 25 декември до Богоявление за свещени и празнични. Тази последната част сигурно е трудно разбираема за повечето от съвременните работещи хора, които едва успяват да си вземат и един почивен ден. 

 (Снимка:www.sublime.ag)

Разбира се, християнската версия на празника се разпространява в много страни, не по-бързо от самото Християнство, което означава, че Коледа не бива празнувана в Ирландия до пети век, в Англия, Швейцария и Австрия – до седми, в Германия – до осми, а по славянските земи до девети и десети век. Не че тези страни са нямали зимни празненства. Много преди да са чували за Иисус, езичниците са гадаели за сезона, носейки юлски бъдник, пожелавайки си му нещо, палейки го от останките на миналогодишния бъдник. Гатанки се разказвали и трябвало да се открие отговора им, практикували се магии и ритуали, диви глигани се принасяли в жертва, заедно с големи количества алкохол, царевични кукли се носели от къща на къща, заедно с пеенето на празнични песни, правели се ритуали за плодородие /момичетата, които стояли под имела не били обекти само на целувки.../, гадаело се за идната пролет. Много от тези езически обичаи, в доста разводнена форма, са навлезли в християнските празници, въпреки, че не всички осъзнават корените им.

За модерните вещици, Юл (идва от англосаксонската дума юла, която означава Колелото на годината) обикновено се празнува на самото зимно равноденствие, което може да варира с няколко дни, тъй като обикновено се пада около 21 декември. Нисш Сабат в модерния календар, един от четирите четвъртини на годината, но много важен! Обичаите все още се следват с голям ентусиазъм. Някога юлският бъдник е бил център на празненството. Палел се в навечерието на слънцестоенето и трябвало да се запали от първия път, а след това и да продължи да гори за 12 часа, за да има късмет. По-късно бил заменен от юлското дръвче, като вместо да бъде запалвано, палели свещи, поставени по него. Излишно е да се казва, че подобно дръвче трябва да се отсече, а не да се купи и трябва да се изгори, което правилният начин за освобождаване от свещен обект. 

 (Снимка: davidvictorvector.blogspot.com)

Заедно с вечнозелените дръвчета, холи, бръшлянът и имелът също са важни растения за сезона, за две от които може да си припомните тук :

Имел

Холи (илекс, бодлива зеленика, джел, самодивски чемшир)

Средновековният коледен фолклор е безкраен – животните ще коленичат, когато Святата нощ настане, пчелите ще зажужат стотния псалм на Коледа, ветровита нощ ще донесе добър късмет, а човек, роден на Коледа, ще вижда Малките хора, отварянето на всички врати в полунощ ще накара всички зли духове да напуснат дома и ще имаш по един щастлив месец за всеки коледен пудинг, който опиташ, дръвчето трябва да се махне преди Дванайсетата нощ или ще има само лош късмет. Друго поверие казва, че може да се гадае за времето на всеки един от идните месеци по дванадесетте дни до Богоявление.

Друга част от празника е почитането на смъртта на Стария бог, който е Владетелят на зимата. Този древен бог има много имена, освен Светия Крал, включително Один, Арлекин и, разбира се, Санта Клаус. Той бива изобразяван като стар мъж, величествен и често веселяк. Понякога той е показан като крал в хермелинови одежди, друг път е шут, Крал на глупците. Старият бог е Владетелят и на смъртта, на Духовния свят и магията. Той е Богът на гората, на животните, на лова.

Символи на Юл:

Звънчета – древните езичници звъняли със звънчета, за да прогонят демоните, които излизали по време на студената и мрачна зима.

Свещи – палели ги, за да премахнат зимната тръпка и да окуражат слънцето да изгрее.

Мента – прохладата на ментата символизира зимата, а топлината на ментата – Слънцето.

 Елфи – Земята на елфите е населена с духове, създали слънцето. Включването на елфи в ритуалите на Юл ги окуражава да освежат слънцето, за да грее отново

Холи – яркозелените листа и червените плодчета символизират прераждане

Светлина – домовете и празничните дръвчета се декорират със свещи, за да изплашат нежеланите духове

Имел – плодородие

Декорациите – германските народи декорирали дръвчетата си с плодове, сладки, бисквитки и цветя, за да символизират охолството и изобилието, което ще дойде, когато Слънцето започне да топли земята отново.

