Билки: ГЛОГ

Глогът е дърво, което стига височина до около 12 метра. Плодовете са ярко червени до тъмно виолетови и са много харесвани от птиците. Белите цветчета излъчват лека миризма на гниещо месо, която привлича мършоядн и насекоми, които ги опрашват.

Crataegus oxyacantha е ботаническото име на глога. То идва от гръцкото kratos, “твърдост”, oxcux, “остър” и akantha “трън”.  В немската митология глогът символизира смъртта и се използвал в погребални клади. В древна Гърция младоженците били короновани с венци от цветове на глог, а сватбарите носели факли от същото дърво. То се асоциира и с Кардеа, римска богиня на брака и раждането.

По време на пролетните фестивали в Англия, олеми клони от глог били рязани и изправяни пред домовете. Наричали се Майски храсти и се декорирали с диви цветя. Въпреки че било приемливо да се украсяват извън дома, тяхното внасяне вътре със сигурност носело болест и смърт. Глогът се смятал за любимо място на феите, които живеели в него. Отсичането му се смятало за много лош късмет. Паднали клони след бури са идеални за дърворезба или правенето на жезли и тояги.

Беленус, Кардеа (позната и като Бялата богиня. Тя била любовница на двуликия бог Янус, който пазел всички потали), Химен, Мая и Флора са боговете и богините, асоциирани с глога. Той се смята за източник на мъжествена сила и е свързан с огъня и Марс.

В езическите религии глогът е считан за свещено дърво. Цветовете му са Майски цветя и се използват в пролетните празници и Майският кол се прави традиционно от глог или се декорира с цветовете му. Поставен около врати и прозорци, глогът ще предотврати влизането с взлом в дома или в духовния ви свят. Също така ще спре нежелани духове да пристъпят прага ви. Посаждането на глог около други дръвчета или около дома ви, ще ги предпази от мълнии. Ако се посади като плет около дома, ще пази от неприятелски настроени духове. Добавянето на глог към амулет, ще ви защитава от духове и зловредна магия. тръните могат да се използват, за да се маркира восък, да се пише с магическо мастило или да се поправи нещо с магическа цел. На анлглийски език има фраза „В името на Дъба, Ясена и Глога ”, останала от използването й в освещаване и ритуали. Тези три дръвчета се смятат за портали към света на феите.

Глогът се асоциира с любов, брак, здраве, плодовитост, целомъдрие, защита и смърт.

Кората на глога се използва като седатив, антиспазмолитик, диуретик и за регулиране на кръвното налягане. Също става за сърдечен тоник и проблеми с бъбреците. Цветовете и плодовете са стипчиви и са полезни за болки в гърлото.  Много вкусен ликьор се получава от плодовете на глога,  цветовете и плодовете могат да се правят на вино и плодови сладка. Листата на глога могат да се ядат и навремето са ги възприемали като „хляб и сирене”.

Тъмната страна на глога е, че той се използва в проклятия, но в повечето случаи с магическите билки, онези, използвани за лошо, се използват и като щит. Бъдете внимателни с магията с глог. Трябва да сте сигурни, че имате ясна цел в съзнанието си преди да го използвате за защита. Не искате този трънлив шубрак да ви ръфне отзад.

Има ранна християнска легенда, в която се твърди, че глогът се появява със смъртта на Христос. Чичото на Иисус бил Йосиф от Ариматея, който, според Новия завет, бил богат евреин и член на Санхедрин, древния съд на Йерусалим. Той търгувал с миньори от западния бряг на Великобритания. На едно от неговите търговски пътешествия взел Иисус със себе си. Двамата направили поклонение на Свещения остров Авалон.

Легендата разказвач, че по време на разпятието Йосиф събрал кръв от Иисус в бокал, който бил използван на Тайната вечеря и бил познат като Свещения Граал, и после го скрил в гробница. Години по-късно Йосиф се върнал в Авалон, носейки Свещения Граал със себе си. Когато стъпил на брега, той забил тоягата си в земята, а тя пуснала корени и разцъфнала в глог. Това било прието като знак, че християнството  ще процъфти в Англия и Йосиф построил първата християнска църква във Великобритания. Някъде наблизо скрил Светия Граал.

В английската хералдика глогът е символ на Дома на Тюдорите. Това се е получило, когато на 22 август 1485 година в битката на Босуъртското поле, Ричард ІІІ (крал на Англия) е победен и посечен от Хенри Тюдор, Граф на Ричмънд. По време на битката кралската корона, която Ричард ІІІ носел, изчезнала или била открадната. По-късно била открита скрита от Лорд Станли (доведен баща на Хенри) под един глог, който символично я сложил на главата на сина си. Хенри Тюдор е коронован за крал на 30 октомври 1485 година и става първият от династията на Тюдорите, които управляват до 1603 година.