Петъчна приказка: ВЕЩИЦИТЕ ОТ АДА

Тишина и мрак. Зловещ писък назруши това спокойствие. Писък, дошъл от ада. Капаците на трите саркофага отхвръкнаха и от тях бавно се надигнаха бившите им, вече, обитатели. Прахоляк и пукане се разнесе из пещерата, докато трите жени разкършваха мъртвешки вкочанените си допреди минути тела. Те се огледаха наоколо – мястото, превърнало се в техен своеобразен затвор през вековете.

-                     Дано да е нещо важно, защото онзи готин демон не беше за изпускане! – измърмори раздразнено червенокосата и изтупа с ръце черната си погребална роба.

-                     За теб, Черити, всеки демон не е за изпускане! – тя спря да тупа робата си и изгледа кръвнишки Зора, която невъзмутимо оправяше косата си.

-                     Бихте ли изчакали поне да излезем навън, преди да превърнете това място в още по-голяма кочина? – попита с тих и зловещ глас Шали. Те изръмжаха в отговор и трите се приближиха до една от каменните стени. Вдигнаха ръце и тя се пръсна на хиляди парченца сред червени искри и пламъци. Прекрачиха навън и се озоваха на поляна, заобиколена от дървета, които създаваха илюзия за плътна стена. А може и да не беше илюзия. Шали изсвири пронизително и над дърветата се чу свистене, което се приближаваше бързо. След секунда от короните на дясностоящите дъбове се спуснаха три метли, които застанаха всяка пред господарката си като добре обучени войници.

-                     Добре де, Шали, извика транспорта ни, ама накъде ще пътуваме?

-                     Млъкни, Зора! – изсъска тя и русокосата вдигна ръце в помирителен жест.

До тях се появи от нищото странен мъж с кадуцей и сандали с малки пухкави крилца на краката. Прокашля се извинително и привлече вниманието им.

-                     Дами, преди да сте се избили и да отидете отново в ада.... – започна той, ала Черити го прекъсна:

-                     Нищо против нямам, на онзи демон още съм му навита!

-                     Затваряй си устата, Черити! – извикаха й другите две в унисон.

-                     Та значи, преди да се избиете, съм дошъл да ви посоча пътя.

-                     Ти пък кой си?! – попита Шали, повдигнала подозрително вежда.

-                     Хермес, Вестителят на Боговете, на вашите услуги, дами!

-                     К`ви богове, бре? Нали имаше само един? – възкликна Зора.

-                     На гръцките богове. – изкашля се отново Хермес. Те продължиха да го гледат неразбиращо, а съдейки по пулсирането на някоя и друга веничка по лицата им, вече и изнервено.

-                     Ъ...ъъм, появи се едно мъничко проблемче... таковата... то е причина да бъдете възкресени....

-                     Толкова мъничко проблемче, че се налага да прибегнете до нашето възкресяване, знаейки историята ни?! – възмути се Шали.

-                     А ние толкова добре си прекарвахме долу....

-                     Черити, само да чуя пак за демона и ще те убия! – тя се ухили на Зора и закима усилено с глава. Зора се плесна по челото, осъзнала грешката си и изруга. – Знаеш, че нямах това предвид!

-                     Напротив!

-                     О, я стига!

-                     Извинете....

-                     Да?

-                     Ще може ли да продължа? – измрънка Хермес.

-                     А, да, вярно. Разбира се, продължавай, Хърмес. – махна с ръка Черити.

-                     Хермес!!! – извика той възмутено.

-                     Какво?

-                     Хермес, не Хърмес!!! – той размаха отривисто жезъла си. Шали подбели очи с досада и плесна с ръце, за да го накара да се съсредоточи. Той си пое бавно дъх, за да се успокои и продължи:

-                     Та значи, вследствие на това малко проблемче, светът може да бъде погубен, а след него и боговете. Някои от тях, обаче, не го осъзнават и се опитват всячески да помогнат на въпросния проблем.

-                     Говори по същество! – изръмжа Шали.

-                     Ъм... повечето от нас са се съюзили, а аз се превърнах в общ вестител. Дори и на вашия бог. Обаче, Хадес, Сатаната, Кали, Анубис, Арес и други нямат нищо против светът да свърши, което само по себе си е заложено в природата на повечето от тях. Смятат, че тогава ще могат да властват над Хаоса. А равновесието е нарушено вече и изгледите не са розови.

-                     И за какво сме ви притрябвали ние?

-                     Ами... вие сте единствените, които може да спасите света.

-                     Слушай к`во, пич, от к         во точно трябва да го спасяваме тоя шибан свят, с което боговете не могат да се справят, но ние можем?

-                     Шали, не крещи на готиния пич! – измрънка Черити.

-                     А, не! Не и той! Само да те хвана и ще ти извия малкото вратле! – изсъска Шали с кръвясали от бяс очи.

-                     Ще се опитам да приема държанието ви като резултат на престоя ви в ада.

-                     Хич и не се опитвай, а ни обясни най-после за какво става дума, готин! – обръщението беше изречено с подигравателна нотка от вече силно изнервената Шали. Хермес се размърда неудобно, наполовина притеснен, наполовина обиден.

-                     Първо, говори се, че преди няколко десетилетия се е родила Лариса.

-                     Коя е тя?

-                     Тя, Зора, е нещо като дъщерята на всички чувани и нечувани зли образи сред хората и боговете, например Хадес и Сатаната.

-                     Ааа, аз Сатаната го познавам лично! Много е готин! – Шали вече беше вдигнала ръце и се насочваше към врата на Черити.

-                     Продължавай, Хермес! – невъзмутимо каза Зора.

-                     Ъъъ, значи Лариса вече набира сили и скоро ще оглави Конниците на Апокалипсиса като Смърт.

-                     Моля?! – извика изненадано Шали, спирайки на сантиметри от врата на Черити.

-                     Слушай, мойто момче, ти си известен като покровител на лъжците и измамниците, а досега наговори такива глупости, че все повече си мисля, че не съм склонна да ти вярвам! Доколокото ми е известно, има си Смърт, която и диплома може да ти покаже, ако поискаш. Откъде накъде тази Лариса ще й застава на мястото?

-                     Ами, преди месец истинската Смърт се пенсионира и отиде да си живее с мъжа си на Бахамите.  – Шали зяпна насреща му. – Така е! Честна....

-                     .... мошеническа.... – промърмори Зора.

-                     ...дума! – Хермес я изгледа кръвнишки за коментара.

-                     Сигурно ще ни кажеш, че Смърт се е изморила и просто ей така е решила да се пенсионира, за да си почива. Я стига с глупостите!

-                     Ако щете, вярвайте! Лариса ще бъде Смъртта от Конниците. Аз съм само Вестител, по робата на Хадес!

-                     Това ли е всичко?

-                     Засега – да.

-                     О, Гръм и Мълнии! В какви глупости ни забъркаха!

-                     Вие имахте най-много преимущества сред останалите мъртви.

-                     А защо не пробвахте с живи? – попита го Шали.

-                     Кръвта на днешните поколения е много разредена – всички са пълни кретени без капка мозък, силите им не стигат и свещ да запалят като хората! Миналият месец, например, имахме нужда да се спаси много важна за една операция девойка, а дебилът му с дебил, който се нае да я спасява, за малко не я уби, защото имал предрасъдъци срещу самодиви. От тогава го караме на стари запаси.

-                     Колко мило! Чудя се дали да се чувствам поласкана или да ти навра сандалите в... – закани се Шали, ала Зора я спря, питайки го:

-                     И какви са ни преимуществата?

-                     Ами, онази битка с дракона....

-                     Тогава ни помогна една бивша сестра!

-                     Имате близко приятелство със Свети Петър...

-                     Наложи се да го изградим! Иначе щеше да изпрати светец в ада. Ама това е чак след смъртта ни!

-                     И това се брои, Зора! Спасихте феите от онез тролове.

-                     Ама...

-                     Тихо, Зора, обичам да слушам за подвизите ни! – Шали едвам се сдържаше да не причини смъртта на Черити бавно и болезнено, обаче мисълта, че ще й направи услуга за оня демон, я спираше.

-                     Не забравяйте най-важното – спасихте от сигурна смърт преобразения като просяк Зевс и Свети Георги от змея!

-                     Ама това Зевс ли е бил? Аз си мислех, че е нашият бог. – каза удивено Зора.

-                     Ама беше готин... – вметна Черити, а главата й се отметна назад от крошето на Шали.

-                     Въпреки изброените подвизи, това не ми се струва достатъчно, за да бъде преимущество пред всички останали души.

-                     Ами, вие се сдържате добре... – Хермес погледна към Черити, която потъркваше с насълзени очи брадичката си и се поколеба да продължи. Трябваше да ги убеди. Нямаше друг избор. Наложи си да изброи още няколко противоречиви качества и се направи, че не вижда недоверчивите им погледи.

-                      Щом смятате, че ние сме единствената ви надежда, ще се опитаме да помогнем, но ако не успеем, ми се иска да не присъстваме в речтта ти към следващите кадри под фразата „дебили с дебили”. Бъди сигурен, че ще съжаляваш за думите си тогава! – каза спокойно Шали.

-                     Добре де! Сега ви оставям! – той побърза да изчезне. Зора извика след него:

-                     Чакай бе, нали пътя щеще да ни сочиш?! – той се появи отново и се плесна по челото:

-                     Вярно! Мой пропуск, съжалявам. Първо трябва да отидете до Храма на Вещиците. Пазете се от злите богове, те знаят за вас и се опитват да ви спрат по всякакъв начин.

-                     Колко хубаво, поне да бяхте по-дискретни с възкресяването ни. Така ни лишавате от елемента на изненадата! – промърмори Зора.

-                     Да, все едно! Хайде, чао ви и успех! – той изчезна отново. Шали тръгна да яхва метлата си и пътьом забеляза изпълнения с копнеж поглед на Черити, вперен в мястото, на което беше седял Хермес допреди миг.

-                     О, не! Адско не! Да не си посмяла да кажеш, че не е бил за изпускане! – изрева тя.

-                     Ама той наистина не беше... – жално изхленчи червенокосата.

-                     Горкият човечец... – съчувствено каза Зора.

-                     Вестител е на боговете, не е човек!

-                     Няма значение! Няма да може да те понесе и един час, а пък и онзи демон... – лието на Черити придоби замечтан израз. Шали промърмори нещо за голямата си уста и продължи:

-                     Ако смяташ да ми се влюбваш във всеки индивид от мъжки пол, който ни се изпречи, избий си го от чутурата!

-                     Аз си имам някакви изисквания, все пак. Не е точно във всеки, но в повечето.... – Шали хвана Черити за яката на робата и започна да я друса, опитвайки се да й влее разум в чутурата.

-                     Чшш, вие двете, спрете за малко, че си имаме компания. – отегчено каза Зора. Чернокосата обърна глава към нея, без да спира да тресе жертвата си, която издаваше леки гъргорещи звуци.

-                     Кой?

-                     Не знам, но усещам опасност. – Шали пусна Черити, която тупна тежко на земята. Тръсна глава да проясни мислите и погледа си. След известно време, в което всички бяха на щрек, Зора изсумтя и вдигна рамене:

-                     Съжалявам, фалшива тревога... – Шали сви ръце в юмруци, а после вдиша и издиша внимателно. Погледна нагоре към небето:

-                     Към кой ли от всички вас да се обърна сега? Май там горе ви стана тесничко и пренаселено, а? – след което огледа черната си погребална роба и изсумтя с отварщение.

-                     Това хич не ми е удобно!

-                     Виж, тук сме на едно мнение! – каза Черити и прекараха ръце по дрехите си. Действието доведе до превръщането им в техните бойни униформи от времето, когато бяха живи. Червената кожа на панталоните и бюстието на Черити отиваха на косата й и караха зелените й очи да изпъкват красиво. Шали знаеше, че за тези очи не един демон беше загинал в ада. Поклати глава със съжаление и пристегна ремъка на черния си кожен корсет. Понамести с изскърцване панталона си и беше готова. Абаносовата й коса се спусна като завеса по гърба й. Знаеше, че в момента небесносините й очи са променили леко цвета си и блестят с живачна светлина. Подсмихна се и махна на облечената в бяла кожа Зора да побърза. Русокосата не обърна внимание на подканването и продължи с методична педантичност да наглася униформата си. Тихото изръмжаване на Шали след малко, обаче, я накара да спре. Трите яхнаха метлите си и се издигнаха в полет към Храмът на вещиците. Място, което някога бяха считали за свой дом.

