Петъчна приказка: ГОСПОДАРЯТ НА СВЕТОВЕТЕ

/Снимка: damascusworld.blogspot.com/

Казвам ви, винаги съм си мечтала за мистични светове, свръхестествени сили и невероятни приключения. Смятах, че животът ми е твърде скучен и твърде обикновен. Затова се затварях в моята си реалност и преживявах какви ли не фантастични истории, сътворени от въображението ми. Демони, вещици, принцове и принцеси, магия, мечове, дракони - каквото се сетите, това. Разбира се, никога не смятах, че нещо от тях може да се превърне в реалност - не бях загубила ума си чак толкова! Просто имах по-развинтено въображение. Не че не ми се искаше понякога, когато тегобите на скучното ежедневие ме затискаха безизходно в ъгъла. 

Днес беше такъв ден. Имах главоболие и от сутринта всичко ставаше нагоре с краката. Докато отпивах от успокояващия чай, който си бях направила, докоснах пулсиращото си слепоочие и се молех да имам лечителски сили, с които да го излекувам. Такива, разбира се, не се появиха, но поне чаят притъпи болката. В магазина беше лудница от сутринта. Хора купуваха подаръци за близки и приятели като невидяли, а дори не беше време за някои от големите празници, предполагащи това. Не се оплаквах - приходите не бяха излишни. Просто беше кофти момент. 

Телефонът иззвъня и звукът болезнено прониза слуховия ми апарат.  Колебливо протегнах ръка и вдигнах.

- Магазин "Мистик", с какво мога да ви помогна? - включих служебно-любезния си тон в действие. От другата страна прозвуча мълчание, секунда по-дълго от обичайно допустимото. Понечих да подканя отново, но бях прекъсната:

- Имам предмет, който ще Ви заинтересува. Кога мога да мина, за да го погледнете? - гласът беше женски и с тънка нотка на безпокойство.

- За какъв предмет става дума, госпожо? - постарах се гласът ми да звучи неангажирано, но не знаех защо вътрешно нещо трепна в мен.

- Истински. - Идеше ми да изсумтя. Всеки така твърдеше. Нищо, поне щеше да бъде забавно да отърва дамата от заблуждението й.

- Това ще установим на място. Очаквам Ви след час! - От другата страна потвърдиха тихо и затвориха. Имах странно предчувствие, но се отърсих и се насладих на факта, че главоболието бе изчезнало. Работата ме завъртя и не усетих как мина един час, затова и се изненадах, когато магазинът изведнъж се изпразни, а звънчето на вратата звънна. Вдигнах поглед от последната продажба, която вписвах в компютъра, и видях как висока и слаба женска фигура влиза колебливо в магазина. Беше плътно увита в тъмносиво наметало с качулка. Мислено завъртях очи  - колко изтъркано. Добре че няма буря навън, та не влетя шума и прахоляк. Фигурата се приближи до мен.

- Добър ден! С какво да ви бъда полезна?

- Здравейте. - прозвуча приглушен женски глас. - Говорих с Вас преди час.

- О, да, разбира се! Предметът. Нека да видим какво ми носите. - Работейки в магазин за всичко, свързано с Ню Ейдж културата, че и малко извън нея, бях се нагледала на доста неща. Досега, слава богу, инстинктите не ме бяха лъгали в преценката и не бях попадала на някой прокълнат предмет. Но никога не беше късно, де. Дори и да бях леко скептична към това. Иронията не ми убягва, повярвайте. Собственик на езотеричен магазин, който е скептик. Ха!

Мистериозната дама открехна наметалото си и смътно позната изящна ръка се подаде, за да разкрие опакован в червено кадифе дълъг предмет. Сложи го на плота пред мен и внимателно го разопакова. Очаквах какво ли не - искри, сини пламъци, малка експлозия от прах, фанфари, но останах разочарована. Сгушен в плата седеше обикновен, макар и красив, кинжал.

- Хм, добре. Разкажете ми с какво този кинжал ще ме впечатли, защото, колкото и да ми харесва изработката му, не виждам с каква цел ще го продам в магазина. Дори и за атамей не става, тъй като няма нужните характеристики. Та, заинтригувайте ме! - Не виждах лицето на жената добре, губеше се в сенките на качулката. Не ме и интересуваше особено. Засега всичко беше преекспонирана фасада.

- Този кинжал не е обикновен... - започна тя, но я прекъснах:

- Сериозно? Точно с тази реплика ли ще започнете? Нима не съм я чувала милион пъти, точно преди да ми докажат точно обратното?

- Скептицизимът Ви би ме обидил, ако обстоятелствата бяха други. Ще започна по друг начин - кинжалът не е нито прокълнат, нито опасен, освен когато става дума за режещата му функция, тъй като е добре наточен. Но ще уточня - не е опасен, ако се използва правилно.

- И за какво точно можем да го използваме, освен да режем? Или намушкваме? Или пък да отваряме писма? - повдигнах вежда цинично. Тя се поколеба за миг, но след малко промълви:

- Името му е Ан Тиарна Де На Сьол. Господарят на световете. - застинах. Това беше пълна глупост!

- Той е само мит! - възкликнах, без да мога да се спра.

- Дали? - прозвуча тихо, но развеселено откъм качулката.

