Румънската кралица Мари (Мари Александра Виктория, позната като
Принцеса Мари от Единбург, 29.10.1875 – 18.07.1938) е Кралица консорт
на Румъния от 1914г до 1927г, съпруга на Фердинанд от Румъния.
Родена
на 29 Октомври 1875г в Ийстуел Парк, Кент, като най-голямата дъщеря на
Принц Алфред, Дук на Единбург и Дукеса Мария Александрова от Русия.
Нейният баща е вторият по големина син на Кралица Виктория и Принц
Албърт. Майка й е единствената оцеляла дъщеря на Александър ІІ от Русия.
В
своята младост, Принцеса Мари е смятана за подходяща партия за брак на
крале и благородници в цяла Европа. Първият й братовчед, Принц Джордж от
Уелс, по-късно Крал Джордж V от Великобритания, се влюбва в нея и й
предлага брак. Бащите на двамата одобряват този съюз, но майките – не.
Майката на Мари не одобрявала кралското семейство на Великобритания, а
майката на Джордж не харесвала германците, така че идеята за брак била
отхвърлена. Преди Мари да открие някой друг подходящ за сърцето и ранга
й, нейната майка открива Фердинанд от Румъния, който е отгледаният в
Германия племенник на Краля на Румъния.
Принцеса Мари се жени за
Принц Фердинанд от Румъния, племенник на Крал Карол І от Румъния, в
Зигмаринген, Германия, на 10 януари 1893. Булката е седемнадесетгодишна,
а младоженецът – с десет години по-възрастен от нея. Бракът, от който
се раждат три дъщери и трима синове, не е бил щастлив. Кореспонденцията
на кралицата с нейният дългогодишен таен любим, американския танцьор Луи
Фулър, разкрива ненавистта, която прераства в отвращение, което тя
изпитва към съпруга си.
Най-младите деца на двойката – Илеана и
Мирцея, са родени след като Мари среща другият си дългогодишен любовник
Барбу Стърби. Историците се съгласяват, че Стърби е баща на принцеса
Мирцея, която има кафяви очи като него, за разлика от сините на Мари и
Фердинанд. Бащинството на Илеана е спорно, както и на втората дъщеря на
Мари – Мария, позната като Миньон, бъдещата кралица на Югославия.
Най-вероятно, за да се избегне скандал, Крал Фердинанд признава
бащинство и на трите деца.
През 1897, Мари започва афера с
лейтенант Зизи Кантакудзене. Аферата се превръща в скандал и бива
прекратена бързо от Крал Карол І. През есента на 1897г, обаче, по време
на пика на скандала, Мари забременява. Отива при майка си в Кобург,
където ражда дете, което изчезва от историята. Предполага се, че детето
или е родено мъртво, или веднага е дадено в сиропиталище. Каквато и да е
истината – Мари я отнася в гроба си.
През 1914г Карол І умира и
Фердинанд се възкачва на трона на Румъния. Мари тогава става Нейно
Величество Кралицата на Румъния. Заради Първата световна война, не са
короновани като Крал и Кралица до 1922г. Мари се превръща в румънски
патриот и нейното влияние в страната е голямо. А.Л.Ийстърман пише, че
Крал Фердинанд е бил спокоен, тих човек, без особен характер, а Кралица
Мари е била тази, която е управлявала Румъния, не той.
Присъединява
се към Червения кръст по време на войната и написва дори книга "Моята
страна", за да събира средства за Червения кръст. Но това не е едно от
най-забележителните й постижения. Половината страна е завладяна от
германската армия и Мари, заедно с група от военни съветници , създават
план, чрез който румънската армия, вместо да се оттегли в Русия, избира
един триъгълник от Румъния, в който остава и се бие. Дори осигурява
американски заем, чрез Луи Фулър, за войската си.
След края на
войната целта на Румъния пред Великите сили е да си осигури населяваните
от румънци територии от вече разбитата Австро-Унгарска империя и
Руската империя, така обединявайки румънски говорящите в една страна.
Когато румънската делегация за съюзите на Бесарабия, Буковина и
Трансилвания се проваля, Кралица Мари отпътува за Франция. Тя обявява на
всеослушание: "Румъния има нужда от лице и аз ще бъда това лице!",
знаейки добре, че пресата е уморета от дългите и отегчителни преговори, и
би се зарадвала на обянието и чара на едно кралско посещение.
Пристигането на, така наречената, Кралица Воин е международна медийна
сензация. Като директен резултат от нейнота харизматична интервенция,
Румъния постига целта си и успешно разширява територията си с 60 %,
добавяйки към тях Бесарабия, Буковина, Трансилвания, Банат, Кришана и
Марамуреш.
След смъртта на съпруга си през 1927г, Кралица Мари
оства в Румъния, пише книги и мемоари. Умира в замъка Пелеш на 18 юли
1938г и е погребана до съпруга си в Манастира Куртеа де Аргеш. Според
нейната воля, сърцето й се съхранява манастир в двореца в Балчик, който
тя е построила. През 1940г, когато Балчик и останалата част от Южна
Добруджа са върнати на България, сърцето на Кралица Мари е преместено в
Замъка Бран. През 1968г комунстически партизани оскверняват мраморния
саркофаг, в който се съхранява сърцето й. Сребърните ракли, в които се
съхранявало то, са преместени в Букурещ и сега се намират в Националният
исторически музей на Румъния, както и самото сърце. Съхраняването на
сърцето в музей, пък макар и да не е изложено на показ, продължава да
бъде спорен въпрос.
Замъкът Бран, познат и като Замъкът на Граф
Дракула, е бил предпочитаният дом на Кралица Мари през първата част на
двадесети век, а артефактите, с които е избрала да бъде заобиколена,
могат да бъдат видяни и до днес.
Преди няколко години, когато
Алената Принцеса посети това прочуто място, за съжаление, наследникът на
Мари тъкмо бе реституирал замъка и всички артефакти бяха прибрани, а
самият замък – подготвяха го за ремонт. Но каквото и да се е случило
днес със замъка – посетете го, посетете и Румъния, защото ще останете
много приятно изненадани от красивата архитектура, от Замъкът Пелеш с
неговите невероятни рисунки и дърворезби, напълно обзаведен, от Замъка
на Граф Дракула и Кралица Мари, от Музея на селото, от Черната църква в
Брашов, от парижката атмосфера на Букурещ. Има какво да се види там и
преживяването ще е незабравимо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар