Много от езическите празници
и вещерските сабати предхождат други модерни религиозни празници. Тези традиции
от далечното минало, живи и до днес, по един или друг начин, са дали много на
модерните празници, макар и някои от религиите изобщо да не биха искали да си
го признаят. Юл е последният сабат в Колелото на годината и доста си прилича с
Коледа, макар и да е само няколко дни по-рано от нея. Юл следва обичаи,
традиционни за сезона – декорирането на дръвчета, пеенето на празнични песни,
подаряване на подаръци, бъдници и, разбира се, имел.
Всъщност, някои
последователи на мистичните учения дори правят сцена с Рождението Христово,
само че тя изобразява Майката Природа, Бащата Време и рождението на сина им
Слънчевият бог. Коледа е доста близко до езичеството, отколкото до християнството с асоциациите за
северняшкото гадание, келтските ритуали за плодовитост. Поради тази причина
доста са отричали празнуването на този празник. А също и защото е бил твърде
тясно свързан с рождението на старите езически богове и герои. За много от тях (като
Едип, Тезей, Херкулес, Персей, Язон, Дионисий, Аполон, Митра, Хор и дори Артур)
има легенди за рождението им, тяхната
смърт и прераждането им, които са твърде близо до историята на Иисус. А доста
от тях го предшестват чисто хронологически.
Поначало, корените на
празника Юл са дълбоко в цикъла на годината. Това е Зимното слънцестоене, което
отбелязва най-дългата нощ и най-късия
ден. Рождението на Слънчевия бог. Ето защо някои последователи на уиката и
други подобни учения, смятат, че имат почти същото право да си присвоят
празника, колкото и християните, дори и по-голямо, тъй като вторите са
позакъсняли с неговото присвояване и дори неведнъж са го отричали. В западните
традиции Дева Мария ражда Иисус на 25ия ден, но не знаели кой месец.
Най-накрая, през 320 г след Христа, католически свещеници в Рим решават да бъде
декември, в опит да асимилират
митраичното честване на римляните, фестивалът Юл на саксонците и Среднозимието
на келтите.
Никога не е имало
преструвка, че датата, която най-сетне избрали, е точна. Овчарите не водят
стадата си на паша през нощта по чукарите насред зима. Знаейки това, източната
половина на църквата продължава да отрича 25 декември, предпочитайки подвижна
дата, определяна от астролозите, съгласно лунния цикъл.
И така, въпреки несигурния
старт (в продължение на над три века никой не знае кога точно трябва да се е
родил Иисус), 25ти декември започва да се утвърждава. Към 529та година вече е
граждански празник и работата на този ден е забранена (освен за готвачи, пекари
и всички, които допринасят за доброто настроение на този празник) от император
Юстиниян. През 563 година, Съветът на Брага забранява празнуването на този
празник, точно 4 години по късно друг Съвет обявява 12те дни от 25 декември до
Богоявление за свещени и празнични. Тази последната част сигурно е трудно
разбираема за повечето от съвременните работещи хора, които едва успяват да си
вземат и един почивен ден.
Разбира се, християнската
версия на празника се разпространява в много страни, не по-бързо от самото
Християнство, което означава, че Коледа не бива празнувана в Ирландия до пети
век, в Англия, Швейцария и Австрия – до седми, в Германия – до осми, а по
славянските земи до девети и десети век. Не че тези страни са нямали зимни
празненства. Много преди да са чували за Иисус, езичниците са гадаели за
сезона, носейки юлски бъдник, пожелавайки си му нещо, палейки го от останките
на миналогодишния бъдник. Гатанки се разказвали и трябвало да се открие
отговора им, практикували се магии и ритуали, диви глигани се принасяли в
жертва, заедно с големи количества алкохол, царевични кукли се носели от къща
на къща, заедно с пеенето на празнични песни, правели се ритуали за плодородие
/момичетата, които стояли под имела не били обекти само на целувки.../, гадаело
се за идната пролет. Много от тези езически обичаи, в доста разводнена форма,
са навлезли в християнските празници, въпреки, че не всички осъзнават корените
им.
За модерните вещици, Юл (идва
от англосаксонската дума юла, която означава Колелото на годината) обикновено
се празнува на самото зимно равноденствие, което може да варира с няколко дни,
тъй като обикновено се пада около 21 декември. Нисш Сабат в модерния календар,
един от четирите четвъртини на годината, но много важен! Обичаите все още се
следват с голям ентусиазъм. Някога юлският бъдник е бил център на
празненството. Палел се в навечерието на слънцестоенето и трябвало да се запали
от първия път, а след това и да продължи да гори за 12 часа, за да има късмет. По-късно
бил заменен от юлското дръвче, като вместо да бъде запалвано, палели свещи,
поставени по него. Излишно е да се казва, че подобно дръвче трябва да се
отсече, а не да се купи и трябва да се изгори, което правилният начин за
освобождаване от свещен обект.
Заедно с вечнозелените
дръвчета, холи, бръшлянът и имелът също са важни растения за сезона, за две от
които може да си припомните тук :
Имел
Холи (илекс, бодлива зеленика, джел, самодивски чемшир)
Средновековният коледен
фолклор е безкраен – животните ще коленичат, когато Святата нощ настане,
пчелите ще зажужат стотния псалм на Коледа, ветровита нощ ще донесе добър
късмет, а човек, роден на Коледа, ще вижда Малките хора, отварянето на всички
врати в полунощ ще накара всички зли духове да напуснат дома и ще имаш по един
щастлив месец за всеки коледен пудинг, който опиташ, дръвчето трябва да се
махне преди Дванайсетата нощ или ще има само лош късмет. Друго поверие казва,
че може да се гадае за времето на всеки един от идните месеци по дванадесетте
дни до Богоявление.
Друга част от празника е
почитането на смъртта на Стария бог, който е Владетелят на зимата. Този древен
бог има много имена, освен Светия Крал, включително Один, Арлекин и, разбира
се, Санта Клаус. Той бива изобразяван като стар мъж, величествен и често
веселяк. Понякога той е показан като крал в хермелинови одежди, друг път е шут,
Крал на глупците. Старият бог е Владетелят и на смъртта, на Духовния свят и
магията. Той е Богът на гората, на животните, на лова.
Символи
на Юл:
Звънчета
– древните езичници звъняли със звънчета, за да прогонят демоните, които
излизали по време на студената и мрачна зима.
Свещи
– палели ги, за да премахнат зимната тръпка и да окуражат слънцето да изгрее.
Мента
– прохладата на ментата символизира зимата, а топлината на ментата – Слънцето.
Елфи – Земята на елфите е населена с духове,
създали слънцето. Включването на елфи в ритуалите на Юл ги окуражава да освежат
слънцето, за да грее отново
Холи
– яркозелените листа и червените плодчета символизират прераждане
Светлина
– домовете и празничните дръвчета се декорират със свещи, за да изплашат
нежеланите духове
Имел
– плодородие
Декорациите
– германските народи декорирали дръвчетата си с плодове, сладки, бисквитки и
цветя, за да символизират охолството и изобилието, което ще дойде, когато
Слънцето започне да топли земята отново.
Сливов
пудинг – приготвял се повече като форма на гадаене, отколкото за ядене. Докато
се приготвял, всеки член на семейството разбърквал тенджерата и си пожелавал
нещо. После се пускали в сместа пръстен, монета, копче и напръсник. Пръстенът
бил за брак, монетата за богатство, копчето и напръсникът символизирали вечния
ерген или вечната стара мома. Ако някой от тези предмети ти се паднел, това
предричало идната година за теб.
Северният
елен – впрягът, който дърпал колесницата на северната богиня Фрея.
Санта
Клаус – може и да произлиза от легендите за Один, богът на ветровете, който бил
способен да лети през най-бурните нощи .
Шейната
– Фрея прекарала 12 дни след Зимното слънцестоене в пътуване с шейната и
раздаване на подаръци на добрите и гадости на пакостливите.
Снежинката
– формира се от сълзите на Деметра, които изплакала, след като Персефона отишла
в Подземния свят. Снежинките имат 6 страни, а 6 е нумерологичното число,
свързвано с любовта.
Дванадесетте
дни на Коледа – започват със Слънчевите празненства на древните египтяни и се
смята, че дванадесетдневните празненства може да са създадени в чест на
зодиакалното колело.
Венецът
– кръглата форма на венеца символизира вечност, безкрайният кръговрат на раждане,
смърт, прераждане.
Подходящ
тамян – бор, смирна, кедър
Камъни
– рубин, диамант, гранат, хелиотроп, изумруд, чист кварц
