Жълт кантарион

Жълтият кантарион е смятан от мнозина за магическо растение. То и ма богато минало, пълно с културни нюанси и мистични легенди. Ботаническото име на жълтия кантарион е hypericum perforatum и има няколко корена с подобни значения или препратки. Hypericum идва от гръцката дума “hyperikon”, която е разделена на hyper, означаващо “край”, и eikon, означаващо “ образ или привидение,”. Това е препратка към вярването, че тази билка е толкова противна за злите духове, че дори само едно лъхване от нея ще ги накара да изчезнат.

Името perforatum се превежда като  “прободен,” отнася се за множеството малки точици по листата и цветовете на билката, които на пръв поглед изглеждат като дупчици. Тези малки точици са жлезите на растението, които при притискането му изпускат масла и смола.

Легендата разказва, че през първи век ранните християни кръстили билката на Свети Джон Баптиста (Йоан Кръстител, билката на английски се нарича St. John’s Wort – Билката на Свети Джон), тъй каато ярките цветя се показвали на 24 юни, когато се празнува неговото рождение, а в България - Еньовден, за който Принцесата ви написа ето ТУК.  Подредбата на листенцата на цвета наподобява ореол, а когато се откъсне, стъблото изпуска аленочервена течност, която някои смятат за кръвта на светеца.

В допълнение, денят на Свети Джон е познат и като Лятното слънцестоене в миналото, което сега се празнува на 21 юни, за което Принцесата ви разказа  ето ТУК.

Това се превръща в идеална среда за мистичното було, покриващо тази билка, да се открехне леко, разкривайки нейните духовни сили, които карат демоните и злите духове да бягат.

Древните гърци и римляни използвали жълтия кантарион за ухапвания от змия, менструални болки, гастроентерологични проблеми, язва, депресия или меланхолия, повърхностни наранявания. Уелските семейства използвали тази билка, за да пресмятат приблизителната дължина на живота на членовете от семейството. Стръкче се дава на всеки от семейството и се закача на мертека за през нощта. На сутринта, в зависимост от това колко изсъхнало е стръкчето на дадения човек, се определяла дължината на живота му. Вярва се, че жълтият кантарион можел да остави без сили вещица. По време на гоненията на вещиците, шепи кантарион се натъпквали в устата на обвинена във вещерство жена, за да я накарат да признае.

В опит да се предпази домаинството, жълт кантарион често се сплитал на венци, за да пази от дявола. Днес, много култури продължават да го използват за екзорсизма на демони и духове. Вярвало се, че самият Свети Йоан идвал в съня, за да даде благословията си, ако малко стнопче от растението се слагало под възглавницата преди сън.

Колумба, келтски светец, посветен на Свети Йоан, носел жълт кантарион със себе си на дълги и опасни пътешествия в чест на светията мъченик, но най-вероятно го е носел за духовна защита сред келтските племена.

Гръцки лечители препоръчват използването на билката като диуретик, за лечение на рани и менструални проблеми.

Препоръчва се да се бере на изгрев слънце, за да се запазят активните съставки.  Ярките цветчета пускат червената течност, когато са накиснати в зехтин и са оставени на слънце няколко дни. Това води до получаването на красива гъста червена течност, която е идеална за рани, изкълчвания, охлузвания и варикозни вени. Този тип масло се смята за „Кръвта на Христос”.

Внимание: Тъй като жълтият кантарион съдържа фотосинтезиращ агент хиперицин, се препоръчва избягването на директна слънчева светлина след вътрешна или външна употреба на билката.

Стара легенда казва, че ако подскачате и лудувате на полето, където има жълт кантарион и случайно го настъпите, има риск да се окажете на гърба на някой кон на феите и той да ви отнесе. Той ще продължи да галопира, докато не се окажете доста далеч от мястото, където сте били.

Църквата много разчитала на тази божествена билка в борбата със злото и вещерството. Те дори я използвали като талисман срещу вещии със следната магическа формула:

SATOR

AREPO

TENET

OPERA

ROTAS

Това се написвало на лист хартия, връзва се с жълт кантарион, събран в първата четвърт на луната и се слага върху парче кожа. този талисман разкривал самоличността на вещица. Подобен амулет, съдържащ святата билка, дори предпазвал от рани от меч, ножове и куршуми. Казва се, че в присъствието на такава слънчева билка, никакво зло не можело да съществува. (Заради честата й употреба в измъчването на вещици през тъмните векове, си задаваме въпроса как тази благочестива билка не повяхвала в ръцете на самите инквизитори?)