Завариха разруха. Някога красивото място, сега тънеше в руини. Приближиха се до това, което трябваше да бъде свещения олтар. Той беше покрит с изсъхнала кръв, която със сигурност беше по-нова от шубраците, които го обграждаха. Някой беше правил жертвоприношение. Шали разрови прахта върху пентаграмата и изцъка.

-                      Това не е добре. – Зора се приближи да види за какгво говореше Шали и си пое рязко дъх.

-                     О, да, това със сигурност не е добре.

-                     Какво става? – доприпрка Черити и се намести между двете. Погледна към пентаграмата и изруга.

-                     Ритуал за превъплъщение. – тихо промърмори Зора.

-                     Да. Доста добре направен, при това. Като гледам броя на свещите, е трети подред. Остава само заключителната част. – констатира Черити.

-                     За съжаление, Хърмес беше прав – положението наистина е сериозно. С този ритуал може да се превърнеш в каквото си поискаш – от тоя, от оня свят. А съдейки по черепа и подобието на коса, се досещам крайната цел каква е. Затова Храмът е разрушен. – Шали се обърна с гръб към олтара и вдигна ръка пред устните си. Духна в нея и прошепна:

-                     Покажи ми дирята! – въздухът се раздвижи и синкава следа от нечие присъствие се насочи на север. Трите яхнаха метлите и тръгнаха след нея. Не измина дълго време, когато пред тях се изпречи внушителната фигура на мъж, изцяло в червено.

-                      Нека позная, ти си тук, за да ни попречиш да намерим Лариса, нали? – попита иронично Шали. Мъжът отметна глава назад и се разсмя, от което дърветата покрай него избухнаха в пламъци.

-                     Признавам, скъпи дами, че това беше първоначалната ми идея. Не мога да отрека, че видът ви определено ме заинтригува. Като от страниците на Годишния алманах на фетишистите сте. – Зора изсъска с раздвоен език срещу него. Той й помаха подигравателно. Шали я сръга с метлата и изшушука:

-                     Не показвай слабост!

-                     Не мога да се удържа! Искам да го сритам по надутия задник!

-                     Не че искам да ви се меся, но мисля, че задникът му си е доста добре.  – нехайно вметна Черити. Другите две вещици щяха да я смотаят, ако мъжът не бе решил да ги нападне. Назъбени пламъци разпориха земята в три редици, насочени към вещиците. Черити реагира първа и ги потуши с кратък, но напоителен дъжд. Изпрати въздушна целувка към разярения им противник и му смигна.

-                     Докато продължаваме с процедурата по опита ти да ни спреш, би ли споменал, ей така, между другото, в приятелския разговор, който водим, кой точно си ти? – попита Шали, докато палеше цигара. Тази битка не беше нейна и можеше да се наслади на този стар навик. Пък и едва ли щеше да се задържи твърде дълго на земята в този нов „живот”, че да се притеснява от вредностите.

-                     Аз съм Агни! Индийският бог на огъня! – просъска той между няколко обливания от водната стихия на Черити. Тъй като беше леко застудило, Шали се загърна с наметалото си от пламъци, което й беше запазена марка. Агни се опита да го използва срещу нея, но бог, или не, той нямаше власт над този огън.

-                     Брей, брей. Две знаменитости в рамките на два часа след връщането ни от Ада. Направо си е забележително. – изцъка Зора, облягайки се удобно в стола си от мъх и трева. На Шали й харесаха малките детайли, които посестримата й бе вмъкнала в изработката му преди малко. Черити продължаваше да мокри бога и дори се хилеше неистово от време на време. Ако пералнята съществуваше в тази реалност, то Агни със сигурност щеше да се чувства като в центрофугата й. Шали знаеше, че трябва да прекрати по някое време набезите на Черити, преди лудостта й да излезе на повърхността и да отмъкне нанякъде изпадналия в почти безпомощно състояние бог. После кой знае какво щеше да се пръкне. Между две обливания Шали се приближи до Агни и го попита:

