Цигулката нежно звънеше в нощта. Нейните звуци огласяха мрачния
град. Всяка нота изтръгваше по малко моето сърце. Мелодията беше
тъжна, самотна, сълзлива. Бавният й ритъм напомняше за движението на две
тела, докосващи се в чувствен танц. Последният танц на любовта. Сякаш
струните и лъкът си вземаха сбогом. За последен път алхимията на този
инструмент се превръщаше в произведение на изкуството, което бе достойно и
за най-изтънчените уши.
Нощта над града отдавна се бе спуснала и
вече с нежната си ласка бе приспала по-голямата част от обитателите му.
Приютена в плътната прегръдка на мрака, лежах под навеса на една тераса.
Бях свита на кълбо, а мелодията на цигулката ме покриваше като наметало.
Очите ми бяха затворени, дишането – спокойно. Не спях. Почивах си.
Първата част на превръщането бе преминала. Треперенето ми беше спряло
най-сетне и се радвах на хладната вечер, която отнемаше последните следи
от треската ми.
Макар мелодията да бе предназначена да ме приспи,
този, който я свиреше, беше наясно, че това е невъзможно вече.
Последните нотки отшумяха, носени от вятъра надалеч. Секунда след звука
на оставена цигулка, силни ръце ме взеха в прегръдката си и нисък глас
зашепна в ухото ми.
- Време е...Приготви се!
Вярвам в теб! – след това кратко окуражение, ръцете ме изправиха
и обърнаха с лице към спътника ми. Светлините на града под нас се
отразяваха в поначало зелените му очи, които сега грееха в пурпурно.
Кимнах му леко и отворих уста, за да поема дъх. Отметнах глава назад и се
загледах в звездите, които ставаха свидетели на случващото се. В главата
ми все още звучеше тъжната мелодия на цигулката, ала нямаше съжаление у
мен. Мъжът ме притегли бавно към себе си и устните му докоснаха челото
ми. После се спуснаха по двете бузи, за да стигнат до нежната кожа на
шията ми. Задържаха се на пулсиращата все още вена, малко под брадичката
ми, и продължиха надолу към първоизточника й. Всяко докосване оставяше
огнени следи, които бяха далеч от удоволствието на страстта. Когато
движението му замря в ямката между гърдите ми, си поех дълбоко
един последен дъх и усетих убождането. Зъбите му се впиха в мястото,
откъдето извираше живота ми. Устните ми се разтеглиха в усмивка и ръцете
ми се заровихав косите на Нощния рицар. Усмивката ми се разшири при
мисълта за името, с което наричахме вампирите.
Нощни рицари.
Същества, принадлежащи на нощта, създадени само с една цел – да
открият своята Дама, за да й служат. Мъжете прекарваха целия си живот, от
момента на превръщане, в търсене. Имаха само една следа – кръвта на
тяхната Дама грееше във виолетово, когато я докоснеха. Това означаваше
докосване на хиляди жени, но по-лошото беше, че, за да завърши
всичко щастливо, Дамата трябваше да даде съгласието си. Една от всеки сто
приемаше да сложи край на досегашния си живот, за да премине на това
следващо ниво.Останалите деветдесет и девет означаваха моментална смърт
за рицарите. Безсърдечни същества са това Дамите.
Моят Нощен рицар
имаше късмет. Аз се съгласих. Втората част от превръщането бе към
своя край, както и пурпурната течност, която бе извор на досегашния ми
живот. С всяко туптене на сърцето ми се приближавах към целта. Ала
вместо тялото ми да отслабваше и силите да ме напускаха, се случваше
точно обратното. Колкото повече той пиеше от мен, толкова по-здрава се
чувствах. Кръвта ми се превърна в пламъци, които поддържаха живота ми,
диханието ми бе заменено с изкусителния аромат на цветята убийци, за да
привлича жертвите ми. Устните придобиха аления цвят на кръвта. Очите ми
заискриха в гладно виолетово, а косите ми се разстлаха абаносови върху
ръцете на рицаря, с които притискаше тялото ми към себе си.Последната
глътка бе изпита и той отметна назад глава със замъглен от
наслада поглед. От устните му се пророни една единствена капка от кръвта
ми, която облиза с едно бързо стрелване на езика си. Отдръпна се от мен и
коленичи в краката ми. Вятърът развя дългите му коси, напуснали затвора
на кадифената панделка.
- Милейди, животът ми е
във вашите ръце, заклевам се да ви пазя с цената на всичко свято, да ви
осигурявам всичко нужно, да не позволявам да бъдете нещастна и да бъда
ваш верен спътник, слуга и всичко, което пожелаете. Приемате ли клетвата
ми? – вдигнах ръце и обхванах нежно лицето му. Допрях чело о неговото:
- Да,
Рицарю,приемам твоята клетва и с това ставам Дама на Нощта. – той
извади камата си и направи недълбока резка отстрани на врата си. Третата
фаза на превръщането започваше:
- Проливам кръвта
си за теб, мое сърце. Приеми я в знак на вечно обвързване на нашите
тела и души. Пий от кръвта ми, мое сърце, защото я давам доброволно на
теб и само на теб. Превърни се в пеперуда на нощта и следвай полета на
съдбата. – наведох сеи с устни поех капките рубинена течност. Жаждата
надделя и се нахвърлих върху него. С всяка глътка усещах как се създава
физическа и духовна връзка между двама ни. Неразрушима връзка, която щеше
да трае векове, докато сме живи.
Когато утолих жаждата си, дойде
ред на последната стъпка – печатът, с който щях да сложа официалния край
на досегашния си живот и да поема по пътя на съдбата си. Път,
предначертан от деня на моето раждане, който ме свързваше точно с
този рицар завинаги.
Кървавите ми устни се докоснаха до неговите и в
ритуал, стар като света, наречен целувка, скрепихме съюза си. Силата на
чувствата, които ме заляха в този момент би скършила смъртното ми тяло,
ако не бях предприела това пътуване и не бях захвърлила смъртността си.
Само една истинска Дама може да понесе силата на любовта между нея и
Нощния рицар. Усмихнах се, докато целувката се задълбочаваше. Предстоеше
едно изключително приятно дълголетие.
Отново зазвуч ацигулка, ала
призрачна ръка прокарваше лъка по струните й. Мелодията бе далеч от
тъгата и скръбта. В звуците й се събираше цялото щастие, което
изпитвахме, струните й издаваха нашите чувства и ги разнасяха над града,
за да разберат всички останали. Да знаят за нашия съюз. Тази нощ животът
на един Нощен рицар бе спасен. Затова, следващият път, когато някой ви
докосне, уж случайно, в забързаното ви ежедневие, не бързайте да се
отдръпнете, може да е вашият шанс да се превърнете в Дама.
Няма коментари:
Публикуване на коментар