Някога,
много отдавна, там, където древногръцките богове властвали над земята, имало
едно момиче. То било толкова красиво, че всички се обръщали след нея. Дългите й
коси лъщяли на слънцето като перата на гарван, кожата й била с цвят на зряла
маслина, а очите й... а, очите й били най-интересното в нея. Очите й имали
цвета на виолетки в ранна пролет. Както вече споменахме, красотата й била
позната навред, а името й – Карис, говорило само за нея – чарът й можел да омае
всеки. Но не се заблуждавайте, Карис не била от онези самовлюбени красавици,
които използват красотата си за собствена изгода и злоупотребяват с нея. Не, тя
била много срамежлива и, макар и с добро и отзивчиво сърце, страняла от хората.
Карис често се усамотявала в една гора до селцето, в което живеела. Там, на
брега на малкото поточе, лакътушещо между дърветата, тя обичала да пее песни
със сладкия си глас. Не щеш ли, един ден, докато се била излегнала до поточето,
я забелязал един от боговете. Но не кой да е, а самият Арес. Щом погледът му
докоснал лицето й, той усетил как стрелата на Ерос го уцелила право в сърцето.
Гневливият и свиреп бог на войната не знаел що е любов до този момент.
Моментало пожелал Карис и бил готов да я направи своя на всяка цена. Понечил да
я грабне и да я отведе в покоите си, ала в този момент тя се размърдала и
отворила очи. Погледът й срещнал черните очи на бога, в които горял пламъкът на
войната, и това така я уплашило, че сълзи от ужас започнали да се стичат от
теменужените й очи. Арес се стъписал от реакцията й и сам не знаел какво да
направи. Досега женските сълзи не го бяха трогвали, но при вида на нейните той
не могъл дори да си помисли да я отведе насила. Тогава решил, че ще я спечели
на всяка цена. Отдръпнал се на почтено разстояние от нея и й се поклонил. Карис
спряла да плаче, защото била толкова стъписана, че самият Арес й се поклонява,
че забравила колко била уплашена допреди малко.
-
Простете, прекрасна девойко, че ви стреснах. Помислих, че ви е
прилошало и исках да проверя дали сте добре. – Карис се отърсила от шока си и,
въпреки обичайната си срамежливост, се изправила и приближила до Арес.
Докоснала ръката му и казала със звънкия си глас:
-
Благородни господарю, поласкана съм, че самият Арес се е притеснил за
мен. Приемете извиненията ми, че се е наложило да се отклоните от пътя си
заради моята дрямка. Позволете ми да се отплатя за тревогата ви по някакъв
начин. – Арес искал веднага да отговори на момичето как може да му се отплати,
но решил, че е по-добре да премълчи подобен отговор. Вместо това взел ръката й
и я допрял до устните си:
-
Кажете ми тогава името си, о, цвете на цветята. – Сладката руменина,
която плъзнала по бузите й, почти влудила Арес.
-
Карис, господарю, е името ми. – Тя навела леко глава в поклон.
-
О, прекрасна Карис, това име тъй ти подхожда! Но, моля те, наричай ме
Арес! – тя свела свенливо поглед и се усмихнала. Сърцето на бога не спирало да
пърха в гърдите му, карайки го да се чувства като невръстен хлапак.
-
А-а-арес, кажи ми, с какво мога да те зарадвам? – попитала тя,
заеквайки.
-
Какво ще кажеш утре, по същото време, да ми приготвиш нещо за ядене и
да се срещнем пак тук? - Карис не се
поколебала и кимнала радостно, че ще може да зарадва бога.
Следващите няколко седмици двамата прекарвали
по няколко часа на мястото до поточето всеки ден. Той опознавал скромния й
живот, а тя постепенно се влюбвала в него. Нещата били толкова идилични, че
Карис започнала да се притеснява кога съдбата ще й скрои някой номер.
За съжаление, това не
закъсняло. Семейството на Карис затънало в дългове към местния богаташ, който
от много време бил хвърлил око на девойката. Родителите й, без да й кажат, я
разменили срещу дълга си и тайно подготвяли сватбата с богаташа. Един ден тя
тъкмо отивала към срещата си с Арес, когато дошли няколко човека от свитата на
бъдещия й съпруг и я отвели насила от дома й. Тя се дърпала, крещяла, плачела,
но нищо не дало резултат и в крайна сметка я изправили пред олтара до жениха.
Тя цялата треперела от изтощение и единствената й мисъл била за Арес. Когато
започнал ритуалът по сватбената церемония, Карис използвала момента, за да
отправи една последна молитва към бога, за да се сбогува с него. Затворила очи,
докато около нея се носели сватбените слова, и замълвяла под нос:
-
Прости ми, Арес, любими, не можах да
дойда на нашата среща днес, защото след малко ще бъда чужда жена. Прости
ми и че не успях да призная чувствата си към теб – обичам те и ще те обичам,
докато умра, но така и не успях да бъда твоя. Прости ми, Арес! – сълзите капели
от очите й като малки изумруди, а противният й жених засуквал мустак и припирал
церемонията да приключи по-бързо. Тъкмо когато останало да дадат съгласието си
младоженците, в залата влетял червен вихър и всички с ужас коленичили пред бога
на войната в целия му блясък. Само Карис останала права и гледала влюбено
любимия си. той се приближил до нея, хванал лицето й в ръце и положил на
устните й яростна целувка, с която я обявил за своя. Когато женихът се опитал
да възроптае, Арес се обърнал с изкривено от гняв лице и гласът му прогърмял в
залата:
-
Нима се осмеляваш да оспорваш онова, което е мое? На мен, Богът на
войната?
-
Не, господарю! Аз само...
-
Какво? Тази жена е била разменена срещу дълг. Кажи ми колко е бил
дълга! – женихът назовал сума и след миг върху него се изсипали монети.
-
Вземи това и остави семейството на тази жена намира. А тя идва с мен
там, където й е мястото - в моя дворец.
– След тези думи Арес грабнал Карис и я отвел на колесницата си в своя дворец.
Там заживяли щастливо до сетните дни на девойката. После Зевс, който знаел
колко я обичал Арес, я сложил като съзвездие на небето, за да може синът му да
не тъгува.
Няма коментари:
Публикуване на коментар