Змийският символизъм в
повечето култури се върти около пъричната животинска сила и обръща внимание на
превъзходството на половете – и мъжкия, и женския. Змията е символичен мост
между лунните и слънчевите асоциации, както и аспектите на водата и огъня.
Извивайки се в своята полярност, тя символизира двойнственост и търсенето на
баланс.
Цикличност, прераждане,
търпение, плодовитост, вечност, баланс, хитрост, интуиция, осъзнатост, лечение,
интелект, защита, трансформация, окултизъм, знание, мъжко/женско, Ин/Ян,
двойнственост.
Като символ в индианската
култура, змията може да бъде мъжкото начало, считана за фалически символ. Друго
тълкувание в тази култура е на женското начало и майчинството.
Древните келти считали
змията за символ на тайнственото знание, хитростта и трансформацията.
Последният символ идва от способността на това влечуго да сменя кожата си.
Физическо доказателство за оставянето зад гърба на старото си аз и появата на
една нова и по-добра версия.
Изчезването й през
студените месеци и призоваването й през слънчевите маркира връзката й със света
на сенките – способността й да живее в света на мрака за дълъг период от време.
И алтернативно змията меко се пренася в прегръдките на слънцето и така
капсулира веруюто на древните магьосници за перфектния ритъм на естественитес
или.
Източноиндийски мит нарича
змията с дума, която се асоциира със стихията вода. Имайки качествата на водния
символизъм като емоция, любов, движение, змията се счита за женски аспект и
олицетворява грижовността, любящата същност и мъдрите качества на
женствеността.
Кадуцеят на Асклепий,
символ на медицината, е обгърнат от две змии, които символизират баланс,
единство и регенериране.
Двойните змии са често
срещани в повечето символични езици на културите. Те изобразяват връзката между
първичните сили, интегрират противоположностите, напредналата комуникация,
свързват се на божествено ниво, правят цяло нещо, което е било разделено.
Няма съмнение, че образът
на змията е обединяваща сила, въплъщаваща в себе си безброй послания за онези,
които са способни да ги разчетат.
В алхимията съществува
образа на уробороса – ядящата опашката си змия – вечност и концептуална цялост,
която се поглъща с неутолима страст.
Онези, които са привлечени
от змиите, а и обратното, са надарени със способността да възприемат живота
през нестандартни очила. Змията като тотем притежава следните качества:
естествена способност да балансира енергиите, дипломатичност и тактичност в
сферата на речта и писането, динамична интуиция, импулсивност, но не и без внимателно
обмисляне на ситуацията.
