Еньовден, познат също като Ивъндън, Иван бильобер, Яневден, се празнува
от време оно по българските земи. Чества
се на 24 юни, когато се почита Йоан Кръстител – това налага преплитане на
традициите за двата празника в повеето случаи. Масово къпане е задължително в
празненствата, като понякога се прави в нощта преди празника. В Русия празникът
се празнува под името Иван Купала и е с езически корени.
Еньовден е българският еквивалент на Мидсъмър и от тогава зимата започва
да наближава. На сутринта на празника, ако видите Слънцето да трепти или да
играе – ще бъдете здрави през идната година. Друго поверие е да се обърнете с
лице към слънцето и да гледате през рамо сянката си – цяла ли е – ще сте
здрави, вижда ли се само наполовина, ще боледувате.
Слънцето се окъпва на този ден във водата навсякъде. Това я прави
лековита, а росата по растенията е с много силна магическа сила. Момите да
внимават и да се постараят първи да видят слънцето при изгрева му, защото няма
да се отърват от пари и здраве.
Според поверието, на този ден не се работи по нивята, защото е лош ден и
на всеки, нарушил това, гръм ще порази нивата му.
Брането на
билки е традиционно на празника, защото, както на Мидсъмър, така и на Еньовден
билките са най-лечебни, особено по изгрев. Всички вещици, баячки, магьосници,
чародейки, билкарки и жени със сили отиват и берат билки, които използват
впоследствие за лечение и магии. Традицията повелява набраните билки да са 77 и
половина – за всички болести и за болестта без име. От тези набрани билки се сплита венец,
достатъчно голям, за да премине човек през него, и се провират всички, за да са
здрави. Този венец се пази до догодина и с неговите билки селекуват хора и
животни. 
Друг обичай за този празник е да се съберат момите в една къща и там да
изберат 5-6 годишно момиченце, което се пременява като булка – с дълга бяла
риза, червена връхна дреха, наречена кават. Булото на момиченцето е червено. На
главата си има сребърна паричка и венец от еньовче. Една от момите слага на
раменете си Еньовата булка и шествието обикаля селото. Пеят се еньовски песни и
с този ритуал се измолва от Свети Еньо здраве и плодородие. Популярен е и обичаят надяване на пръстените, при който срещу Еньовден
момите пускат в котле с “мълчана вода” китка с пръстен, а на сутринта Еньовата булка вади китките с вързани очи и предрича
коя за какъв ерген ще се омъжи Водата се нарича мълчана, защото мома, която гадае, е мълчала през нощта, а нейните приятелки са плели венци от лековити билки, които потапяли във водата.
В нощта срещу празника небесните светила полудяват, сънищата са
пророчески, а водата се сдобива с
магична сила. Тези, които искат да лекуват или да гадаят за нещо, взимат от
чист сладък извор мълчана вода, налята при пълна тишина. През нощта не трябва
да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се
поболее член на семейството. Друго поверие, напомнящо малко на ирландските
митове, е, че където има заровено имане, в този ден е осветено от син пламък.
Както всяко нещо, Еньовден има и тъмна страна. Митове и легенди разказват
за голите магьосници и вещици, яхнали метлите си, които обират лековитата роса,
за да прелетят над нивите, ограбвайки чрез специални заклинания плодородието. Тази
нощ хващат всички уроки, заклинания на тъмните сили. Това е нощтта на
самодивите, защото те отиват край езера или реки, където перат дрехите си и
после съхнат на лунна светлина. Танцуват магическо хоро, след като са похитили
някой овчар да им посвири със своя кавал, чиито звук те обожават. Самодивите се
влюбват в смели юнаци, а змейовете в нежни девойки. Само един поглед на русите
и синеоки самодиви е достатъчен да подчини на омаята си и най-силния юнак. За
да се предпази юнакът от тази гибел, трябва да си направи отвара от перуника, а
момата – отвара от пелин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар