Сабати: Хелоуин или Соуин

(Снимка: Личен архив на Принцесата)

Хелоуин има своите корени от Британските острови. Докато модерните традиции за „лакомство или беля” са развити в САЩ, те също идват от фолклорните традиции, донесени там с ирландските имигранти след 1840 година. От древни времена в Ирландия, Шотландия и Англия, 31 октомври е отбелязван като празник за мъртвите, а следващият ден отбелязва новата година. Мексико също отбелязва Денят на мъртвите , както и други култури. В Шотландия галската дума „Samhain” /произнася се Соуин или Соувейн/ означава буквално „Край на лятото”.

Празникът е познат и като Вси светии, Халоус, Халоуин, Хелоуин, Халоумас, Денят на душите, Денят на мъртвите.

За ранните европейци, това време на годината отбелязва началото на студа, бедни месеци предстоят, стадата се прибират до пролетта, някои животни биват заклани, за да има храна за зимата. Последната жътва се отпразнува с панаири и фестивали.

В добавка към това, древните келти виждали Хелоуин като много духовно време. Защото 31 октомври се намира точно мужду Есенното равноденствие и Зимното слънцестоене, теориите на древните хора включвали, че е много подходящо време за магии и комуникация с духовете. Тогава булото между световете на живите и мъртвите изтънява и мъртвите са канени да се приберат при живите и да празнуват. Древните обичаи варират от  слагането на храна за мъртвите в дома до ритуали за комуникация с онези, които са си отишли от този свят. Тази комуникация се смятала за работа на вещици и магьосници, въпреки че нормалните хора изобщо не мислели лошо за това. Появата на Църквата води до разрастваща се тревога, подозрения към практикуващите езически ритуали, а Соуин започва да се асоциира с вещици, черни котки, прилепи, духове и други призрачни неща. Стереотипът на старата баба, летяща с метла, е просто карикатура, а приказките използват този образ от векове.

Гадаене за бъдещето също било често практикувано в това магическо време. Тъй като това е и келтската Нова година, хората се фокусирали в желанията си за предстоящата година. Определени традиции се спазвали, като играта да се хване ябълка с уста в казан с вода, без да се използват ръцете, печенето на ядки на огън, правенето на торти с късметчета  - всичко това са древни методи за предсказване на бъдещето.

А какво ще кажете за издълбаните тиквени фенери?

 Други стари традиции са оцеляли и до днес. Фенери се дълбаят от тикви и репи – те са били използвани, за да носят светлина в нощта, когато гигантските огньове са палени и всички домакинства гасяли огнищата си, за да си донесат нов огън за новата година от тези клади. На английски тези фенери се наричат Джак Фенера и идват от стара ирландска приказка. Джак бил мъж, който не можел да влезе нито в ада, нито в рая и бил осъден да броди вечно нощем само с една свещичка в ряпа за светлина. Поне така разказва легендата.

Тъй като свещта в подобен фенер блещука и сенки се оформят от светлината й, това е довело до асоциации с духове, които се движат с фенерите и затова се издълбават страшни лица на тиквите. Според стара легенда, пламъците на свещите, които твърде много трептят и почти изгасват, са докоснати от духове на предците ни.

Защо се дават лакомства?

„Лакомство или беля”, както се практикува в САЩ, е комплексна традиция, която най-вероятно е взаимствала от няколко хелоуински традиции. Тъй като ирландските имигранти са били основно католици, те най-вероятно само са наблюдавали Вси светии. Но ирландските фолклорни традиции умират трудно и старите нрави за Соуин се помнят още. Старата традициа да се върви от врата на врата и да се искат дарения, пари или храна за празненството за Нова година, са пренесени от Британските острови. Онези, които дарявали храна и пари, били благославяни, а онези, които отказвали, били прокълнати. Така се родила и традицията „Лакомство или беля”.  Носенето на костюми е древна практика, селяните се обличали като духови, за да ескортират духовете на мъртвите извън града в края на нощните празненства.

През 20те години на миналия век „Лакомство или беля” се превърнало в начин за изпускане на парата за бедните, живеещи в претъпкани места. Невинните актове на вандализъм отстъпили място на по-насилствени и жестоки постъпки. Бой скаутските организации се опитали да превърнат този празник в безопасен и забавен, дори създали практика  да окуражават добрите деца да посещават домове и магазини ида искат лакомства, за да няма вандализъм. Тези просешки нощи станали много популярни и довели до Хелоуин, който познаваме днес.

А какво правят модерните вещици на Хелоуин?

Това е важен празник за нас. Вещиците практикуват разнобразие от традиции. Много от нас използват това време за да гадаят, например на таро или руни. Други вещици изпълняват ритуали за почитане на мъртвите и може да поканят някой близък починал да ги посети, ако решат. Това не е сеанс в обичайно разбрания смисъл на думата. Вещите отправят покана, но не призовават мъртвите. На Соуин и отново на Белтейн, когато булото между световете изтънява, се опитваме да пътешестваме между световете. Това се прави чрез медитация, визуализация, астрална проекция. Вещиците признават човешкото съществуване като част от циклите на живота, смъртта и прераждането, а Соуин е идеално време да се замислим над смъртността си и да се преборим със страховете от това да умрем.

Някои вещици използват Соуин да се приготвят за дългите, мрачни месеци на зимата. Това е време за интроспекция и затваряне навътре в себе си. Сбогуват се с лятото с един последен празничен ритуал. Правят си жътварски пирове, с плодове и зеленчуци, които са отгледали сами, вдигат наздравици с домашен сайдер или медовина. Благодарят за онова, което имат, представят си охолство в предстоящата година и през зимата. А други вещици празнуват с костюми, наслаждавайки се на партита и лакомства. Има толкова много начини за отпразнуване на този празник, колкото и вещици по света!