Петъчна приказка: Нощ към вечността

Бях в бара. Най-сетне се бях наканила да дойда. Е, по-скоро ме бяха поканили. Празнувах рождения ден на една приятелка. Не очаквах нищо от вечерта. Исках просто да се сбогувам с натрупаната отрицателна енергия. Трябваше да издивея напълно и да се възползвам, че бях там.

Настанихме се на резервираната за нас маса. Огледах се. Около нас бяха няколко шумни компании, които определено бяха дошли, за да си прекарат добре. Сканирах с поглед тълпата за неприятни типове. Тях ги мразех най-много – онези, които ти досаждат или досаждат на приятелките ти. Не видях такива, но нощта беше все още млада.

Поръчах, заедно с останалите момичета, питие на дългокосия сервитьор. Затворих за миг очи и успокоих дишането си. Исках да извлека от положителната енергия на заведението. Музиката гърмеше с поредния хит, пуснат от диджея. Харесваше ми. Мястото беше само като за мен. Преглътнах и усетих опъването на нашийника с шипове на врата ми. Не знам защо бях решила да съм в пълната си бойна униформа. Все пак не идвах, за да се показвам, но чувствах, че имам нужда от нейната защита. Явно отново се чувствах несигурна в себе си.

Отворих очи и тръснах глава, избутвайки тези мисли назад. Клепачите ми тежаха от грима, но бях свикнала с това. Зелените ми очи искряха в тъмнината, докато си дърпах от цигарата. Отчаяно исках да си харесам някой. Исках да го омая и да се притискам в тялото му, танцувайки. Исках да ми е приятно и възбуждащо. Исках да се почувствам желана и това да ми харесва.

-                    Избра ли си нещо от менюто на клуба тази вечер? – чух глас до себе си исе усмихнах на рожденичката.

-                    Скъпа, познаваш ме. От подобни менюта аз не избирам. Обикновено ми предлагат развалени блюда. – тя се разсмя на отговора ми и наклони глава на една страна:

-                    Може би този път са ти подготвили само изискани специалитети. Помисли добре, преди да откажеш. – понечих да се засмея и да отхвърля с махване наръката си думите й, но нещо ме спря. Не можах да намеря в себе си увереността да потвърдя своето изказване. Тя се усмихна мистериозно и се обърна към другитев компанията. Преглътнах с мъка питието, което ми донесе сервитьорът. Завъртях мислено очи. Защо ли само се поддавах на фалшивата надежда? Какво ли би могло хубаво да ми се случи в клуба, освен да си прекарам много яко и да танцувам до сутринта? Едно гласче, много тъничко и много тихичко, ми нашепваше отговор, различен от очевидния.

Няколко глътки по-късно вече бях в разгара на танците, покрай мен се кършеха леко другите от компанията. Не всички бяха диви фенове като мен на музиката. Е, шанс. По някое време започнах осезателно да усещам нечий поглед върху мен. Идваше някъде отзад, но така и не се обърнах. Докато танцувах се блъснах случайно в някой, но отново не се обърнах. Позволих си за малко да се насладя на перверзното удоволствие да си представям някой привлекателен индивид от мъжки пол.

Преди да прекратя лудостта, се наведох към рожденичката и я попитах:

-                    Слънце, зад мен има ли някой, в който си заслужава да се отъркам? – тя се засмя на думите ми, докато се обръщаше да погледне. Лицето й застина в леко шокирано изражение, а моята усмивка угасна. Тя ме сграбчи и наведох глава, зада я чуя, а сърцето ми се свиваше от мисълта за поредния изрод:

-                    Слънце, този е много.... готин!!!! – аз застинах в шок. Тръгнах да се обръщам, но тя ме спря. Поклати отрицателно глава и продължи.

-                    Недей, завърти му главата, преди да му нахраниш очите. – повдигнах въпросително вежда. Тя подбели очи:

-                    Имам предвид, че трябва да се държиш на положение. Не да се обърнеш, да видиш какъв пич е и да му паднеш в краката. Накарай го да те ухажва.