 (Снимка:forum1.aimoo.com)

Сливов пудинг – приготвял се повече като форма на гадаене, отколкото за ядене. Докато се приготвял, всеки член на семейството разбърквал тенджерата и си пожелавал нещо. После се пускали в сместа пръстен, монета, копче и напръсник. Пръстенът бил за брак, монетата за богатство, копчето и напръсникът символизирали вечния ерген или вечната стара мома. Ако някой от тези предмети ти се паднел, това предричало идната година за теб.

Северният елен – впрягът, който дърпал колесницата на северната богиня Фрея.

Санта Клаус – може и да произлиза от легендите за Один, богът на ветровете, който бил способен да лети през най-бурните нощи .

Шейната – Фрея прекарала 12 дни след Зимното слънцестоене в пътуване с шейната и раздаване на подаръци на добрите и гадости на пакостливите.

Снежинката – формира се от сълзите на Деметра, които изплакала, след като Персефона отишла в Подземния свят. Снежинките имат 6 страни, а 6 е нумерологичното число, свързвано с любовта.

Дванадесетте дни на Коледа – започват със Слънчевите празненства на древните египтяни и се смята, че дванадесетдневните празненства може да са създадени в чест на зодиакалното колело.

Венецът – кръглата форма на венеца символизира вечност, безкрайният кръговрат на раждане, смърт, прераждане.

Подходящ тамян – бор, смирна, кедър

Камъни – рубин, диамант, гранат, хелиотроп, изумруд, чист кварц

Сабати: ЛАМАС ИЛИ ЛУГНАСАД

Още едно завъртане на колелото и жътвата е пред нас. Този сабат е познат под името Ламас или Лугнасад, в зависимост от това къде и как се празнува. Ламас произлиза от думите „хлебна меса” и се отнасят за жътвата на житата, подготовката и печенето на хляб в чест на даровете на сезона. Бог приема формата на Зеления човек, на Краля на жътвата или Житния баща. Лугнасад отдава чест на келтския слънчев бог – Луг. Неговото желание да се жертва осигурява това жътвата да е богата.

Продължавайки цикъла на Колелото на годината, има още две жътви, които ще се състоят в процеса на прибиране на реколтата. Втората е на Есенното равноденствие, наричана още Мейбън, а третата, последна, е Самхейн, познат като Хелоуин.

Времето на Ламас маркира края на сезона на растежа и, ако е успешен, е благословен с препълнени кошници от летни зеленчуци и плодове, поставяйки началото на останалите жътви. Житата са натежали и в своя пик, златисти и кафяви, чакащи косата на жътваря. Изкусителен аромат на прясно изпечен хляб и плодови пайове ни зове от полето и овощната градина. Докато събираме това охолство в себе си и любимите ни хора, голямата жертва на онова, което е останало зад нас или посечено твърде рано, е видима за нас.

Ламас представя съюза между слънцето и земята в техните форми на слънчевия бог Луг и богинята Майка на Житата. Слънцето е позволило на земята да роди тези дарове. А сега, когато слънчевата енергия залязва, Богът трябва да послужи като доброволна жертва и да сетрансформира, както житото се реже и се предлага на Майката на жътвата, за да няма гладни. Този аспект на жертвоприношение се почита при събирането на овес, жито и ечемик. Печенето на традиционен Хлебен човек от тесто, направено с току що отрязаното жито, е начин да се консумира енергията на жътвата, дарена от живия дух на Бога, трансформиран в ожънатото жито. Кръговратът на смърт и обновление е признат от семената, които остават от ожънатото, които ще бъдат засадени напролет. А ние се превръщаме в живата есенция на слънцето и земята, бога и богинята.

Друга важна част на този фестивал е бирата. Бирата е била доста популярна сред келтите в ранното им съществуване. Жътвата не означавала само храна, но и алкохол. Тези двете неща в комбинация с игрите = голямо парти. Важността на бирата продължила и през Средните векове, когато имало строги правила за нейното създаване и лицензи, дори тестове на вкуса, които се администрирали, за да бъдат спазвани правилата. Една от малкото индустрии, които можели да се управляват от жени.

В Гърция, в края на юли, богът на растенията Адонис е почитан с минимум осемдневен фестивал. Неговият фестивал съвпадал с появата на Сириус и началото на жегата по това време на годината. Вярвало се, че появата на тази звезда увеличавало ефектът на нашето слънце. Още повече – вярвало се, че Адонис прекарвал половината година с Афродита – когато земята разцъфтява, а другата половина – с Персефона, когато било зима.

Римляните имали фестивал Хераклея, на който дават почит към Херкулес. Имало много игри и състезания. Опус фестивал се провеждал, където почитали Богинята и Лейди Красота.

В Сирия или Вавилон това било времето, когато Таммуз, богът на растенията, бил изкормен от бик и умрял. Неговият консорт – Ищар, слязла в Земята на мъртвите, за да си го прибере. Тогава била заловена в плен, а земята била опечалена – тоест, било зима. Чрез магията на Еа, двойката била освободена и преродена в света – пролетта, и се обичала – лятото.

В северните страни, Ламас бил в чест на Сиф (роднина) на Златната коса (препратка към цвета на житните класове). Нейният съпруг бил бог Тор, на гръмотевиците и дъжда. Царевицата й растяла, заради неговия напоителен дъжд. Локи, който се асоциира с опустошителния огън, жегата и Сириус, е почитан по време на Локабрена (изгаряне на Локи или главнята на Локи), заради късането и рязането на житата.

В края на Юли Сириус се изгрява на небето точно преди появата на слънцето и това отбелязва Египетската нова година. В това време на годината Нил прелива и напоява долината. Заради това Сириус е познат като Септит, Носителят на Водата и се идентифицира с Изида, консортът на бога на растенията Озирис. Вярва се, че нейната магия го върнала към живота и се прави фестивал, на който Изида търси Озирис в Мрака.

Ламас бил време на празненства, включващи конни надбягвания, състезания по бойни изкуства, ритуали за доброто на жътвата. Също бил време на ритуалното откриване на ловния сезон и събиране на стриди и други морски дарове. Добитъкът и конете били карани да преплуват малко разстояние във водата, за да бъдат здрави до следващата година.

Традиционно се празнувал на върха на хълм или на свещен кладенец. Игри и състезания се провеждали. Често бик бивал пренасян в жертва и след това имало пир, естествено с бика като основно блюдо. Пробни бракове се сключвали на този ден. Вярвало се, че по това време феите се бият  в името на плодородието на земята и успеха на реколтата. (Често гръмотевичните бури по това време се свързвали с това събитие).

Имало и традиционна битка – ритуален бой между две групи с мечове, пръчки или копия. Победителят бил спокоен, че земите му ще са плодородни.

Какво може да се прави на Ламас:

-                     Първият плод за годината – сложете първият плод за годината на олтара си по време на церемонията. Това може да включва боровинки, ябълки, праскови, сливи и проче. Е, в днешно време имаме целогодишно всякакви плодове, но тогава не е било така.

-                     Плетене на венци от жито, царевица и мак. Може да ги носите по време на церемонията. Заровете ги в дупка в земята в края на церемонията като жертвоприношение.  

-                     Изпечете хляб

-                     Направете си вино

-                     Наберете си поне едно цвете. После, като приключи празненството, заровете го с благодарности, за да отбележите края на лятото. Направете го особено значимо, като използвате рождените си цветя.

-                     Направете заклинания за воини или ловци – тъй като повечето от нас не ловуват вече животни и не ходим на война буквално, помнете, че това може да представя борба или лов за знание, например.

-                     Може да украсите някой кладенец, ако имате под ръка де.

-                     Наблюдавайте метеоритен дъжд

-                     Ако не сте гледали всички филми на ужасите, в които има разни кукли, първо сте невероятни късметлии, второ може да си направите кукла от царевична шума за късмет и защита, а после я изгорете или реенергизирайте на Имболг.

-                     Изпечете собствен хляб във формата на човек. Когато изпечете хляба, изяжте го или го споделете и избройте поименно трансформациите, които търсите в живота си. Добре е също при търсене на работа. На сутринта дайте останалите трохи от хляба на птиците.

-                     Палете оранжева свещ всяка вечер поне седмица покрай фестивала и пръскайте щипка сол в пламъка, за да се освободите от всякакви несправедливости, които не могат да се оправят и не ви оставят намира.

-                     Ако като цяло не чувствате, че справедливостта тържествува за вас, вържете изсъхнали треви или отскубнете листенцата на умиращо цвете – по едно за всяка несправедливост, а после ги хвърлете в течаща вода или ги заровете.

-                     Ако сте във връзка – сега е времето да се обвържете, тъй като по това време двойките се вричали за година и 1 ден.