Императрица ТЕОДОРА

Родена е около 497 г след Христа – умира на 28 юни 548 г, в Константинопол (сега Истанбул). Теодора е Византийска императрица, съпруга на император Юстиниан І (управлявал от 527 до 565 година), вероятно най-влиятелната жена във Византийската история. Нейната интелигентност и политическа проницателност я превръщат в най-доверения съветник на Юстиниан, което й позволява да използва силата и влиянието си, за да проповядва религиозни и социални политики, които са в полза на интересите й.
Малко се знае за ранния живот на Теодора, но комбинацията от официалната версия и намереното в доста оцветената Тайна История на Прокопий от Цезарея, най-вероятно е най-доброто, което може дас е намери. Нейният баща е бил пазител на мечките в Хиподрума (цирк) в Константинопол. Тя става актриса, докато е още малка, водейки необичаен живот, който включвал раждането на поне едно незаконно дете. Известно време прекарва живота си като вълнотъкачка. Когато Юстиниан я среща, тя вече се е отдала на монофистицизъм – неортодоксална доктрина. Привлечен от красотата и интелекта й, той я прави своя наложница, издига я до ранга на патриций, а през 525г се жени за нея. Когато Юстиниан наследява трона през 527г, тя е провъзгласена за аугуста.
Теодора прилагала разумно влияние, и въпреки че никога не е била съвладетел, нейният интелект и умело справяне с политическите афери кара доста хора да мислят, че тя, а не Юстиниан, владее Византия. Името й се споменава в почти всички закони, които са прокарвани тогава. Приема дипломатически пратеници от различни страни и кореспондира с чужди владетели, функции, заемани само от императора. Нейното влияние и политически афери се оказват ключови, както се вижда във възстанието от Ника през 532 година. Двете политически фракции в Константинопол – Сниите и Зелените, се обединяват в опозиция на правителството и издигат друг император. Съветниците на Юстиниан му казват да бяга, но Теодора го съветва да остане и да спаси империята. Той приема нейния съвет и неговият генерал Велизар примамва бунтовниците в Хиподрума и ги посича.
Теодора е запомнена като една от първите владетели, които признават правата на жените, като прокарва стриктни закони срещу трафика на млади момичета и променяйки законите за развод така, че да има повече плюсове за жените. Прекарва голяма част от управлението си в опити да смекчи законите срещу монофизитите. Въпреки че успява да спре тяхното преследване през 533 година, тя никога не успява да промени религиозната политика на Юстиниан от ортодоксалното приятелство с Рим.