-                    Добре де, ама как изглежда поне. Дай ми малко храна за размисъл. –примолих й се аз. Тя се ухили:

-                    Висок, тъмнокос и мистериозен. Достатъчно ли ти е? – помислих за миг и настървено закимах. Добре. Да видим докъде ще се стигне.

Свих си бавно цигара. Бях застанала така, че да ме вижда отстрани, но да не ме вижда изцяло. Дойде моментът да оближа хартийката, за да залепя цигарата. Обърнах специално внимание на това действие. Музиката тъкмо беше спряла и чух как някой изпусна въздуха си със свистене. Много, ама много ми костваше да не се обърна да видя кой е. Стиснах зъби и сложих цигарата между устните си. Вдигнах запалката и затворих очи. Бавно и чувствено запалих, вдишвайки дима. Представях си как той иска да бъде цигарата и дори не мислех, че съм луда за това. Искаше ми се да е така.Вдигнах ръка и прибрах косата зад ухото си, като спуснах пръстите си в ласка по шията си надолу. Все още не знаех на кого изнасям това представление, но знаех, че му харесва.

Вечерта продължи, а аз ловко избягвах да го видя. Не знам как успявах да устоя на жестокото изкушение, но го правех. Заведението се беше понапълнило и често усещах присъствието му непосредствено зад мен. Но той така и не предприемаше нищо. Тъкмо когато се бях отчаяла, а рожденичката вече ме гледаше със съжаление, тълпата ме блъсна към стената до мен, ала вместо в нея се ударих в горещо мъжко тяло. Ръцете му ме подкрепиха и завъртяха, за да ме притиснат до стената. Прекръстих се мислено и се помолих на всички богове да си заслужава, а не да е поредното разочарование. Вдигнах бавно поглед, отбелязвайки по пътя му все интересни неща. Тесният ханш, облечен в черен панталон преминаваше в приятната извивка на кръста и продължаваше към широки гърди, опъващи също черна риза. Раменете му бяха още по-широки, както ги обичам. Силната брадичка беше обградена от силно изразена челюст, подкрепяща примамливи скули, над които се гушеха прекрасните му очи. Рожденичката беше пропуснала да спомене колко магнетични бяха тези тъмни езера, гледащи ме отвисоко.

Бих казала, че дъхът ми спря, сърцето ми пропусна удар, главата ми се замая, а пък коленете ми се подкосиха, но това биха били само бледи обяснения на непознатите процеси, които се случваха с мен в този момент. Някой го бутна, докато минаваше зад него, и аз се озовах притисната от тялото му. Той се докосваше до мен почти навсякъде и аз благодарях на незнайния тип, който го блъсна, за този дар. Той се наведе към ухото ми:

-                    Извинете, причиних ли ви болка? – дъхът му предизвика сладки тръпки по гръбнака ми, които се загнездиха ниско под стомаха ми в езеро от горещина.Успях само да кимна отрицателно, защото при опит да отговоря щях да се направяна пълна глупачка. Той не бързаше да ме пусне или пък да се дръпне, а аз съвсем не смятах да бързам да му напомня това. Ръката му, която придържаше едното ми рамо се вдигна, за да отмести падналия ми бретон. Пръстите му докоснаха като перце бузата ми и слязоха още по-надолу. Усетих как закачиха шиповете ми и се заиграха с тях.

-                    Нашийник? – промълви отново в ухото ми и аз отново кимнах на очевидния факт.

-                    Колко прекрасен аксесоар. – въздъхна театрално и се отдръпна, за да ми се усмихне с крива усмивка. Преглътнах. Господи, Пресвета Дево и Светия Дух!Може ли да си го заведа вкъщи и да си го задържа?

