Кралица Виктория

 /Снимка: history1800s.about.com/

Виктория е родена като Александрина Виктория в двореца Кенсингтън, Лондон, на 24 май 1819 година. Единствена дъщеря на Едуард, Дук на Кент, четвърти син на Джордж III. Баща й умира малко след нейното раждане и тя става наследник на трона, защото нейните трима чичовци, които са преди нея в реда за трона, Джордж IV, Фредерик, Дук на Йорк и Уилям IV – нямат законни деца, които са живи.

Жизнена и с добро сърце, Виктория имала дарбата да рисува и водела дневник през целия си живот. След смъртта на Уилям IV през 1837 тя става Кралица на 18 години.

Кралица Виктория се асоциира с ерата на голямо индустриално разрастване, икономически прогрес и имперски граници на Великобритания. По време на смъртта й Великобритания е била световна империя, над която слънцето не залязвало.

В ранния период на нейното господстване, тя е повлияна от двама мъже – нейният министър председател, Лорд Мелбърн, и съпругът й – Принц Албърт, за когото се омъжва през 1840. И двамата мъже я научават как да бъде владетел в конституционна монархия, където монархът има много малко власт, но може да използва голямото си влияние.

Албърт има силен интерес към изкуствата, търговията, науката и индустрията,  а проектът, с който ще бъде запомнен, е Голямото изложение от 1851 година, печалбата от което помага за създаването на музейния комплекс Южен Кенсингтън в Лондон.

От брака си с Принц Албърт Кралица Виктория ражда 9 деца за периода 1840 до 1857 година. Повечето от децата й се женят в кралски семейства из Европа – 8 от децата й сядат на европейски тронове. Виктория е силно привързана към съпруга си и изпада в дълбока депресия след смъртта му през 1861 година, когато той е само на 42 години. Кралицата губи верен съпруг и най-доверения си съветник по въпросите на държавата. До края на своето управление носи само черно.

До края на шейсетте години на 19ти век тя рядко се появява в публичното пространство, въпреки че никога не неглижира официалната кореспонденция и продължава да дава аудиенции на своите министри и официални посетители.

Принудена е да открие Парламента лично през 1866 и 1867 година, но е широко критикувана за отшелническия си живот и силно републиканско движение е създадено.

Седем покушения над живота й са направени между 1840 и 1882 година – нейният кураж за тези атаки засилва нейната популярност.

С времето, окураженията от страна на семейството й и ласкателното внимание на Бенджамин Дизраели, министър председател през 1868 и от 1874 до 1880 година, Кралицата постепенно възобновява публичните си задължения.

Като цяло, политиката на Кралица Виктория, по отношение на външните въпроси, е свързана с поддържане на мира. През 1864 година тя притиска министрите си да не се намесват в Пруско-австрийско-датската война, а писмото й от 1875 година до немския император /чиито син е женен за дъщеря й/ предотвратява Френско-немска война.

Кралица Виктория и семейството й пътували и били виждани безпрецедентно често, благодарение на подобренията в транспорта и други технологични промени, като разпространението на вестниците и изобретяването на фотографията. Виктория е първият монарх, който използва влакове.

През 1876 година става Императрица на Индия.

Виктория умира на 22 януари 1901 година след  като е управлявала почти 64 години – най-дългото властване в британската история.

Викторианската ера, белязана от технологичен прогрес и индустриален напредък, е любима на стиймпънк феновете, които я използват като основа на своята субкултура.