Принцеса Либуше

Зараждането на една нация винаги е обвито в мистерия илегенди, но повечето отстъпват пред красотата в легендите на ранна Чехия. Имабогатство в тези легенди, повечето основно исторически, и някъде там, междуредовете, можем да срещнем проблясъци на мистериите и благородните фигури накрале и кралици. Една от тези легенди е за принцеса Либуше, „Майката на Чехия”,красива езическа фигура, изгряваща от мрачното историческо минало катодуховната лампа на Закона.

Земята на Чехската република е древна, с доказателства засъществуването на човек там, датиращи до последната ледена епоха. Неолитниячовек е живял там по-късно, а бронзова ера на високо развитие трае до началотона осми век, когато славянски поток започва да се излива в териториите. Смесенс келтска кръв от поне две инвазии, докоснат с римска култура, но въпреки товаостанала доминиращ. От едно от силните племена - чехите, земята и народа получават своето име.

Лидерът на племето на чехите управлявал мъдро народа си.Нямало нужда от огради, които дас е изграждат, за да се разграничава чия земячия е – само една леха останала, която била неутрална, а тази неутралност биласвещена. В земята на тази езическа Чехия, заобиколена от планини, все ощевярвали в древната мъдрост, а за много от старите тайни, все още се знаело.Боговете живеели близо до хората, комуникирали с тях. Вярвало се в магията и севъзприемала като изкуство, свято и възвишено, използвано само за нуждите надушата.

В един момент воинът Само бил избран за крал, зарадигеройството, което извършил, като освободил страната от кръвожадните авари презседми век. Следващите години управлявал Крок, син или внук на Само, баща наЛибуше. Крок бил магьосник, добър и мъдър човек, който се качил на трона,когато духът на безредието вече започвал да обладава хората. Скоро възстановилреда и потърсил три дни усамотение, за да се свърже с боговете, които му казалида потърси друг дом. Крок казал на хората си, че не трябва да се притесняват отдългото пътуване, защото когато стигнат до заветното място, боговете ще им гопосочат.

И така, Крок и хората му тръгнали и стигнали до широкатаВлатва (днешна Молдавия).  Когатоизкачили високия хълм, който се издигал над водата, обещаното прозрение дошлокато светкавица. „Това е мястото” изкрещяли всички в един глас. Тук билиздигнат Вишеград, могъщият крепостен замък, в който всики хора се събирали,акрополисът на бъдеща Прага, резиденцията на Либуше, която все още не билародена.

Крок умрял след тридесетгодишно управление, оставяйки тридъщери, всичките „мъдри жени” (наименование за жени, занимаващи се с вещерство,най –общо казано). Кази, най-голямата, била много добра лечителка, умела вмагията за лечение. Тета била жрицата на народа, учела хората на мъдростта надушата. Либуше превъзхождала сестрите си в мъдростта и красотата си и биладоброволният избор на народа си като наследник на Крок, владетел и съдия наЧехия.

Както хората отивали при Крок със своите спорове, сегаидвали при Либуше, която отсъждала справедливо. Един ден  двама старейшини на племето обявили, всеки засебе си, че тази леха е негова. Отишли във Вишеград, където управлявалаПринцесата с дванадесет мъже до себе си. Изправили се пред нея, по-младиятобвинявал по-възрастния. Но той, с гъста брада и ярост, твърдял, че ще бденеговата воля, без да го е грижда за несправедливостта, която ще последва.

Либуше чула спора, премерила доказателствата, а послеобявила решението си на лидера на дванедестте лорда, които й помагали. Те сесъгласили, че решението й е справедливо, защото Либуше открила наистина какване е наред между двамата старейшини. Преди да довърши думите си, възрастниятмъж, пълен с ярост, избълва:

-                    Такава е справедливостта на нашия закон? Не знаеш липричината? Жена седи над нас и ни съди! Определено с дълга коса, но не йдостига мъдрост. Може да преде, може да шие, но не й позволявайте да съде! Товае срам за нас, които сме мъже. Къде другаде в нашите земи жена властва надмъже?! Както сме управлявани, така ни превърнаха в посмешище!

Дълбока скръб обзела сърцето на Либуше при тези думи, нотърпеливо тя изчакала някой друг да се изправи срещу този, който накърнилдостойнството й с думите си. Но всички стояли парализирани, толкова разгорещенаи дива била речта му. След известно време Либуше проговорила с достойнство ивеличественост:

-                    Аз съм жена, вярно е, и като жена съдя. Аз не налагаммоята присъда със железен камшик – това е причината да казвате, че моятамъдрост не достига. Имате нужда от владетел, по жесток от жена, и ще го имате.Ще бъде свикан конгрес на народа – той ще избере лидер и владетел. И койтоизбере народа – аз ще взема за съпруг.

Приключвайки с речта си, принцесата се отправила от съдакъм замъка, разпращайки съобщения до сестрите си, за да дойдат при нея. Вградината на замъка имало свещено място, където никой освен Либуше и сестрите йне стъпвал. Там имало дървен храм, скрит в липовата сянка. Либуше влязла в тозихрам и останала в мълчание и самота, докато не паднал мрак, за да се посъветвас боговете. Изведнъж, в сумрака застанали Кази и Тета пред нея. Какво тя имказала, какво те й казали, какво трите, притежаващи ясновидска дарба, решили исе посъветвали на това свещено място – никой човек не разбрал. Цялата нощпреминала, докато се съвещавали, докато най-накрая, над замъка, проблесналипървите лъчи на зората.

В часа на изгрева, Либуше изпратила зов към хората да сесъберат. И те дошли от цялата страна. Сякаш били един човек, голяма тълпа сесъбрала във Вишеград и влязла в просторната зала, където на трона си седялаЛибуше, а сестрите й били от двете й страни. Либуше проговорила:

-                    Знаете добре защо ви събрах тук. Вие не знаете как даоцените свободата – това го разбрах, защото ви тествах. С мъдростта набоговете, с които се съветвах, аз ви заявявам, че няма да управлявам повече –тъй като вашите сърця жадуват да ви управлява мъж. Вашето желание ще съсипесиновете и дъщерите ви и ще ги вкара в робство. Нямам желание да ви обвивам впелена от страх, но ще кажа само това: Изберете владетеля си мъдро. В това, акоимате желание, аз все още ще се съглася да ви посъветвам. Мога да ви кажа иметои местонахождението му.

-                    Кажете ни! Посъветвайте ни! – изревал народа,притискайки се към трона.

Либуше се изправила и посочила към северните планини:

-                    Отвъд онези планини, има река на име Белина. До нея сенамира малко селце, където живее семейство Стадик. В близост има самотнанезасята земя – 120 крачки в дължина и ширина. Там ще намерите вашия лидер –той ще оре с два петнисти вола – единият с бяла глава, другият с бяло чело,бяла грива и бели като сняг задни крака. Отидете и кажете на мъжа, че степратеници на нашия народ и мен, дайте му кралските одежди. Неговото име е Пршемисъли над тази земя неговите наследници ще властват с векове.

-                    Не се притеснявайте да търсите пътя – моят кон ще виповеде там. Пред който спре и изцвили – това е мъжът, който търсите.

Либуше наредила и бял кон бил доведен. Било ранна есен,тих, слънчев ден. Кралските одежди били сложени върху седлото и конят потеглилпо своя път. Никой не го водел и нито една стъпка не била в грешна посока. Ието – там бил Пршемисъл, висок и благороден, а пред него двата вола, кактоЛибуше ги описала. Стигнали до него, конят изцвилил, сякаш от радост, иколеничил пред орача. Пратениците взели кралската роба и поздравили Пршемисъл:

-                    Най-честити сред всички, о, Принце, избран от боговете!Остави своите волове, селските си дрехи, сложи тази роба, качи се на прелестниякон и ела с нас. Така иска принцеса Либуше и целият чехски народ. За теб итвоите наследници ще бъде властта над нашия народ. Избран си като наш защитник,принц и съдия.

Пршемисъл изслушал пратениците, забил дълбоко в сухата земяпръта, който държал. Взел хомота на своите волове и им казал: „Върнете се,откъдето сте дошли!” Пред воловете се отворила огромна дупка и ги погълнала.