- И как очаквате да Ви повярвам? - вече бях силно раздразнена. Тази жена ме правеше на идиот.

- Не очаквам това от Вас, скъпа моя. Но поискахте да Ви заинтригувам. И го сторих. - долових усмивката в гласа й и ми се прииска да тропна с крак. Ох, по дяволите! Права беше. Макар и да не вярвах в съществуването на Ан Тиарна Де На Сьол, то ми се искаше да е истина, заради проклетото ми въображение, което вече рисуваше какви ли не приключения.  

- Вижте, ако може да ми направите демонстрация на невероятните му способности - моля. Ако не, кажете колко искате за него, защото не виждам смисъл повече да си чешем езиците над този обикновен кинжал. - видях как тялото й се разтресе от безмълвен смях, но кимна под качулката.

- Добре. Кинжалът се използва за преминаване в различни паралелни светове, или за надникване в тях. Нужна е капка кръв от пътешественика, за да се задейства механизмът му. Тъй като имаме двойници във всеки свят, не винаги е желателно да се срещаме с тях - в повечето случаи не са особено добронамерени, или  пък доверчиви. - Дамата наблегна на последната дума с насмешка. Не сметнах за нужно да го коментирам.

- Кинжалът е ценен, но не е единствен, което не го прави особено търсен - тоест, няма да се опитат да Ви отрежат главата за това, че го притежавате. И все пак - пазете го. Както във всяка история, има едно болно съзнание на един луд, който иска да притежава безкрайна власт над всички светове. Легендите твърдят, че събирането на всички кинжали на едно, би помогнало това да стане реалност, ако попаднат в него. Но тук той не може да бъде открит, затова се наложи да се обърна към Вас. Колкото до демонстрация... - тя ми подаде кинжала и ми каза:

- Допрете острието му до вените на ръката си. - погледнах я тъпо, с доза подозрение.

- Кинжалът действа чрез кръв - капка кръв и сте някъде другаде, топлината на кръвта във вените - и ще надникнете в другите светове. - Да, бе! Въпреки това любопитството надделя и го допрях до китката си - там, където  пулсираха няколко синкави вени. Секунда-две нищо не стана и понечих да й хвърля обратно кинжала, но после дъхът ми спря, когато пред мен изникна образа на приказен свят, в който хората се придвижваха на летящи метли, разминавайки се спокойно с дракони, еднорози, феникси и прочее. Преглътнах мъчително и гледката се смени с тази на космически свят, изпълнен с междугалактически кораби, извънземни същества и лазерни бластери. Примигнах и се пренесох в подобие на Средновековието - рицари, мечове, битки. Поредната смяна на картината ме изпрати в Подводен свят - русалки, говорещи риби, акули, отиващи на работа с чаша, наподобяваща кафе, на която пишеше Старфишбъкс. С огромна сила на волята отдръпнах кинжала от китката си и се строполих на стола си.

- Бих попитала с какво ме надрусахте, но някакси съм сигурна, че това беше истина. Какво, за бога, да правя с този кинжал? - попитах ужасено. Дамата сви рамене и отговори простичко:

- Може да попътувате.

- Да не съм луда?! Няма да оцелея и секунда в другите светове.

- О, не бъдете толкова сигурна. Ан Тиарна Де На Сьол има един плюс - винаги те изпраща подготвена на даден свят. А докато е във Ваше притежание, разбирате и говорите местните езици. На всеки свят има опасности, но като цяло са цивилизовани и не нападат веднага непознати жени. - подсмихна се събеседничката ми.

- Как мога да се върна после в моя свят?

- Лесно  - просто е нужна нова капка кръв и усилено мислене за дома. – не бях склонна да вярвам на нищо, чието обяснение започва с „Лесно е!”.

- А колко свята има? - попитах треперливо.

- Десет. Видяхте четири от тях.

- На колко сте били?

- На всичките.

- Защо се отказвате от кинжала?

- Защото намерих онова, което търсех. - в гласа й имаше задоволство.

- Какво беше то?

- Любовта. - отвърна тя и аз й се изсмях.

- Заради това се отказвате от кинжала?! Та това е глупаво.

- Може би някой ден ще разбереш, че не е.

- Съмнявам се. Добре, колко искаш за него? - тя каза доста приемлива сума,  за която не й се присмях, а дадох безропотно, защото дори и да не беше съвсем истински, джунджурията си заслужаваше. Сбогувахме се кратко, тя ми пожела щастие и тръгна към вратата. Така и не видях лицето й, но когато излизаше, вятърът духна наметалото й, като внесе шума и прахоляк в магазина и отметна плата от крака й. Изтръпнах, защото на глезена имаше рожденно петно, което беше абсолютно същото като това, което и аз имах на това място. А над него стоеше белегът от оградата, на която си бях раздрала  прасеца.

Какво беше казала тя? Във всеки свят имаме двойници, които не винаги са добронамерени или доверчиви. О, да, аз се вписвах добре в описанието. Разтърках изморено лице и погледнах към Господаря на световете, сякаш всеки момент щеше да ме убоде сам и да ме изпрати вдън гори тилилейски на някой незнаен свят. Богове, в какво се забърках!

След секунда колебание, обаче, вече виждах как острието пронизва кожата на показалеца ми и рубинена капка кръв се появява. В следващия момент всичко се разми около мен...

Следва продължение?....