Символи: СЪРЦЕ

(На снимката: комплект Запечатано с целувка, Crimson Princess Jewelry )

  

Сърцето символизира любов, единство, чувственост, женственост, привличане.

Магьосниците и алхимистите използват сърцата за заклинания, свързани с любов и романс. Те са използвани и за заздравяване на взаимоотношения и връзки.

Сърцето е разпознато отдавна като символ на любов, щедрост, радост и състрадание. А също и като емблема на истината, Свещеното сърце на Христа е фокус на римокатолическата църква за любовта на Бог. Графична репрезентация на обърнат триъгълник, това символизира съд, в който любов се налива или носи. Както повечето от нас вече знаят, особено от Шифърът на Леонардо, обърнатият триъгълник е езотеричен символ на божествената женственост или женската сила като цяло.

Виждаме обърнатия триъгълник като фокална точка в центъра на Муладхара, коренната чакра. Тук този знак обозначава корена на първичната сила, сексуалната сила. В тази точка се запалва искрата, която загрява следващата чакра. Подобни обърнати триъгълници се виждат в чакрата на слънчевия сплит, сърдечната чакра, гърлената и тази на третото око.

С такъв обърнат триъгълник се представя елементът вода. Езотерично водата е символ на: движение, емоция, интуиция, психични възприятия.

Египтяните възприемали сърцето като място за живота и морала. Също толкова важно е било и за гърците, които смятали, че то поддържало топлината на тялото. Аристотел и другите философи вявали, че сърцето контролира разума, мисълта и емоцията, докато стоиците вярвали, че там била душата на човека. Гръцките лекари били запознати достатъчно със сърцето, за да знаят за неговото помпащо действие и връзката с дробовете.

Това е било доста преди универсалния символ на сърцето да започне да се използва. Мнозина вярват, че произходът на сърцето идва от семената на силфиума, които имали сърцевидна форма и били широко използвани в древни времена, основно с контрацептивна цел. Друг аргумент идва в полза на произхода от формата на някои листа. Древното минойско изкуство е пълно с рисунки на цветя и листа, повечето – сърцевидни. Процъфтяващите култури продължили тези схеми, включително и гърците, които асоциирали бръшляна с бога на виното Дионисий. Това може би е било началото на асоциацията на сърцето с романтичната любов, тъй като Дионисий бил бог на виното, но и на страста и всичко чувствено. През четвърти век след Христа бръшлянът  се появява на табела за бордей в Ефес, което добре показва какво е започнал да символизира през времето. Впоследствие бръшлянът заимства някои от по-добродетелствените качества на любовта. Дълголетието и издръжливостта на това пълзящо растение се сравнявали с тези на вечната любов. Подобни образи на бръшляна се използвали върху надгробни плочи от римляните, гърците и дори ранните християни по тази причина, сякаш за да се каже, че мъртвите може да са си отишли, но любовта, която са вдъхновили, продължава.  

Следващата голяма трансформация на сърцето се случва през Средновековието. Сърцевидните листа започват да се появяват в картини на любовници. Тези листа започнали и да се оцветяват в червено, друг символ на любовта и страстта от древни времена. Сърцето вече било знак за противоречивата романтична любов между жените и мъжете и духовната любов между човечеството и Бог.

Асоциирането на сърцевидните листа с физическото сърце започнала горе долу по това време. Християнските лекари имали забрана за дисекция на човешки тела, така че истинската форма на човешкото сърце оставала мистерия. Листото на бръшляна било удобен символ, а стеблото му било артистична метафора на главната артерия. По-късно листото  дало път на традиционния символ на сърцето в медицинските илюстрации.

Може би най-голямото събитие в популяризирането на сърцето било, когато започнали да го изобразяват в картите за игра през 15 век. Художници и скулптори започнали да използват символа все по-често, без предишната асоциация с листата. Сърцата били вече навсякъде – от военни облекла до гробове. Значението останало същото – любов, вярност, смелост.

Интересното е, че сърцевидното листо е и будистки свещен знак, но там представя листото на дървото Бодхи, под което Буда седял и получил просветление.

Образът на сърцето се е променил малко от Средновековието до днес. Особено покрай 14 февруари, и не само, този символ все още означава любов във всичките й варианти.