Символи: ФЕНИКС

Както и Еднорогът, Фениксът е мистично и магично създание. Символизмът на Феникса може да бъде открит в митове, легенди, религии по целия свят и през историята на човечеството. В древен египет е наричан птица Бену, в Индия – Гаруда, в Китай – Фен Хуанг, в Япония – Хо-оо. Фениксът също е интеграл, архетипен символ в Алхимията.

Фениксът е прекрасна птица, която се радва на изключително дълъг живот. Когато текущият жизнен цикъл приключи, фениксът се жертва чрез огън и след три дни възкръсва от пепелта. Само един феникс може да съществува по едно и също време.

Тъй като митологията на Феникса може да бъде открита в толкова различни култури по целия свят, не може да не си зададем въпроса: Какъв е скритият смисъл, свещения урок, съдържащ се в това чудно и символично същество?

За да открием отговора, трябва да се гмурнем в езотеричния символизъм, а не просто в приказната история, свързана с Феникса. Символизмът на Феникса е подобен на този на змията. Змията сваля своята стара и изстрадала кожа, за да се обнови с новата кожа на младостта във физическия свят.

Фениксът, обаче, е птица. А тъй като птиците могат да летят и пътуват през елемента Въздух, те винаги са били, от древни времена, символични олицетворения на ума и Духа. Затова, когато Фениксът изостави старата си същност, прави това, за да е готов да се трансформира и прероди в по-висш свят. Фениксът символизира тоталния акт на съзидателна разрушителност. Саможертва и прераждане в сюблимния свят на ума и Духа. В древен Египет Фениксът е бил метафора на залязващото и изгряващото слънце. То изчезва под западния хоризонт в топка от пламъци, когато дневното му пътешествие приключи, за да се прероди на Изток, следвайки зората по пътя на новия огън.

В Китай Фениксът е кралят на крилатото кралство. Прекрасен и легендарен, той е синоним на добър късмет, възможности и богатство. Също означава и сила – да можеш да се издигнеш от пепелта на всяко изпитание. Фениксът е Ян символ и се асоциира с огнените енергии и четирите ветрове. Комбиниран с Дракон той е другата част на Ин. Той инвокира пет човешки качества на добрата космическа енергия: Добродетел, Дълг, Подреденост, Състрадание, Лоялност.

Огънят олицетворява светлината, просветлението и илюминацията. Огънят, в който Фениксът жертва себе си и след това възкръсва, не е огън на физическо разрушение, който е изобразяван в картините. Това е духовен, алхимически огън, пречистващ, мъдър, трансформиращ, прераждащ, това е „Огънят, който не изгаря”.

Трите дни на смърт, трансформация и прераждане, за които става дума в легендата за Феникса, се появяват в различни текстове на митове, легенди и свещени текстове. Това е загатване за ритуала по инициация, в който древния иницииран е трябвало да се отдаде, за да се възнесе. Церемонията по иницииране се провеждала през три тъмни, или тихи, нощи на новолунието.

Смърт, трансформация и възкръсване – този урок се повтаря непрекъснато в множество древни учения. Непрекъснато ни напомня, че нашата настояща инкарнация е път на развитие и растеж. Напомня ни, че пътешествието е непрекъснато приключение, в което ние можем да решим, по всяко време, че старата ни същност е ненужна вече, приключила е цикъла си и да я унищожим. Веднъж решили да изоставим старото си аз, просто трябва да следваме примера на Феникса – да се хвърлим в духовния огън, който да ни пречисти, трансформира и възроди в новия човек, който сме създадени да бъдем.