Митове и легенди за бижутата: ОПАЛ
Опалът прижежава очарование, което нито един друг камък няма. Всичко за него е различно. Има магнетична топлина в своите прекрасни блестящи цветове, които не могат да се намерят в други полускъпоценни или скъпоценни камъни. А красотата му е карала векове наред не едно артистично сърце да трепне, а страстите човешки да врят.
Историята му датира назад, към зората на времето, макар и не винаги да е записвана – него винаги го е имало. Почитан е от древните римляни около 200 години преди Христа. Плиний, римски историк, описва опалът така: „В него можете да видите живия огън на рубина, величественото лилаво на аметиста, морско зеленото на изумруда, блещукащи заедно в невероятен микс от светлина”.
Римският сенатор Нон притежавал красив екземпляр опал, който Марк Антоний искал да подари на любимата си Клеопатра. Под заплаха от смърт, ако не го продаде, Нон препочел заточението, пред това да се раздели с безценния камък.
Според първите данни, Римляните дават на камъка неговото име – Opalus, „Отчасти камък”, гърците по-късно го кръщават Opallos – „да видиш смяната на цветовете”.
Една легенда разказва, най-вероятно с гръцки произход, за бог на бурите, който хвърлил светкавица върху дъгата, което довело до края на бурята му. Вторична експлозия от цветове паднала върху земята, вклинявайки се в скалите и по този начин бил създаден опалът.
Вярванията и идеите, заобикалящи с мистериозна аура опалът, са много и се разпростират от арабското вярване, че камъкът е магически и е паднал от небето, през Ориента – смятали са го за символ на надеждата, а някои средновековни европейци му приписвали странни сили – например, правел приносителя си невидим или му давал добро зрение.
Има два основни мита за опала. Единият е, че той носи нещастие, ако не е вашият рожден камък. Историята започва в Лондон през 1890 г, когато опалът прави сериозни проблеми с пазара на диаманти. Някои предполагат, че този слух тръгва от лондонските търговци на диаманти. Преди това се е смятал за много късметлийски камък. В Австралия все още се смята за такъв, там имат сентенция: „Единственият лош късмет за опала, е да не притежаваш такъв камък.” В Япония също е много популярен камък, дори се използва за годежни пръстени, без да се споменава лош късмет.
Другият мит е, че опалът е твърде крехък, за да се носи. Опалът е твърд като нефрита и аметиста. По-твърд и здрав е от тюркоаза. Да, може да се напука, както и диамантът може – даже по-често, отколкото си представяте. Причината за напукването на опала, обикновено, е неправилен обков. Той може и цял живот да ви служи, ако е в подходящ обков и се грижите правилно за него.
Има още един мит, че трябва да го киснете често във вода. Ако не е форма на хидроплан и е добър, солиден, австралийски опал, просто си губите времето. Киснете го, колкото искате, но няма да го заредите по никакъв начин.
Опалът прижежава очарование, което нито един друг камък няма. Всичко за него е различно. Има магнетична топлина в своите прекрасни блестящи цветове, които не могат да се намерят в други полускъпоценни или скъпоценни камъни. А красотата му е карала векове наред не едно артистично сърце да трепне, а страстите човешки да врят.
Историята му датира назад, към зората на времето, макар и не винаги да е записвана – него винаги го е имало. Почитан е от древните римляни около 200 години преди Христа. Плиний, римски историк, описва опалът така: „В него можете да видите живия огън на рубина, величественото лилаво на аметиста, морско зеленото на изумруда, блещукащи заедно в невероятен микс от светлина”.
Римският сенатор Нон притежавал красив екземпляр опал, който Марк Антоний искал да подари на любимата си Клеопатра. Под заплаха от смърт, ако не го продаде, Нон препочел заточението, пред това да се раздели с безценния камък.
Според първите данни, Римляните дават на камъка неговото име – Opalus, „Отчасти камък”, гърците по-късно го кръщават Opallos – „да видиш смяната на цветовете”.
Една легенда разказва, най-вероятно с гръцки произход, за бог на бурите, който хвърлил светкавица върху дъгата, което довело до края на бурята му. Вторична експлозия от цветове паднала върху земята, вклинявайки се в скалите и по този начин бил създаден опалът.
Вярванията и идеите, заобикалящи с мистериозна аура опалът, са много и се разпростират от арабското вярване, че камъкът е магически и е паднал от небето, през Ориента – смятали са го за символ на надеждата, а някои средновековни европейци му приписвали странни сили – например, правел приносителя си невидим или му давал добро зрение.
Има два основни мита за опала. Единият е, че той носи нещастие, ако не е вашият рожден камък. Историята започва в Лондон през 1890 г, когато опалът прави сериозни проблеми с пазара на диаманти. Някои предполагат, че този слух тръгва от лондонските търговци на диаманти. Преди това се е смятал за много късметлийски камък. В Австралия все още се смята за такъв, там имат сентенция: „Единственият лош късмет за опала, е да не притежаваш такъв камък.” В Япония също е много популярен камък, дори се използва за годежни пръстени, без да се споменава лош късмет.
Другият мит е, че опалът е твърде крехък, за да се носи. Опалът е твърд като нефрита и аметиста. По-твърд и здрав е от тюркоаза. Да, може да се напука, както и диамантът може – даже по-често, отколкото си представяте. Причината за напукването на опала, обикновено, е неправилен обков. Той може и цял живот да ви служи, ако е в подходящ обков и се грижите правилно за него.
Има още един мит, че трябва да го киснете често във вода. Ако не е форма на хидроплан и е добър, солиден, австралийски опал, просто си губите времето. Киснете го, колкото искате, но няма да го заредите по никакъв начин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар