СИМВОЛИ: ГЪЛЪБ

Знаете ли, че гълъбите произвеждат свое мляко? Нарича се гълъбово мляко и странност за птиците да дават мляко на малките си, но от тази странност идва символизма за грижовността. Гълъбите дори са символ на майчинството.

Те често спират да търсят храна точно преди да се излюпят малките. Този временен глад осигурява чиста формула на млякото, тъй като поколението не може да храносмели твърди частици в него. Саможертва в името на децата.

Гълъбът се асоциира с няколко майчини фигури в исторически план. Гълъбът в творбите с Дева Мария е виждан като символ на грижовността, посвещаването, чистотата и мира. Той е спътник и на богиня Ищар, Майката на асирийците. В тази насока гълъбът е виждан като обещание за надежда и освобождение.

Любов, грация, обещание, посвещаване, божественост, свещеност, саможертва, майчинство, пречистване, съобщение, надежда са само част от символите, които ни носи гълъбът.

Афродита, богинята майка на любовта, често е рисувана с гълъб в близост. Това е висша любов, дори по-голяма от самата богиня. Любов, която си затваря очите за недостатъците на човечеството и вижда в сърцето на чистия потенциал, разкрит само от прозрението в душата през очилата на любовта.

Светият Дух също е представен под формата на гълъб, тъй като повечето птици са виждани като небесни пратеници. А гълъбите, със своя хрисим вид лесно може да бъде ангелски двойник.

Гълъбите имат силно усещане за заобикалящата ги среда, поради което Хачиман, японски бог на войната, ги припознава като свой символ. Сред битката, конфликтът и шума на войната, гълъбът на Хачиман е символ на мира, който, в един идеален свят, ще настъпи след края на войната.

Символизмът, свързан с войната, ни води към концепцията за смъртта.  Душите на умрелите пребивават временно след края на физическия живот. Славянска легенда твърди, че гълъбът е символ на освобождаването на душата от земния й дълг. Всъщност, гълъбът е виждан като знак за завръщането на душата в небесния свят.

Индианците вярват, че гукането на гълъбите може да склони небесата да пуснат живителен дъжд. Дори вярвали, че появата на гълъби е знак за предстоящ дъжд. А по време на суша, индианците разчитали на гълъбите да ги заведат до вода.

Древните келти разчитали гласа на гълъба като зов за печал, тъй като той означавал преминаване на душа от земята в небесата. Циганите пък смятали, че гълъбите са нежни вестители, носещи послания за любов към сърцата ни от другия свят.