Грейс Кели - Принцеса Грейс от Монако

Родена във Филаделфия на 12.11.1929 година, Грейс Кели става известна актриса през петдесетте години на миналия век. Баща й, Джон Брендън „Джак” Кели, е шампион по гребане, който печели три олимпийски медала като част от отбора по гребане на Щатите. Сам става милионер и притежава един от най-печелившите  строителни бизнеси. Майка й, Маргарет Катрин Мейджер, е първата жена треньор на отбора по атлетика на Университета в Пенсилвания. Грейс е третото от четири деца и е кръстена на сестрата на баща си, която умира много млада.

Грейс показва любов към актьорската игра от най-ранна детска възраст. В добавка към участията в училищни пиеси и обществени продукции, тя често се снима като модел с майка си и сестра си. Докато учи в малка частна гимназиа в Пенсилвания, Грейс продължава да мечтае за актьорска кариера. Чичовците й Уолтър Кели, вариететен изпълнител, и Джордж Кели, носител на Пулицър за драматургия, имат голям ефект върху нея. Джордж окуражава племеницата си да започне работа като актриса, споменавайки я тук и там из Холивуд.

След като завършва гимназия, Грейс решава да преследва мечтата си в Ню Йорк, въпреки протестите на родителите й. Според близки семейни приятели Джак Кели смятал акторството за нещо на една крачка от проституцията. Въпреки това, Грейс записва Американската Академия за Драматични Изкуства. Като студентка, тя се снима като модел на почасова работа и се появява в реклами на цигари Old Gold и на корицата на списания като Космополитън и Редбук. Последното й изпълнение в Академията е в "Една филаделфска история".

След завършването на Академията, деветнадесетгодишната Грейс търси кариера на Бродуей, но това се оказва трудна задача. Дон Ричардсън, един от нейните режисьори и учители, по-късно казва: „Тя никога нямаше да има кариера в театъра, защото има страхотна визия, но не и вокална сила”. Независимо дали това твърдение е вярно или не, скоро Грейс открива, че филмовото изкуство е много по-удачно за нейните таланти. През годините след Втората световна война, филмовите и телевизионни индустрии процъфтяват, а Кели се мести в Холивуд. Тя се снима в 11 филма и участва в повече от 60 телевизионни продукции.

Гари Купър открива Грейс Кели на първия й филм –Четиринадесет часа (1951), когато тя е на 22 години. За съжаление, дори спечеленият Оскар за филма "Селско момиче"  не смекчава баща й, който изразява пълната си изненада от това, че точно тя е спечелила, защото никога не очаквал това да се случи.

Малко принцеси живеят жастливо до края на дните си. И малко приказки свършват така, както сме си ги представяли. Така се случва и с Грейс, която се жени в европейско кралско семейство. Зад нейната кралска фасада, има една реалност, която не е перфектна, но в никакъв случай не е скучна,  и която, в крайна сметка, разбива приказката, която светът си мисли, че знае. В действителност, Алфред Хичкок вижда части оттъмната страна на Грейс и веднъж я описва като „Вулкан с леден връх – пълен с огън под леда”.

През май 1955 година, Грейс присъства на филмовия фестивал в Кан. Съпругът на актрисата Оливия дьо Хавиланд, Пиер Галант, редактор на модно списание, успява да уреди среща между Грейс и 31-годишния принц Рение ІІІ от Монако. Навлизайки в средната възраст, с лек проблем с теглото, пухкавият принц решава, че има нужда от съпруга и наследници на трона. В същото време, Грейс вече е изморена от мелачката на Холивуд и договора с Метро Голдуин Майер. След като получава 2 милиона зестра от семейството Кели, на 5 януари 1956 година принц Рение моли Грейс да се омъжи за него. Двойката се жени четири месеца по-късно,на 18 април 1956 година.  Сватбата е гледана от над 30 милиона. Грейс Кели вече е Принцеса Грейс от Монако.

Не само, че сватбата й в кралското семейство очертава началото на живот, изпълнен с лукс, но това слага край на нейната кариера като актриса. Грейс ражда три деца – Каролин, Алберт (бъдещ наследник на трона на Монако) и Стефани. Грейс добре играе ролята на принцеса за 25 години... поне на пръв поглед. Жаждата й за странен и изпълнен с интересни неща живот, се проявява неведнъж и тя има множество извънбрачни афери, една от които с Франк Синатра. Разбира се, Принцът не остава по-назад.

На Грейс започва да й липсва актьорската кариера и се опитва да я съживи. Приема роля във филма на Хичкок – Марни, но в последния момент я заменят с Типи Хендрън. През 1976 година се присъединява към борда на директорите на Туентиът Сенчъри Фокс. Иска да се върне във филмовата игра, но Рение винаги казва „Не!”

На 13 септември 1982 година, Принцеса Грей и дъщеря й Стефани се връщат в Монако от ваканционната им резиденция Рок Агел. Те натоварват багажа на Роувъра си и се приготвят за 35 минутния път към града. Колата е толкова натоварена с багаж, че Грейс предлага на шофьора да кара тя, което се оказва доста грешно решение. Насочват се по един доста опасен път –Route de La Tourbie. Моторист, каращ след тях, казва, че видял колата внезапно да прави резки движения наляво-надясно. Навлизайки в опасен завой, познат като Дяволското проклятие, колата значително увеличила скоростта си. Разбива се в каменната бариера и се търкаля 120 стъпки надолу по хълма.  Градинар, работещ наблизо, чува звука от катастрофата и отива да провери какво става. Заварва Стефани, която е успяла да се измъкне от колата, да му крещи да помогне на майка й. Успяват да измъкнат изпадналата в безсъзнание Принцеса Грейс през прозореца и двете с дъщеря й са закарани в болница. За съжаление, болницата не била достатъчно добре оборудвана за подобни наранявания. Налага се операция на белите дробове, за да се спре вътрешно кървене. Скенер разкрива, че малко преди катастрофата Грейс получава удар, който води до загубата на контрол над колата.Уплашени, че принцесата ще се събуди като инвалид, кралското семейство се опитва да скрие размерите на нейните наранявания. На 14 септември 1982 изключват животоподдържащите системи и Принцеса Грейс умира на 52 годишна възраст.

Колата е смачкана на малко кубче, което след това е хвърлено на дъното на Средиземно море.