-                    Жалко, наистина, – казал той на пратениците, – чедойдохте толкова рано. Ако бях успял да довърша оранта на тази земя, щеше даима винаги достатъчно хляб по нашите земи. Но нетърпеливи да почакате, вие прекъснахтемоята работа. Върху вас и вашите деца и наследници, ще идва глад отново иотново.

Докато Пршемисъл говорел, сухия прът, забит в земята, серазлистил, сякаш пролет е дошла, свежи клонки пораснали от него, покрити слиста и млади ядки. Пршемисъл поканил пратениците да споделят масата му.Извадил от торбата си сирене и самун хляб и ги сложил на масата. Докатозакусвали, две от свежите зелени клонки на пръта увяхнали и паднали. Самотретата останала и зеленеела, растяла. Страхливо, пратениците попиталиПршемисъл за това, а той казал:

-                    Знайте, че сред всички, които произлязат от мен, многоще започват своето управление, но само един ще го довърши.

Пршемисъл се изправил, сбогувал се с малката си къща.После, облечен в кралските одежди, се качил на жребеца, но запазил селската ситорба и обувките. Отново го попитали за какво са му:

-                    Това ще са дарове за вас, дарове, които да се пазятпрез идните векове, за да си спомнят управляващите след мен, когато дойдат, акоизгубят пътя си в гордост или изгубят свещеното доверие в тях – защото всичкисме братя.

Скоро наближили Вишеград, където Либуше чакала, за да гипосрещне, облечена в бяла роба, невероятно красива, заобиколена отблагородници, водачи на кланове и старейшини. Доблестен, красив и млад,Пршемисъл се хванал за ръка с Принцесата и с нея влязъл в замъка. Вътреотпразнували брака си, пирували весело и слушали бардовете, които възпявалигеройствата на Чехия. А когато паднал мрак – запалили огньове и факли.

Либуше завела Пршемисъл в стая, чиито стени и маси блестялиот злато, сребро, желязо и бронз. Цялото съкровище Либуше споделила сПршемисъл.  После го завела до свещенотомясто с дървения храм в градината, където двамата застанали в мълчаливосъвещание, за да обмислят добруването на народа си.

Много от новите закони на Пршемисъл в последвалите годиниукротили и дисциплинирали буновете на горделивите, закони, които били следванидълги години.

Един прекрасен ден, Либуше, с Пршемисъл до нея, седяла нависока скала над обширната Влатва. Вдигнала ръката си и посочила горист хълм иказала:

-                    Там ще има прекрасен град, чиято слава ще достигненебесата. – посочила точното място, където да се построи замъка на града и гонарекла Прага.

Друг ден, докато се къпела в усамотение в подножието наскалата Вишеград, от тъмната повърхност на водата, видения заляли взора й. Всепо-тъмни и по-мрачни ставали, докато тя изкрещяла от болка и мъка. Нейнитепридворни се чудели и скърбяли, когато Либуше им проговорила:

-                     Виждам огроменпожар, който опожарява села, замъци, зали. В неговия блясък виждам кървавибитки. Посиняли мъртви тела. Братя убиват бартята си. Мизерия, унижение, терор,скръб.

Двете от придворните й дами се приближили със златнаталюлка на първородното й дете. Тя целунала малкото легълце и го сложила въвводата. Докато потъвало в дълбините й, Либуше проговорила отново:

-                     Безкрайна нощ неще царува над тази земя. Ярък ден ще изгрее отново и, пречистена от болката искръбта, станала по-силна, Чехия ще се издигне отново и славата отново ще сешири над тези земи. И тогава, издигната към светлината, в твоите защитаващиръце, ще лежи нацията на бъдещия ден, освободена, като преродено дете.

........

Либуше е била повече отвладетел в обикновения смисъл на думата. Тя имала знание за света, кактонейните сестри и баща й, и успява да си запази място в сърцето на Чехия, кактоса направили мистичните образи на Бодхисатва и  Куан-ин. Около такива ярки образи, легендитевинаги ще разцъфват.