-                     Кажи ми, миличък, какво ще донесе на теб и другите от Лигата на злодеите възкачването на Лариса като Смърт? – Шали мразеше да задава въпроси на противниците си, но този изглеждаше от разговорливия тип. Едва сдържа усмивката си, докато той се пънеше за нещо от сорта на „Световна доминация на злото, власт за Хаоса” и прочее простотии. Как не се научиха за толкова хилядолетия, че такова нещо като световна доминация на злото не може да съществува. Светът, от който и да е създаден, е проектиран така, че да се самоунищожи при накланяне на везните прекалено много в някоя от двете крайности. Съответно – нито злото, нито доброто не може да имат пълна власт над него. Шали потупа съжалително Агни по бузата, докато той съскаше срещу нея.

-                     Зора, моля те, отпрати го откъдето е дошъл. Повече нямаме нужда от него. – обърна се Шали към посестримата си и след малко трите продължиха да следват дирята, оставена след Лариса. Следващата спирка на вещиците беше еквивалента на Содом и Гомор – Грайниц. В Грайниц пируваха всички болести, грехове и, разбира се, Конници на Апокалипсиса. Вещиците се почувстваха като у дома си. Имаха нужда от нещо, с което да разквасят устите си и седнаха в една от най-добрите ( и долнопробни) кръчми – Обесеният караконджул. Разминаха се с няколко стари познайника вампири, върколаци, една-две горгони. На бара ги посрещна въпросния Обесен караконджул. Сипа им мълчаливо по една голяма халба ейл и отметна края на въжето, което висеше на врата му. Шали винаги се беше питала дали го държи от сантименталност или просто бе добре за имиджа на кръчмата. Сви рамене и отпи от ейла – боклук от класа. Какво щяха да правят оттук насетне? Следата на Лариса започваше да изстива. Най-вероятно защото превъплъщението приключваше. Не им оставаше много време преди тя да оглави Конниците. Шали мерна в ъгъла на заведението точно това, което търсеше – Зирон. Един от най-добрите генерали на земята, сред живите и сред мъртвите. Произлизаше от древен род на японски демони-самураи.

-                     Здрасти, Зи. Как я караш? – поздрави го тя, настанявайки се на свободното място до него. Той завъртя очи с досада и провлачи:

-                     О, не! Ти ли?! Не беше ли мъртва?! – ухили му се гадно и поклати глава:

-                     Върнаха ме със специална мисия – да те тормозя до края на дните ти. А ти си безсмъртен. – той изстена нещастно.

-                     Какво искаш, досадо?

-                     Търся Конниците.

-                     Не. – отсече той.

-                     Не?

-                     Не търсиш тях. Търсиш Лариса. Но не мога да ти помогна.

-                     Лъжеш, Зи. Познавам те добре и дори знам, че си наясно с местоположението й. Знаеш колко съм добра в изкопчването на информация, нали? – измърка Шали, докато прокарваше пръст по ръба на яката му. Той преглътна мъчително и остави с тихо проклятие треперещата си халба на масата.

-                     Не, вещице. Вече съм почтен и женен мъж. Не го прави.  – Шали се изсмя на думите му:

-                     Какво прави почтеният женен мъж в кръчмата по това време, а не топли чаршафите с благоверната си? Мммм? – той удари с юмрук по масата и изруга цветисто.

-                     Събират се в Арената. Търсят наемници за армията си. – това не ме изненада. Конниците обичаха да имат подчинени. В този момент една жена се приближи до нас и изсипа халбата на Зи върху главата му.

-                     Нещастник! – обърна се и си излезе. Зи беше на ръба да се разплаче.

-                     Коя беше тази? – попита Шали.

-                     Жена ми. – изхлипа той и скочи да я гони. Вещицата се изкикоти подире му. Отиде и подбра Зора, която обираше парите на комарджиите от покер масата, и Черити, която беше сбила стриптизьорките и бе завзела пилоните.

-                     Хайде, отиваме на Арената!

-                     О, дааааа! – викнаха в хор двете. Шали знаеше защо – за едната Арената беше рай за манията й по бойни изкуства. За другата – беше бюфет с тестостерон. Когато стигнаха на Арената, вещиците завариха притеснителна гледка. Там се бяха подредили две армии, съставени от богове, демони, ангели и прочее митични същества. Конниците на Апокалипсиса предвождаха едната, оглавявани от тъмнокоса жена, яздеща традиционния скелет на кон. Шали изцъка одобрително.

-                     Има стил, обаче. – изкоментира Зора. Черити изхъмка в съгласие.

-                     Хайде, посестрими, време е да оправим тая бъкия тук. – въздъхна тежко Шали и трите полетяха с метлите към бойното поле на Арената. Минаваха измежду мълнии, пламъци, всякакви летящи оръжия, напразни (и не толкова) заплахи и прочее. Боговете си трещяха помежду си, уреждайки стари сметки. Ангелите и демоните си водеха вечната война. Митичните същества се разпределяха на враждуващи групи. Някои се обединяваха, други се разделяха. Шали наблюдаваше бойното поле, докато летеше към Лариса. Ето затова не може да властва напълно някоя от силите. Злото и Доброто имаха нюанси. Всеки нюанс си имаше поддръжници. Беше невъзможно поддръжниците на различните нюанси да се обединят в обща кауза. Обикновено опитите завършваха с поредния погром за съответната сила.

Лариса наблюдаваше с блеснал поглед сражението. Шали сниши метлата си до нея. Зора и Черити се настаниха до другите Конници. Една от мълниите на Зевс падна в близост, но никой от тях не помръдна дори.

-                      Красиво, нали? – попита я Лариса.

-                     О, да, несъмнено. И безкрайно безсмислено.

-                     Знам. Но това е в контекста на Битката за надмощие между Доброто и Злото. – Шали я изгледа преценяващо.

-                     Но това, явно, не е твоята цел.

-                     Да, Шали. Винаги съм ви харесвала трите. Обожавам безумните ви взаимоотношения и не съм спирала да се чудя дали ще си прережете гърлата в един момент. – Последното бе казано с твърде кръвожадна нотка за вкуса на Шали.

-                     Това, разбира се, ме ласкае, идвайки от устата на новата Смърт. – Лариса отклони белите си очи от бойното поле и погледна към вещицата за миг.

-                     И все пак, Лариса, да се върнем на това какво всъщност целиш.

-                     Защо смяташ, че ще ти кажа, след като си дошла да ме убиеш? – Шали се засмя:

-                     Ето тези думи те правят все още човек, скъпа! – Лариса осъзна грешката си и си позволи тихо изругаване. Няколко воина от противниковата армия се сринаха мъртви без явна причина. Ядосана Смърт си беше опасна сила, независимо дали беше истинска или превъплътена.

-                     Знаеш много добре, че вече не съм човек, вещице! – изсъска тя.

-                     О, да. Но ритуалът никога не е бил съвършен. – сви рамене с безразличие Шали.

-                     Аз го направих съвършен.

-                     Няма нищо съвършено, Лариса.

-                     Напротив! Аз съм съвършена. – Шали изцъка със съжаление. Беше очаквала по-достоен противник от поредната шизофреничка с мания за величие. Извади от специалното отделение на метлата си предметът, който бе взела от олтара в Храма на вещиците. Лариса застина, когато го видя.

-                     Както казах, Лариса. Няма нищо съвършено на този свят. Затова той е толкова прекрасен.  – Шали счупи черепа в дланта си с едно движение на пръстите си. Белите очи на Лариса възвърнаха нормалния си лешников цвят и започнаха да бълват чисто човешки мълнии. Дъщеря на всички божества, или не, тя си оставаше основно човек. И това беше нейната най-голяма слабост. Хората понякога имаха убийствения навик да се самозабравят. Шали трябваше да признае, че Лариса имаше някои добри способности, от които едвам се опази в последвалата битка. Но основната разлика между двете беше, че Шали не пазеше живота си на всяка цена – той отдавна й беше отнет. Двете се въртяха в смъртоносна хватка дълго време. Лариса нападаше с всяка от силите, дарени й от множеството й родители. Но Шали беше жилава вещица и знаеше как да се предпази от повечето. Не че не понесе някой и друг опасен удар, но все още имаше „живот”  в нея. Зора и Черити удържаха Конниците настрана от битката. А това също не бе лека задача.

