Петъчна приказка: Съншайн

 

Слънцето блестеше в очите ми. Наслаждавах се на приятната му топлина. Пътувах към морето. Логично – беше август, а аз не можех да живея без морето. И без слънце. Обожавах слънцето. И живеех за този месец, за времето, когато отивам там, където всеки ден е безкраен фестивал на слънцето. С тъга си помислих за това, че той не можа да дойде. В последния момент отмени отпуската си, че изникна спешен проект. Като собственик на фирмата, нямаше как да не остане. Въпреки това, направи всичко възможно да ме изюрка да замина, дори и сама. В началото не бях особено щастлива от този факт, но сега, пътувайки натам, вече не съжалявах. Имах нужда от тази почивка и да подредя мислите си. С Мат бяхме заедно от години. Обичах го безумно, но все още бяхме на фаза просто гаджета. Исках да разбера какво очаквам от него и дали го искам наистина. Малко почивка от него щеше да ми дойде добре.

Всяка година ходехме в малък и много романтичен семеен комплекс на брега на морето. Всяка къщичка беше направена така, че да предизвиква любов във всичките й форми. Там еднакво добре щеше да се чувства младоженска двойка или семейство с две деца. И най-важното – от всяка къщичка имаше пътека, която излизаше на абсолютно уединено местенце от плажа, което е само за обитателите на къщичката. Прекрасно измислено и с Мат имахме толкова много щастливи спомени от тук, че ми беше странно да дойда сама. Настаних се в къщата, която смятах почти като втори дом и си разопаковах багажа. Наближаваше времето за вечеря. Срещнах собствениците и ги поздравих. Те предложиха да отида на тяхната маса, тъй като бях сама, но отказах любезно. Бях изморена от пътя и щях да побързам с вечерята.

Хапнах, слушайки звуците на морската вечер. Беше прекрасно и отпускащо. Поисках си сметката и гледах спокойното море. Сервитьорът остави пред мен сметката и още нещо – малка бележка. На нея имаше само стилизирано слънце. Учудих се. Повиках сервитьора отново и го попитах какво е това. Той ми каза, че са го помолили да ми го предаде, но човекът вече си е тръгнал. Не можа да ми го опише. Взех бележката с мен. Почивката ми започваше странно.

И определено продължи странно. На сутринта пред вратата ми имаше много красив градински камък. Беше идеално кръгъл и бял, а с черно бе изрисувано японско канджи. Озадачението ми бе голямо, когато открих, че е канджито за бъдеще. Какво ставаше тук? Следващите дни продължих да получавам странни предмети. Имаше орхидея в саксия с невероятно нежни цветове. За нея бе закрепена бележка с надпис: „Орхидея за любов”. После намерих на колата си множество червени розови листенца. Всеки път, когато ядях в ресторанта, получавах бележката със слънцето. Явно имах таен обожател и сърцето ми се колебаеше дали да тупка радостно и заинтригувано, или да бие прединфарктно. Беше минала половината ми почивка в получаване на различни интересни, но неясни подаръчета и знаци. Поръчах си вечеря, а сервитьорът ми донесе голяма бяла купа с похлупак. Махнах похлупака и вътре беше пълно с бели цветя. Най-отгоре се мъдреше бележка:

„Махни цветята едно по едно, а после ела на плажа пред твоята къща.”

Трудно ми беше да се удържа да не изсипя купата. Реших да си доставя удоволствието да играя до край. Махах цветята едно по едно, миришех ги, наслаждавах се на очакването. На дъното лежеше бяла кадифена кутийка. Отворих я и зяпнах в шок. Вътре върху червен сатен лежеше пръстен с най-големия диамант, който съм виждала. Какво ставаше, по дяволите? Сетих се, че трябва да отида на плажа. Надявах се, че след този пръстен няма да ме заровят на плажа.

Пристъпих по пътеката и видях странна светлина да идва от морето зад храстите. Излязох на плажа и сложих ръка на устата си, за да не изхълцам. Целият плаж беше осеян със свещи, цветя, факли, а по средата имаше огромен килим, върху който бяха разпръснати пъстроцветни възглавнички. Имаше ниска маса, отрупана с екзотични ястия. Всичко това бе скрито от балдахинова шатра. Господи, намирах се в някой сън със сигурност. Пристъпих и седнах на едната възглавничка. Дочух стъпки в пясъка зад себе си, но реших да не се обръщам. Зазвуча нежна музика. Пред мен застанаха нечии крака. Единият се подгъна и мъжът падна на колене извън шатрата. Балдахинът скриваше лицето му.

-                     Любима моя Съншайн! Обичах те през всички години и ти беше моето слънце, моята светлина, мое всичко! Зададох ти въпрос през изминалите дни. Ще ми окажеш ли честта да разбера твоя отговор? – мъжът говореше приглушено и не можех да разпозная гласа му. Думите му ме накараха да се замисля. Какъв въпрос ми беше задал? И в миг ми просветна – всеки предмет имаше някакво значение. Свързани, те наистина задаваха въпрос. Очите ми се напълниха със сълзи. Извадих пръстена от кутийката и закимах щастливо.

Мат излезе на светло и сложи пръстена на ръката ми. В този момент бях най-щастливата жена във Вселената. Прекарахме вечерта в изразяване на безкрайната любов помежду ни, а в стаята ми в къщата до плажа предметите изписваха на своя език: „Съншайн, ще прекараш ли бъдещето си с мен, защото ти си моята любов, слънце, страст и живот?”