Той отстъпи назад една крачка и аз се борех яростно да не покажа съжалението си от този акт. Ала той отново ме изненада, като се наведе в лек поклон и ми протегна ръка, за да ме покани на танц. Една прекрасна рок балада тъкмо започваше да звучи в този момент. И текстът й беше с положителен смисъл, както трябва. Изчервена до ушиот този кавалерски жест, аз поех ръката му и той ме придърпа отново към силното си тяло. Въздъхнах от удоволствие и вдишах парфюма му. Божествен. Като него. Не, той не беше бог. Боговете имаха лошия навик да си играят с простосмъртните, затова не исках да го възприемам като такъв. Но определено беше добър танцьор. Подхождахме си идеално. Не ми се мислеше за къде другаде бихме си подхождали.

Бях склонила глава на рамото му и се наслаждавах на уменията му. Беше хубаво да се оставя някой да ме води.Господи, беше хубаво да се притискам в неговото тяло. Трепнах от удоволствие итой наведе глава, за да ме попита:

-                    Какво има? Неприятно ли ти е? – извих глава към него и срещнах погледаму.

-                    Не. Напротив. – усмихнах му се чаровно и забелязах пламъчетата, които пламнаха в очите му. Това ми хареса. Танцувахме на още няколко парчета, а вечерта напредваше. Говорехме малко. Някоя учтива фраза тук, някоя умела шега там и просто се наслаждавахме на компанията си. Той не си позволи волности, които биха ме накарали да се почувствам зле, и това определено беше точка в негова полза. Все още не бях попитала за името му,  но не бързах. Страхувах седа не разваля магията, като го превърна в личност. Мистериозният непознат муприлягаше твърде добре.

По някое време, докато си свивах поредната цигара, рожденичката ме потупа по рамото и зашепна в ухото ми:

-                    Слънце, или го удряй с нещо по
главата и го замъквай нанякъде, или си разменяйте координати, защото ще тръгваме, а няма да те оставя сама с него, независимо колко добре си прилягате.– изкикотих се и й кимнах. Повиках го с поглед и му казах:

-                     Благодаря ти за прекрасната вечер, но се налага да си тръгваме. – той ме погледна замислено, но не ме помоли да остана. Вместо това отново ме привлече в прегръдките си, които ми ставаха все по-близки и познати, и ми каза:

-                    Искаш ли да останеш за мен мистериозната непозната, с която прекарах една от най-красивите си нощи, или ще ме дариш с името си, за да те зова всънищата си? – Боже, накъде е най-близката ритуална зала, за да ни венчаят, помислих си, ронейки мислени сълзи от умиление.

-                  А ти какво искаш? – попитах го дяволито и почти съжалих в мига, в който го изрекох, защото видях пламъците, които се разгоряха в очите му, секунда преди да ме притисне отново в стената и да завладее устните ми. Ум и разум се изпари от главата ми и остана само той. Векове по-късно, изпълнени със сладко мъчение, греховна наслада и порочния му език, той се отдръпна от мен и ме погледна със замъглен от желание поглед. Леле, никой не ме беше гледал така досега. То и никой не ме беше целувал така.

-              Ако смяташ да ми искаш по този начин името, никога няма да ти го кажа.– той отметна глава назад и гръмко се засмя. Гледах го очарована и знаех, че съм изгубена. Когато спря да се смее ми каза:

-                 А искаш ли да направим така: аз ти казвам моето, ти ми казваш своето? –кимнах и му се ухилих.

-                   Добре, аз съм Вор.

-                   А аз съм Рания. И сега какво? – попитах и той се спусна като ястреб към устните ми. Мммм, направо ме убиваше. Отдръпна се отново и аз успях да кажа:

-                    Приятно ми е. – той ми се ухили. Вдигнах ръка и го погалих по бузата.

-                    Трябва да вървя, Вор.

-         Върви, Рания. Аз ще те открия. – това беше колкото романтично, толкова и притеснително намерение, но заложих на първото. Знаех, че няма да ме нарани. И още по-добре знаех, че ще ме открие. А аз щях да му помогна. С нежелание се отделих от него и последвах компанията ми навън. Рожденичката първо ми натърти с „Аз нали ти казах за специалитетие”, а после опищя улицата с радостните си викове по мой адрес. Аз само можех да се хиля глуповато, влюбена до уши в победителят в битката за моето сърце, защото знаех, че това е само една нощ, но нощ към вечността...