Колко от Седемте смъртни гряха извършвате ежедневно? Колко пъти ви домързява за нещо през дългия работен ден? Колко пъти пламъците на гнева ви обземат - къде оправдано, къде не? Колко пъти лакомо поглъщате боклуците, които се продават в магазинчетата или зоните за хранене в близост до работното ви място? Колко пъти алчността ви сграбчва в лъскавите си лапи? А колко пъти суетата ви кара да се оглеждате влюбено, или не толкова, във всяка огледална повърхност? И колко пъти похотта е разтуптявала сърцето ви при вида на симпатичен представител на предпочитания от вас пол?
Но гордостта, гордостта е не по-малко коварна. Тя ни заслепява, запушва ни ушите и зашива устите ни, завръзва ръцете ни и препъва краката ни. Защото гордостта е тази, заради която гледаме другите отвисоко, но не виждаме себе си, заради която мълчим, когато всъщност трябва да се извиним, заради която слушаме какво ни говорят другите, но не ги чуваме. И въпреки всичко, гордостта понякога е един нужен грях. Понякога тя е всичко, което ни е останало. Без нея, без нейното скеле, животът ни би се срутил като кула от карти за игра. Едно нужно зло, което трябва да знаем как да използваме. Защото крачката между това да си горд и това да си надменен е много тънка. А пък да бъдеш горд, понякога звучи... гордо, но надменен винаги си звучи надменно. Правете разликата и бъдете горди тогава, когато това е оправдано по правилния начин. Бъдете горди, както орелът е горд!
На снимката: Колие Eagle's Pride
Няма коментари:
Публикуване на коментар