Шали сграбчи Лариса за косата и я смъкна с рязко движение на земята. Прикова ръцете й от двете страни на тялото й и отвори уста, от която започна да излиза синкав дим. Димът се спусна към Лариса, която пищеше отчаяно. Шали изричаше без глас думите на заклинанието за оковаване. Димът започна да се влива в устата на Лариса, когато над бойното поле прогърмя едно силно

-                      НЕ! – Битката спря за един дълъг миг, в който фигура, облечена в черно наметало с качулка и коса в ръка, се приближи към вещицата и пленницата й.

-                     Няма нужда от това! – проговори фигурата вече с по-нормален и почти човешки глас.

-                     Но защо, Смърт? – попита Шали. – Тя се опита да заеме мястото ти?

-                     И това е похвално. Не всеки би се осмелил. – Смърт свали качулката си, с което разкри красива жена в напреднала бременност. Чуха се няколко изумени възклицания от тълпата наоколо.

-                     Честно да си призная, Лариса ми харесва. – промърмори Смърт след малко.  – Сигурно хормоните си казват думата, но е така. Ще я взема под крилото си. Скоро ще имам нужда от бавачка. – Лариса изстена изпод Шали.

-                     Моля ти се, вещице. Убий ме! Всичко друго, но не и да съм бавачка. Пък дори и на нейните бебета! – Шали сведе поглед към пленницата си и се озъби в най-жестоката си усмивка. Отвори уста и димът излезе жълт, а не син и довърши заклинанието по друг начин. След малко се изправи, вдигайки със себе си и Лариса, която хленчеше нещастно. Побутна я към Смърт и каза:

-                     Е, ето моят подарък за бебето, тогава. Ще бъде красиво момиченце. – Смърт светна щастливо и погали корема си:

-                     Наистина ли? Това е чудесно! Нямам тази дарба, за съжаление, и умирах от любопитство. - Няколко души наоколо трепнаха при избора на думи на Смърт.

-                     Е, радвам се, че помогнах. – скромно отвърна Шали и се обърна към бойното поле:

-                     При това положение как продължава цялата история. Ще товарите ли с простотиите си горката бременна жена или ще се кротнете и ще се разотидете по домовете си?! – чу се вълна на масово недоволство. Проблесна светкавица и Шали знаеше, че до нея Смърт е заела за миг истинския си образ, който бе тъй страшен, че дори и боговете се страхуваха от него. Вълната на недоволство стихна тъй бързо, както се бе появила и полето започна да се опразва. Смърт взе бавачката си и изчезна. Конниците закуцукаха надалече от Зора и Черити.

След малко до вещиците се появи Хермес и каза:

-                     Е, то, таковата, добре се получи май.

-                     Бихме помолили следващия път да не ни възкресявате за глупости, Хърмес. – каза отегчено Зора.

-                     ХЕРМЕС! – поправи я ядосано богът. Тя махна пренебрежително с ръка. Вестителят се успокои и ядосаната му физиономия бе заменена от злорада:

-                     Всъщност, повече възкресения няма да има, защото няма да ви връщаме в Ада! – трите извикаха в хор:

-                     КАКВО?!

-                     Ръководството се произнесе да останете на този свят. Оказахте се твърде полезни.  – вещиците завиха от отчаяние.

-                     Трябваше да си кротуваме, ама не – тръгнахме да спасяваме света! – тюхкаше се Шали. Зора се приближи до Хермес. Наби му едно кроше, след което го замъкна нанякъде. Черити се огледа и изписка щастливо:

-                     Мики! Мики! Ти си тук! – след което се хвърли на врата на някакъв демон. Шали едвам се удържа да не я удуши отново.

-                     Очарователно, нали? – попита я глас до нея. Тя кимна и се обърна към мъжа.

-                     Радвам се да те видя. – промълви тя. Мъжът я целуна по бузата:

-                     И аз, скъпа. – Шали гушна Локи и двамата се отправиха към дома на бога.