Петъчна приказка: ДЯВОЛЪТ, КОЙТО ПОЗНАВАШ

 Снимка: Luis Royo 

Денят протече странно. През цялото време се чувствах все едно не съм сама у дома. Ту нещо ми дишаше във врата, ту чувах стъпки, ту някакъв пукот, трясък и прочее. Следобяд се бях облегнала в стола пред компютъра и си почивах между задачите. Ръцете ми лежаха в скута ми, а клавиатурата си беше на бюрото. Погледнах изморено през прозореца и се насладих на един облак във формата на дракон. Напоследък доста такива имаше. Когато върнах погледа си към монитора, всички косми по тялото ми настръхнаха. В прозореца на документа, който подготвях, имаше три реда с буквата „д”. Погледнах към ръцете си, погледнах към клавиатурата. Преглътнах мъчително. Сигурно бях преуморена, опитах се да се успокоя. Но вътрешно знаех, че не преумората причиняваше всички звуци, дъха във врата ми и трите реда призрачни букви на екрана на компютъра ми.

След толкова години продължавах да се съмнявам. Такава беше природата ми. Винаги си казвах, че ще повярвам само ако мога да видя и да пипна случващото се. А когато се случваше нещо подобно, съзнанието ми удобно успяваше да замаскира всичко в самозаблуждение и въображение.

Този път чувствах, че нещата нямаше да са толкова прости. Отидох и си сипах чаша чай. По дяволите! Знаех, че ругатните няма да ми помогнат, даже напротив, но бяха мизерна утеха за разбушувалото ми се сърце. Въздъхнах и отпих от живителната течност. Започнах да се разхождам из стаите и да ръся по ъглите сол от пакета, който бях взела с мен от кухнята. Засега това бе основната ми защита. Ръсех сол и мърморех позабравените думи. От колко време не ми се беше налагало... Знаех, че покоят не продължава дълго, но можех да се надявам, нали?

Мразех страха и ми отне години, за да се преборя с него. Усещах как се опитва да се завърне сега, бълбукайки в сърцето и стомаха ми, проправяйки си път към повърхността. Призовах най-доброто оръжие срещу него – хладнокръвието, и безмилостно смачках жалкото съществувание на страха. Нямаше да позволя тази слабост да ми коства повече, отколкото бих искала да дам.

Навън вече се бе стъмнило, когато пакетът със солта свърши, а чаят бе отдавна изпит. Време беше да си лягам. Не си позволих да се поддам на паниката от мрака. Напротив. Загасих всички лампи и се потопих в него, за да се преборя с неговото влияние. Той нямаше власт над мен!

Легнах си. Въртях се дълго – ту ми беше студено, ту изгарях от жега. Накрая се предадох и отворих очи в мрака. Започнах да си мисля  за онзи актьор от новия сериал. Беше добър екземпляр и определено успяваше да завладее вниманието ми. Призовах чертите му в съзнанието си. Яркосините му очи ме гледаха от волево лице с добре оформена челюст. Косата му падаше на непокорни кичури, които бяха осветявани от огъня, който гореше зад гърба му. Той свали ризата си и светлината на пламъците погали кожата му със златните си лъчи. Леглото проскърца под тежестта му, когато бавно и хищнически се изправи над мен. Тялото му се притисна в моето и изстенах доволно. Бях хипнотизирана от очите му, от светлината, от силата, която се криеше в него. Сливането не беше предшествано от излишни ласки – нямаше нужда от тях. Извих гръб към него, докато ръцете му шареха по кожата ми. Ритъмът беше сладостен и толкова чувствен.

Помислих си, че никога не съм усещала толкова ясно и ярко някой мъж в съня си. Постепенно започнах да се пробуждам, а усещането не изчезваше, нито тласъците. Светлината на пламъците изчезваше постепенно, колкото по-будна ставах. Протегнах ръце, за да хвана лицето му и да го придърпам за целувка. Отворих очи и го видях в мрака. Не е особено приятно да се събудиш с демон без глава върху себе си. Преглътнах хладнокръвно, докато наблюдавах как кръвта се стича върху мен от мястото, където би трябвало да има глава, но зееше гротескна рана, прошарвана от белотата на оголени кости. Ръцете му, които бяха с размерите и вида на зловещи клони, се опитаха да ме притиснат и да ме смачкат. Със силата на волята си успях да накарам своите ръце да се задействат и да спрат набезите на клоните. Освободих се от хватката му, макар и все още да беше върху мен. Колко е изнервящо да няма глава, мислех си. В съзнанието ми проблесна дума и въздъхнах с облекчение:

-                     Върви си, Езриел! – тихо, но твърдо казах аз. Чу се вой на негодувание от липсващата глава и демонът изчезна. Отпуснах се и усетих как започвам да треперя.

-                     Мамка му! – процедих през тракащите си зъби. Адреналинът бавно напусна тялото ми и потта изсъхваше по дрехите ми, по-скоро остатъците от дрехи. Демонът ги беше разкъсал. Любимата ми тениска, със съжаление си помислих.

След няколко минути успях да си наложа да стана. Облякох нова тениска и излязох на балкона да изпуша цигара. Тялото ми тръпнеше все още – къде от остатъчния адреналин, къде от нещо друго. Мразех инкубите. Бях преполовила цигарата, когато започнах да рисувам с нея знаци във въздуха, който затрептя от вибриращата покрай мен сила.

-                     Мориел, ела при мен! – казах, когато нарисувах последния знак. Усетих как се прозорците се разтресоха зад гърба ми и след малко две ръце, слава богу не клони, ме прегърнаха и устни, още едно слава богу, целунаха врата ми. Отпуснах се в обятията.

-                     Липсваше ми, Лисандра. – тръпки от удоволствие пролазиха по тялото ми, когато чух гласа му.

-                     Ти на мен не, Мориел. – той се засмя в рамото ми и ме завъртя към себе си. Зелените му очи искряха в мрака като два изумруда на лунна светлина. Подуши ме леко и чух изръмжаване:

-                     Ще го убия!

-                     Спокойно, не би си позволил втори път да ме посети.

-                     Не и след като си поговоря с него. Знае, че ти си моя!

-                     Не, Мориел, не знае.

-                     Защото скоро не си ме викала! – не си направи труда да прикрие негодуванието си.

-                     Защото знаем, че нещата не са прости! – отвърнах аз. Той ме погледна и кимна отсечено. Права бях.

-                     И за да са още по-сложни, трябваше да премина през пакет сол, за да дойда при теб сега. – нацупено имрънка той.

-                     Хайде, хайде, и по-лоши неща си преживявал.

-                     Да, все още помня онази светена вода, която ти подариха от манастира. – тялото му се разтресе от неприятна тръпка.

-                     Те се притесняваха за мен. – нежно му казах и погалих лицето му.

-                     Лисандра, те искаха да те изгорят на клада!

-                     Ако бяхме няколко века по-рано – щяха да го сторят. Но тъй като не сме, а те са от същата страна на барикадата, се опитаха да ме вкарат в правия път. Наскоро разбраха, че няма смисъл – душата ми е загубена. – той се ухили и зъбите му проблеснаха в мрака.

-                     О, не, душата ти е абсолютно в безопасност, скъпа моя. – аз се изсмях с ирония. Напротив, аз най-добре знаех, че душата ми е изгубена. Усещах го, докато си мислех с нетърпение как искам да съм час по-скоро в леглото с него. Той прихвана нюанса на мислите ми и изръмжа тихичко.

-                     Защо ме извика тази вечер, Лисандра?

-                     Защото Езриел беше при мен. – убийствен блясък се появи в очите му.

-                     Това го знам, но не обяснява присъствието ми тук сега.

-                     Той не беше ти. – простичко му казах аз. Демонът застина и в следващия момент вече ме беше грабнал, обвивайки ни с крилата си. Обожавах това усещане. Нищо не можеше да го замени. Притиснах се към него и знаех, че съм си у дома. Вещица, изпитваща ужас от всичко свръхестествено, съмняваща се винаги в собствените си очи и сетива, но обичаща безрезервно един луд демон.

-                     И аз съм? – зъбите му прокарваха огнени следи по врата ми. Потреперих и отворих с махване на ръка вратата.

-                     Дяволът, който познавам...  – отговорих и пламъците избухнаха в спалнята ми, за да осветят любимото ми демонично лице. Това беше раят! (Фигуративно казано, разбира се!)

ЦВЕТЯ И БИЛКИ: МОМИНА СЪЛЗА

/Снимка: www.jambarteambuilding.com/

Момината сълза е пролетно цвете с малки, подобни на камбанки, цветчета с бял цвят. До есента цветовете сe превръщат в малки алени плодчета, всяко от които съдържа една семка.

Има легенда, в която се разказва, че един светец се бил срещу велик дракон и успял да го победи след дълга битка в гората. Светецът със сетни сили издържал безбройните часове, понесъл не една и две сериозни рани, но където капки от кръвта му падали, там израствали момини сълзи.

Момината сълза е силно отровна и по никакъв начин не трябва да се консумира! 

