А как мирише на пролет... и навън, и в метрото... Кокичета вече има, излъгани, жестоко излъгани, че е дошло и тяхното време. Ала не се показват от снежната покривка, за да вдъхнат надежда, а само ни напомнят, че тази надежда все още е далече. Напомнят ни, че това топло време, тъй неестествено, не е истинско и тепърва ще почакаме за пролетта. Някъде май или юни, например. А копнеем за пролет, за свежестта й, за любовта й, за всичко, което олицетворява. Искаме да свърши тази дълга есен, да приключи и да дойде време за начало на нещо хубаво. Само допреди месец копнеехме за някой ски курорт, а сега се вълнуваме все повече от снимки на плажове и острови. Но пролетта трябва да я носим в сърцата си. Винаги. Да черпим от нея, когато ни е трудно, да се зареждаме, да си вдъхваме надежда, защото това е била винаги - символ на надежда, на пробуждане и на оцеляване. Затова, независимо от времето навън, важно е какво е вътре във вас. Виждате ли колко красиво цъфтят вишните във вътрешния ви свят?
На снимката: Сърцето на минзухара
Няма коментари:
Публикуване на коментар