Валпургиева нощ

 /Снимка: czarownice.com/

Валпургиевата нощ е традиционен празник за Северна Европа и Скандинавските страни, който се празнува през нощта на 30 април срещу 1 май. В Швеция типични дейностти за празника включват пеене на традиционни пролетни песни, палене на огньове. Във Финландия празнуват с карнавал, алкохолни напитки – по-конкретно сима, което е вид медовина. В Германия на този празник хората се обличат с костюми, правят си пакости и шеги един с друг, издават силни звуци, за да държат злото надалеч. Много хора окачват благословени китки на къщите и оборите си, зад а ги предпазва от злите сили. Понякога оставят парче хляб, намазано с мед и масло като приношение към фантомните хрътки. В Чехия празнуват този празник с церемониално изгаряне на фигурки на вещици или само метли на клади из цялата страна. Всъщност фестивалът дава възможност на чехите да ядат, да пият и да се веселят покрай бушуващия огън.

 /Снимка: www.fest300archive.com/

Основите на празника датират от езическите празненства на плодовитостта през пролетта. След покръстването на северняците, езическите празненства започнали да се комбинират с легендата са Света Валпурга. Тя била монахиня с английско потекло, която живяла в манастира Хайденхайм в Германия, а впоследствие станала игуменката на манастира. Хората вярвали, че Валпурга излекувала болестите на много болни местни. След смъртта си тя бива канонизирана като светица на 1 май. Въпреки че най-вероятно датата на нейното канонизиране е случайно съвпадение с датата на езическите празненства за пролетта, хората могли да празнуват и двата празника, спазвайки закона на църквата и без страх от наказание.

На тази нощ, която е точно на 6 месеца разстояние от Хелоуин, границата на световете изтънява, подобно на времето на нейния есенен събрат. Суеверията гласят, че вещиците, както и на Хелоуин, скитат през нощта и причакват пътници на кръстопът, мислейки им злото. Ако някой иска да види вещица, може да си облече дрехите наопаки и да пропълзи назад към кръстопътя. Друго наименование на тази нощ е Нощта на вещиците. Според немските народни приказки, на тази нощ вещиците долитат с метлите си на връх Брокен, намиращ се в източната част на Германия, за да отпразнуват началото на пролетта. Това било нещо като годишна среща на вещиците, където се разглеждали извършените дела от изминалата година и се правели планове за бъдещето. 

/Снимка: ensemble.va.com.au/

В миналото на тази нощ трябвало да се издигне защита над добитъка от вещиците. Вратите на обора се заключвали и запечатвали с три кръста. Клонки ясен,  глог, хвойна и бъз, някога свещени за езическите богове, сега се използват за защита срещу тях. Подкови се заковават над вратата. Звънчета се окачват на кравите, за да плашат вещиците.

Нощта преминава в Белтейн и празненствата продължават и на следващия ден.

Има много суеверия и поверия за тази нощ. Ето някои от тях:

-                     Ако вали през тази нощ, посевите ще са добри, но ако вали на 1 май – ще погинат.

-                     Ако спите с единия си чорап, ще откриете на сутринта в него косъм с цвета на косата на бъдещия си любим или любима. Момичетата се опитват да гадаят за темперамента на бъдещия си съпруг, като държат ленена връв за три дни пред образа на Дева Мария, а през нощтта на празника казват стихче, с което се надявали да им бъде показан какъв ще бъде техния съпруг. За това се съдело по връвта – дали е силна или се къса лесно, дали е мека или здраво сплетена.

-                       Ако мъж носи дрехи, направени с вълна, изпредена на Валпургиевата нощ, на следващия ден, по време на състезанието по стрелба, щял да уцелва винаги десетката, защото Дяволът бил щедър към любимците си.

По време на Валпургиевата нощ, както и на Хелоуин, странни неща се случват. Сънищата са повече видения, отколкото сънища. А и на двата празника има една лудост, защото във всеки от нас има искра на езичеството, която се разгаря в подобни дни и ни кара да си облечем костюм, да запалим клада, да пийнем малко медовина, да попем дружно и да потанцуваме около огъня... може и голи...