Твърди се, че е любимо цвете на феите. Понякога е наричано Чашата на феите, защото прилича на чаши, които феите за окачили, докато танцуват. Цветчетата звънят, когато фетие пеят. Казват, че момината сълза цъфти на гроба на екзекутираните за престъпления, които не са извършили. Посаждането им в градината предпазва от призраци и зли духове. 

Въпреки че някои хора смятат за лош късмет да се внесат момини сълзи в дома, във Франция все още си раздават букети с това цвете на Белтейн, за да имат добър късмет през годината. 

 /Снимка: boisdejasmin.com/

Ароматът на момината сълза привлича славеите и дава на хората силата да виждат по-добър свят. 

На езика на цветята момината сълза означава „завръщане на щастието”. Символ са на чистота, сладост и смирение.

Това цвете се свързва с Мая, най-голямата от Седемте сестри и богиня на растежа, полята и пролетта. Тя и Зевс са родители на Хермес. Тя е бабата на магията, която Хермес създава. Месец май е кръстен на нея. В миналото жените са били единствените, на които е разрешавано да я почитат. 

В древни времена в Рим този месец е бил време за пречистващи и религиозни ритуали, поради което бил изключително неподходящ месец за женитба. 

Момината сълза се асоциира със зодия Близнаци, поради връзката с Меркурии /Хермес/. Близнаците управляват ясновидството, призоваването, а тъй като Меркурии властва над магията, това е добро растение за церемониялна магия или гадаене. 

Отново заради връзката с Меркурий момината сълза е използвана за лечение на болести на ума като меланхолия, депресия, епилепсия, удар. 

 /Снимка: tripwow.tripadvisor.com/

Народът вярва, че когато се появят първите момини сълзи през май, вече е време да се засадят доматите. 

Корените на момината сълза се използват за направата на лекарства. Използва се за сърдечни проблеми, инфекции на уринарния тракт, при слаби контракции, епилепсия, инсулти и последващите парализи, конюнкивити.  

Момината сълза по никакъв начин не трябва да се прилага без напътствията на опитни билкари или лекари, тъй като е силно отровна! 

 /Снимка: www.fragrantica.com/

СИМВОЛИ: КОТКА

 /Снимка: Личен архив на Принцесата/

Като древно символично животно на келтите, котката е Пазител на Отвъдното. Тиха и мистериозна – котката отговаря на изискванията за пазителите. Котките пазят тайните на отвъдното само за себе си, докато лукаво наблюдават нашия свят, който не вижда и не разбира дълбините на тяхното познание. Черните котки, обаче, в келтските поверия се смятат за зло и са били принасяни в жертва.

В запазните традиции черните котки са асоциирани с вещерството. Причината за това е, че черният цвят бил свързван със злото на нощта, а котката е асоциирана с трансформацията, както булото на нощта променя възприятията ни за реалността.

В древен Рим котките били свещени за Диана, лунната богиня. Те били считани за пазители на дома и символ на домашното благоденствие. 

  /Снимка: Личен архив на Принцесата/

Мюсюлманите почитат котката, тъй като спасила Мохамед от атаката на свирепа змия. Те смятат честата маркировка на челата на котките във формата на „М” за знак на пророка. /”М” за Мохамед/

В северните легенди котката е изобразявана теглеща колесницата на богинята на плодородието – Фрея, поради което е смятана за благословия над новородените и добра поличба за онези, които увеличават семейството си.

В древен Египет котките са били свещени и са изобразиявани на главата на тяхната лунна богиня – Баст. В нейна чест котките дори били мумифицирани, заедно с мишки, които да им бъдат храна в отвъдното.

  /Снимка: Личен архив на Принцесата/

Някои от символните значения на котката са: проницателност, хитрост, тайнственост, мистериозност, интелигентност, интуитивност, свръхестественост, селективност, независимост.

Котките са неизчерпаеми източници за символни послания на промяна, гъвкавост, адаптивост. Често, когато котка се появи изведнъж в живота ни, това е послание за нас да разчупим рутината и да направим свежи промени в живота си, а също и да бъдем по-гъвгави в мисленето си.

Котките могат и да се държат настрана, което ни казва, че трябва да се дистанцираме от хора и ситуации. Понякога най-добрия начин да решим проблем, е когато се отръдпнем от него. 

  /Снимка: Личен архив на Принцесата/

Мистерията е основният символ на котката. За съжаление, нейната непредвидимост е дала лошо име на котката в някои сфери, особено що се отнася до вещерството. Мистерията е послание, че имаме сила над илюзията. Напомня ни да не падаме жертва на фалшиви вярвания, да не се заблуждаваме от невежество. Трябва да осъзнаем, че когато се обърнем към своите сърца, умове и души, и повярваме в себе си, винаги ще ни бъде показана истината.